В древния Кадис с духа на Гадес
16 февруари 2012
В една мадридска кръчма известният балетист и хореограф Антонио Гадес “въвеждаше” двадесетината присъстващи в тайните на фламенкото. “Впрочем, римляните са ценели изключително високо младите танцьорки и певици от Кадис – заедно с египтянките и сирийките – заради източния облик на танците, отдаващи голямо внимание на движенията на ръцете и силното чувство за ритъм. Това е валидно и досега.” Подхвърлената от него фраза ме впечатли, тъй като дотогава мислех, че фламенкото е изкуство, дошло в Испания...[ Още ]
Сълзите по „земния рай” – Гранада
26 януари 2012
Мой много близък – сатирик, писател, поет, прекарал дълги години в лагери заради своите „анархистки убеждения”, след 10 ноември 1989 г. използва първия случай, за да си извади международен паспорт и да дойде в Испания. След като видя мухлясалите испански анархисти в една мадридска влажна стаичка, каза: „Да зарежем това и да тръгнем към детската ми мечта”. Оказа се, че той, подобно на мексиканския композитор Агустин Лара, който през 1932 г. написа песента „Гранада” (без да е бил в андалуския град), от малък копнеел да види „тази мечтана от мен земя”.[ Още ]
Чинчон: анасон, площад и… mesón
12 януари 2012
В навечерието на Коледа отидохме с внука ми до Чинчон (от Мадрид са около 50 км; по А-3 до моста на Арганда дел Рей, където има отклонение за Мората де Тахуня и Чинчон; върнахме се през Титулсия и Сиемпосуелос по А-4). Целта ни беше да купим погачи и хлябове. Знаех, че на централния площад има поне три пекарници, но се наредихме на опашката пред “Братя Видал”, която в средата на 80-те години на миналия век се наричаше “Мануел Видал” – изглежда, че бащата е оставил бизнеса на децата си. Видях същата дребна и пъргава продавачка, която не спираше да обяснява за какви поводи се ядат различните погачи.[ Още ]
Толедо: Късове от безкрайната красота
22 декември 2011
Безсилен съм да пиша за Толедо. Задоволявам се с малки “късове” от безкрайната красота на този хиляди пъти възпят Град на трите култури.[ Още ]
Несметното богатство на Кордоба
15 декември 2011
...В своята горестна „Песен на ездача” Федерико Гарсия Лорка пише: „Смъртта ме гледа и гледа/ на Кордоба от кулите възвисени.” Споменавам стихотворението заради кулите възвисени на този емблематичен, световно известен андалуски град, в старата част на който човек се губи из мъдростта на вековете. И на хората, показали, че може да се съжителства, независимо от различията.[ Още ]
