Нова дума

В древния Кадис с духа на Гадес

В древния Кадис с духа на Гадес

16 февруари 2012

В една мадридска кръчма известният балетист и хореограф Антонио Гадес  “въвеждаше” двадесетината присъстващи в тайните на фламенкото. “Впрочем, римляните са ценели изключително високо младите танцьорки и певици от Кадис – заедно с египтянките и сирийките – заради източния облик на танците, отдаващи голямо внимание на движенията на ръцете и силното чувство за ритъм. Това е валидно и досега.” Подхвърлената от него фраза ме впечатли, тъй като дотогава мислех, че фламенкото е изкуство, дошло в Испания с циганите десетина века след разпадането на Римската империя. Но казана от специалист, който сменя истинското си име - Антонио Естеве Роденас – с латинското название на андалуския град “Гадес”, тя имаше ранг на абсолютна истина. Беше в средата на 80-те години. На него му оставаха още 20 години творчески живот (почина през 2004 г.), а аз потърсих първата възможност на посетя най-древния жив град на Запада, създаден от финикийците през 1104 г. пр.н.е. – няколко десетилетия след Троянската война; втория по население в Римската империя, съперничещ на Падуа и на самия Рим.

Антонио Гадес сравняваше Кадис с Хавана – може би заради прочутия Малекон на кубинската столица. Въпреки това, още при първото си посещение аз го сравних с Несебър: същата ивица (malecón), която свързва острова с “твърдата” земя при устието на река Гуадалете. Беше студен, дъждовен януарски ден и вълните заливаха от двете страни шосето. Не можеше да се мине. Решихме да обиколим новата част на града, залепения за Кадис Сан Фернандо, Пуерто Реал, Пуерто де Санта Мария, Херес де ла Фронтера, Чипиона – селища, накацали по този Бряг на светлината в Кадиския залив на Атлантическия океан.

При следващото отиване градът (“Сирената на океана” – според лорд Байрон, “Сребърната чашка” – за местните хора) изживяваше последните часове на прочутия си, обявен за международна туристическа атракция, карнавал, който фактически продължава цял месец. Тази година, например, официалната му част, т.е., участието на групите, допуснати след дълъг конкурс, е от 16 до 26 февруари. Ала след това по улиците ще пеят “нелегалните” групи на “досадниците” – това е т.нар. “малък карнавал”. Независимо от факта, че Гадес не успя да даде ясен отговор за произхода на това многообразие от цветове, танци, песни и… безсъние (някои го свързват с древните празненства, посветени на Бакхус, Сатурн, Пан – боговете на класическите гърци и римляни, живели тук), влиянието на италианските маски и пищни костюми по една от централните улици - “Колумела” - е очевидно. (След като турците постепенно окупират Средиземно море, от XV век насетне генуезките търговци използват Кадис за търговските си начинания в Северна и Централна Африка.) В стил Антонио Гадес журналистът Хуан Карлос от Канал Сур ехидно отбеляза, че католическата църква “винаги успява да обсеби дохристиянските традиции”. Излиза, че карнавалът се провежда в навечерието на Великите пости, “давайки право на плътта и на чувствителността да се проявят”, преди деня на разпятието на Божия син и неговото възнесение – Великден… Прочетох куплетите на някои от допуснатите за тазгодишния карнавал групи и разбрах защо хората се трупат да слушат The Cádiz Gospel Choir или Los duendes coloraos: “ЕТА вече не убива, но тероризмът не изчезна; остава терорът на безработицата, тероризмът на банките, на Европа, на пазарите – най-престъпната банда”. И още: “Ако петте милиона безработни седнат един до друг, ще запълнят територията на Люксембург, ако се хванат за ръце, човешката верига ще стигне от Алхесирас до Москва; или - ако искате - отиване и връщане до Германия; ако застанат един зад друг, ще се образува мост от Кадис до Лондон. Десет милиона скръстени ръце, очакващи решения”, и т.н. Подобни остро злободневни строфи възбуждат хората в испанската провинция с най-висок процент безработица. Дори да дойде в този “край на света” (“plus” “ultra”, според римляните) Херкулес от герба на града, не ще може да извърши нов подвиг и да се справи с проблема. Но карнавалът продължава, би казал Гадес. За тези 3000 години на финикийско, картагенско, гръцко, римско, византийско, вестготско, арабско, кастилско присъствие тукашните хора са научили един голям исторически урок: техният Кадис е бил отправна точка на атлантическия път на калая и медта, мястото, откъдето са тръгнали корабите на Колумб при второто (1493 г.) и четвъртото (1502 г.) му пътувания до Новия свят; видял е пуническите войни, похода на Анибал до Италия, арабски кланета и викингски нашествия, пиратските набези, английските победи над Непобедимата армада, френската окупация, но… винаги и за всеки завоевател е бил важна врата към безбрежния Атлантик и идващите от задморските територии богатства, особено през XVII и XVIII век. С други думи - “знаят две и двеста”…

…Естествено е разглеждането на града да започне от Plaza de España. На големия площад, ограден с пейки и красиви дървета, е разположен внушителен скулптурен комплекс, посветен на подписаната в Кадис на 19 март 1812 г., насред войната за независимост и под залповете на френските оръдия първа либерална конституция на Испания и Европа, превърнала се в модел на “класически либерализъм” и на подобни закони в Норвегия, Португалия, Мексико и други страни; дала сериозен стимул за националното самосъзнание в американските испански колонии, превърнали се в независими държави. Тази година с много прояви се отбелязва нейните две столетия. Централната колона на комплекса, върху която е изписан текстът на конституцията, е висока 32 метра. Този символ е разположен така, че да може да се вижда от пристигащите кораби.

Тъй като сме в годината на “La Pepa”, си припомням някои от местата, свързани с онези исторически месеци, през които непревзетият от войските на Наполеон Кадис се превръща в столица на Испания. Колегата Хуан Карлос ни заведе в Oratorio de San Felipe Neri. Още от мемориалните плочи на предната стена на църквата личи, че тук се е ковала история. Сградата е избрана, защото представлява широка кръгла зала без колони и близо 200-та представители на райони от страната и от отвъдморските територии можели да се виждат един друг, когато дебатирали. Важно предимство, като се има предвид, че са проведени 1478 сесии по четири часа всяка, преди да се стигне до окончателния текст, в който – освен всичко друго – се казва: “Испанската нация е свободна и независима; тя не е и не може да бъде притежание на никаква фамилия или личност”. Имало е председателска маса и пейки за депутатите, както и места за дипломатическите представители и за публика (когато сесиите не били закрити).

Наблизо е известното Café Apolo, наречено “малкия парламент”. В кафенето всекидневно са се водили остри дискусии по темите, разисквани в църквата, между пристигналите в града известни личности. Твърди се, че някои от текстовете на конституцията са повлияни от тези дискусии.

Ако се тръгне на север от Plaza de España, се стига до морето. По пътя се виждат причудливи градини с фонтани, мозайки, статуи. Океанският бриз пълни дробовете с неповторимия дъх на вечността. Ако се тръгне от Alameda de Apodaca, ще се мине по т.нар. “крайбрежна пътека”, която обикаля Стария град с неговите бели тесни улички и боядисани в розово къщи, безбройни барове, кафенета и малки ресторанти. Там, край Parque Genovés, с неговата буйна растителност, се вижда къде сред останките от каменната стена е била единствената порта на града. Отдолу е Playa de Caleta – любимият на местните жители плаж на Малкия залив. В единия му край се издига El Castillo de Santa Catalina. Построена през XVI век, крепостта е много запазена; тя е свободна за посещение. Безплатният достъп до този средновековен замък привлича още повече туристи. Просторните зали, каменните стълби и гледката от бойниците приповдигат настроението на посетителя - докоснал се е до хилядолетна история (особено, ако преди това е посетил Градския музей на Plaza de la Mina, в който могат да се видят саркофази от финикийската епоха на града).

…В пристанищен град като Кадис къщите на търговците правят впечатление с прагматичната си архитектура. Петте залепени сгради, известни като Casa de las Cinco Torres, например, са добър пример за това. На приземния етаж са се намирали складовете и магазините (в средата на двора имало голям казан за събиране на дъждовна вода); на първия етаж за били канцелариите; семейството на търговеца живеело на втория етаж в стаи с големи балкони към улицата, а на третия – прислугата. На плоския покрив-тераса са издигнати двукатни кули, които служели за наблюдение на пристигащите и отплаващите кораби. Много са подобните къщи, в част от които са били отседнали сътворилите конституцията представители – подобно на астуриеца Агустин де Аргуейес, на името на когото е кръстен един площад.

Какво още? Римският театър (с диаметър 120 м, вторият по големина в Испания след този в Кордоба); театърът, носещ името на родения в Кадис композитор Мануел де Фая; централният пазар на Площада на цветята; известното Кадиско казино с причудливия си външен и вътрешен вид; старата тютюнева фабрика; Къщата на адмирала… Не е възможно да се види всичко. Но не бива да се пропусне разходката – на “тапас” - из Barrio de La Viña или Barrio del Pópulo. И, разбира се, да се хапне “най-хубавото, най-автентичното, най-най” (Хуан Карлос) pescaíto frito – няколкото вида риба, оваляна в брашно и пържена в много зехтин.

Междувременно аз ще видя паметника на Антонио Гадес, който е от Елда, Аликанте, но приживе с неговите “Кървави сватби”, “Кармен”, “Фуентеовехуна” и т.н. запозна света с изкуството, тръгнало от древния Кадис…

                                                                      

Йосиф Давидов  

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: