Нова дума

Толедо: Късове от безкрайната красота

Толедо: Късове от безкрайната красота

22 декември 2011

Безсилен съм да пиша за Толедо. Задоволявам се с малки “късове” от безкрайната красота на този хиляди пъти възпят Град на трите култури.

…В началото на 1984 г. интервюирах тогавашния кмет на Толедо. Поводът беше побратимяването на града с Търново, станало няколко месеца по-рано. (Сега се готви побратимяване и с Пловдив). Двамата потънахме в огромни кожени кресла. Обясни ми, че мебелировката е средновековна (внушителната сграда е строена по-късно – през XVI и XVII в.; “креслата са толкова широки, тъй като посетителите сядали с рицарските си доспехи”. Представих си мъжете от известната картина на Ел Греко “Погребението на графа Оргас (El entierro del Conde de Orgaz), намираща се в църквата “Санто Томе”, напъхани в тежки ризници с провиснали на коланите им мечове и саби, направени от прочутата толедска стомана. (По-късно – в музея, посветен на тези известни в цяла Европа и Азия още от времето на римляните оръжия – щях да узная, че стоманата е от Страната на баските, но майсторите са тукашни).

По онова време много хора от България ми се обаждаха, когато минаваха през Испания; всеки искаше да го заведа до Толедо. Шегувах се, че автомобилът ми, като дресиран кон, сам си знае пътя. Намалявах скоростта на хълма пред Толедо и казвах на спътниците си с невинен глас: “Предполагам, че скоро не сте влизали в град, изцяло обграден с високи крепостни стени”. Плоската шега впечатляваше; гледката наистина е внушителна – първо римляните оградили централната част, после вестготите и арабите разширили периметъра на стените, накрая кастилските крале ги довършили в сегашния им вид след като Алфонсо VI превзема Толедо от арабите на 25 май 1085 година. От височината се вижда целият стар град, заобиколен от Тахо; изпъкват Алкасар и Катедралата.

…Тъй като старият град (извън крепостните стени са построени нови квартали, където също са открити римски руини) лежи върху огромна гранитна топка, като че ли нарочно сложена, за да може реката да направи живописен полукръг, през лятото е много горещо, а през зимата – студено. Въпреки климата, в Толедо постоянно има хиляди туристи от Испания и чужбина. За учудване е как успяват да обходят традиционните туристически обекти, като се знае, че тук, освен къщите, магазините, ресторантите и баровете на местните жители, и няколкото десетките музеи, из тесните улички са настанени три администрации – градската, провинциалната и автономната (Толедо е столица на автономна област Кастилия ла Манча). Единственият ориентир из плетеницата на стръмните улички е Катедралата (ако се вижда от мястото, където непременно сте се загубили). По този повод Рафаел Алберти разказваше, че в началото на 30-те години искал да стане член на Клуба на приятелите на Толедо – писатели, поети, художници, артисти. Приемането ставало с ритуал. Пристигали с файтони от Мадрид и се настанявали в хотел. После отивали в ресторант, където оставали до късните нощни часове. Старите се прибирали в хотела, а кандидатът трябвало сам да го намери. Алберти така се объркал, че при зазоряване от отчаяние започнал да пее на висок глас. Един от разбудилите се жители го завел до хотела, който се оказал съвсем наблизо. Някои членове на клуба решили, че поетът не е за тях, тъй като не може да се ориентира. Други възразили, че човекът пее много добре и би бил добър за компанията. Приели го в клуба, но години наред Алберти продължавал да се губи и винаги се намирал някой разбуден местен жител да го заведе до заветния пристан.

За да не се изпада в подобна ситуация, за препоръчване е организираното групово посещение. Ако пътувате с автомобил, предлагам два варианта. Единият: минавам през голямата порта (право срещу пътя от Мадрид), завивам към центъра, пресичам известния площад “Сокодавер” (Zocodaver – в превод от арабски и кастилски - “да видиш пазара”), минавам покрай страничната стена на Алкасар и влизам в големия подземен паркинг срещу главния вход на този бивш римски дворец, превърнат в светиня на франкизма (кадетите от военното училище, подкрепили преврата на Франко от 1936 г., удържали натиска на републиканските войски, които пък разстреляли хванатия от тях син на коменданта) – днес военен музей. Другият: още с влизането правя наляво пълна обиколка по вития край крепостната стена път и паркирам пред оградата на къщата-музей на Ел Греко, която се намира в началото на живописния стар еврейски квартал.

Предпочитам втория вариант. В малкия парк на брега на реката е гробът на великия Доменикос Теотокополус (Крит, 1541 – Толедо, 1614), наречен Ел Греко (“Гъркът). Считан за един от най-големите художници на западната цивилизация, той успява да създаде уникален стил, съчетал византийската иконография с италианския ренесансов цвят и рисунък (десет години живее в Италия, където възприема стила на Тициан, Тинторето и Микеланджело), а когато се установява в Толедо (1577 г.) рисува големи платна за църкви и манастири, портрети на светци и благородници, батални и митологични сцени. Създава собствена школа. Източените към небето лица, пурпурният цвят, играта със светлината и тъмнината са характерни за неговите произведения. В къщата-музей могат да се видят много от неговите платна, включително “Сълзите на Свети Петър” и “Изглед и план на Толедо”. (Гледната точка на художника за тази картина и на другата с подобно название, която е в Ню Йорк, се намира на отсрещния хълм – под големия Парадор. Струва си да се отскочи дотам – чудесна панорама на града и реката.)

След това минавате покрай десетки дюкянчета и магазини, в които стари и млади майстори ще ви покажат как се инкрустират със златни нишки прочутите толедски стоманени украшения и предмети. Има два стила – дамаски (без образи на живи създания) и християнски. Ако ще купувате сувенир, непременно сравнете цените в няколко магазина. Колкото повече злато е вложено, толкова са по-скъпи изделията. Разбира се, там е и царството на сабите, мечовете, ножовете от толедска стомана. Има и много предмети от дърво (около Толедо е развита силна дървообработваща промишленост), от керамика и стъкло.

Следващата спирка е катедралата „Света Мария”. Считана за връх на готическата архитектура в Испания, нейният строеж започва през 1226 г. и завършва през 1493 година. Отвън е изградена от бял камък, а вътрешните колони и голямата част от фигурите в централната й част са от разноцветен мрамор. Дължината й е 120 метра, а ширината – 59 метра. Впечатляват стъклописите, огромните обковани дървени врати с хиляди дърворезби по тях. В Катедралата има около 30 параклиса (фактически малки църкви) и несметни богатства в криптата. Казват, че местните майстори измамили един от кралете и вместо от стомана направили заварените копия на вратата пред централния олтар от сребро – за тях стоманата била по-ценна… Трябва да се види тази катедрала.

Препоръчвам и музея “Санта Крус”, разположен в болница от края на XV век.

…Невъзможно е да се каже всичко за Толедо. Но искам да припомня, че благодарение на многовековното толерантно съжителство между културни и високопоставени християни, мюсюлмани и юдеи, тук се ражда прочута преводаческа школа. Благодарение нея цяла средновековна Европа се запознава с великите произведения на древногръцката, староеврейската и арабската литература.

…Каменните пейки на площада “Сокодавер” са облицовани с фаянсови плочки, на които са нарисувани сцени от “Дон Кихот”. Попитах в онази далечна година кмета дали не ги чупят. “Ако някоя е отлепена или счупена, сменяме я. Но искаме децата ни да растат сред красотата на града, да дишат историята”. Преди няколко месеца не видях нито една липсваща плочка. На пейките седяха тогавашните деца…

 

                                                                       Йосиф Давидов

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари:


  1. Nora Kireva 23/12/2011

    Много добър материал,била съм в Толедо и като че ли пак се върнах там с чудесните описания на автора.Поздравления за него и редакцията на вестника. Очаквам още такива статии! Весели празници!