Нова дума

Сълзите по „земния рай” – Гранада

Сълзите по „земния рай” – Гранада

26 януари 2012

Мой много близък – сатирик, писател, поет, прекарал дълги години в лагери заради своите „анархистки убеждения”, след 10 ноември 1989 г. използва първия случай, за да си извади международен паспорт и да дойде в Испания. След като видя мухлясалите испански анархисти в една мадридска влажна стаичка, каза: „Да зарежем това и да тръгнем към детската ми мечта”.

Оказа се, че той, подобно на мексиканския композитор Агустин Лара, който през 1932 г. написа песента „Гранада” (без да е бил в андалуския град), от малък копнеел да види „тази мечтана от мен земя”. Това са първите редове от текста на песента, станала световно известна през следващите десетилетия в изпълненията на Алфредо Краус, Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Лучано Павароти и т.н. По пътя му преведох един от стиховете: „Гранада, твоята земя е пълна с красиви жени от кръв и слънце” и го осведомих, че според специалистите в Испания има най-малко 600 песни, посветени на града, без да се броят стиховете на гениалния Федерико Гарсия Лорка: „Двете реки на Гранада се спускат от снега към житото”. Така е: от белите куполи на Сиера Невада (с най-високия връх на Иберийския полуостров – 3478,6 м и със 100-километровите ски писти), до реката Гуадалкивир и морските плажове разстоянието е само един-два часа. Пробвал съм го: чакал съм приятели-скиори за вечеря по къси панталони. От тази „Планина на слънцето”, както са я наричали арабите, се вижда цялата Гранада с неповторимата Алхамбра на преден план.

...Преди да стигне до крайната си цел – най-посещавания испански паметник на културно-историческото наследство, Алхамбра – любознателният турист би следвало да се отбие в родната къща-музей на Лорка във Фуенте Вакерос (на 17 км от Гранада). Там ще се докосне не само до личността на твореца, белязал върха на националната поезия и драматургия на XX век, но може да направи и многозначителен паралел. По нареждане на франкисткия губернатор на Гранада той е арестуван на 16 август 1936 г. и разстрелян два дни по-късно. Четири века и половина по-рано – в началото на 1492 г. - католическите крале Исабел и Фернандо превземат остатъка от последното мавърско кралство на полуострова – Гранада, с неговия дворец Алхамбра, но благородно разрешават на плачещия от мъка цар Боабдил да напусне мирно със свитата си този „земен рай”. Не го убиват. Друг е въпросът, че според легендата по пътя към морския бряг, на планинския проход, наречен „Въздишката на арабина” – оттам се виждало цялото загубено царство, – майка му просъскала: „Плачеш като жена за онова, което не можа да защитиш като мъж”. Очевидно съдбата е била по-благосклонна към Боабдил, отколкото към Лорка...

...Може би и други са постъпили като нас при първото си посещение в Гранада: преминаваме набързо през улиците с декоративните портокалови дървета, обхождаме почти на бегом катедралата (първата ренесансова в Испания), спираме се малко в Кралския параклис – гробницата на Католическите крале, възхищаваме се на обществените арабски бани от XI век, надничаме в най-старата арабска постройка в Гранада – Двора на въглищата (бил е голям търговски склад), виждаме в центъра построения от Юсуф I през 1349 г. първи арабски университет в града „Ла Мадраса” (в днешния разговорен испански език „madraza” означава „нежна майка”), изоставяме няколко църкви и се прибираме в хотела. Размишляваме на глас за берберската династия на зирите, която идва от алжирския планински район на Кабилия, прехвърля се в Ал-Андалус и след дълги битки с арабите установява столицата си в Гранада, чието име може да идва от арабското „хълм на поклонниците”, но и от римското „granatum” – „знатен, известен”. Лягаме рано. Утре ще посетим Алхамбра. (Днес може да се преспива в хотели край Гранада, устроени в пещери с всички съвременни удобства.)

...Признавам, че прочетох написаната през 1829 г. творба на американския писател Уошингтън Ървинг за Алхамбра, озаглавена: „Сборник от легенди и ескизи за араби и испанци”, след първото ми посещение. Препоръчвам на всеки да не допуска тази грешка. Романтикът Уошингтън Ървинг (1783– 859) не само е имал привилегията да живее там, докато е писал книгата, но и щедро е ползвал разказите на местните хора и богатата библиотека на местния университет. Всичките 33 части на книгата все още са един от най-привлекателните „справочници” за този исторически дворцов комплекс, обявен през 1984 г. от ЮНЕСКО за паметник на общочовешката култура.

Трябва да се тръгне рано по стръмния път до хълма Сабика, на който е разположено това архитектурно чудо, обединяващо арабския дворец с неговите десетки помещения и вътрешни дворове с фонтани, пристроения християнски палат и магическите градини с величествените арки от високи чемшири, столетни дървета, нежни рози и помнещи не една любовна въздишка романтични беседки, тъй като управата разрешава ансамбъла да бъде посещаван дневно от не повече от 600 – 700 души (най-добре е човек да се запише предварително чрез страницата www.alhambra-tickets.es или аlhambraonline.com и да се включи в група с туристически гид; разглеждането ще продължи около три часа; след това можете да останете колкото искате).

...Малко история. През 711 година отряд арабски и берберски воини, преминавайки Гибралтарския пролив, нахлуват в Пиренейския полуостров. От този момeнт moros или maurus (от гръцки език – “тъмен”), сe използва за назоваване на всички мюсюлмански завоеватели на Испания. Зараждането на мавританското изкуство се отнася към епохата на разцвета на Кордовския халифат – могъща, обширна и процъфтяваща държава, която провъзгласява своята самостоятелност през 929 година. Скоро Испания се превръща в най-богатата, най-благоденстващата и най-гъсто населената страна в Западна Европа. След разпадането на Кордовския халифат през XI век, развитието на “мавританския стил” в изкуството не спира, но се променя;. придобивa по-голяма интимност и лиризъм. Своят връх стилът mudejar достига в комплекса Алхамбра. Отделните елементи на дворцовия ансамбъл са създавани по различно време, но архитектурното единство е удивително. Името Ал Хамбра буквално се превежда от арабски като “червена крепост”. Когато се строи дворецът, на Пиренейския полуостров завършва многовековната борба на християните за отвоюване на испанските земи от арабите. Прекрачвайки прага на палата, владетелят на Грaнада попада в друг свят - зад него остават тревогите от постоянните опасности. Това е царство на покоя и хармонията, тук властва безметежност и чувствен разкош. Разцветът на Алхамбра настъпва с възшествието на династията на насридите и управлението на нейния пръв представител – Мохамед бен Наcар, наречен ал Хамар (Червеният), защото имал червена брада (1238-1273). През 1238 година той вляза триумфално в Гранада през Портата на Елвира и обсажда двореца Gallo del Viento. Населението го посреща с викове „Добре дошъл на победилия с помощта на Аллах”, на което султанът отговаря: „Само Аллах побеждава”. Тези думи стават девиз на династията на гасридите и сa изписани върху техния герб. Надписът се повтаря безброй пъти из целия архитектурен комплекс. Достигналите до нас административни и дворцови сгради се отнасят към XIV век, когато Гранада e управлявана от просветени владетели – Юсуф I и неговия син Мохамед V, който обичал красотата и съвършенството в изкуствата, общувал с художници, архитекти и с обикновени работници. Това било “златното време на Алхамбра”. Точно тогава са построени Дворът на лъвовете и обкръжаващите ги помещения, Вратата на правосъдието, Двореца Комарес, Зала де ла Барка. Вероятно най-привлекателен е фонтанът от бял мрамор в Двора на лъвовете. От устата на дванадесетте лъвове текат водни струи. Надписите на еврейско-арабски поети подсказват, че може би символизират 12-те юдейски племена, други ги свързват със знаците на зодиите. С правоъгълната си форма той рязко се отличава от типично мавърския Двор на миртовите дървета, който е обиколен от 124 колони от бял мрамор и арки.

На 2 януари 1492 година Алхамбра е завладян от християнските армии на Исабел Кастилска и Фернандo II Арагонски. Карлос V (1515-1556) дава нареждане да се построи дворец в ренесансов стил. При Фeлипe V (1700-1746) стаите са преустроени в италиански стил и се построява дворец насред една от мавританските сгради. През 1812 г., по време на френската инвазия на Пиренейския полуостров, войниците на Наполеон взривяват една от кулите на Алхамбра. Историята разказва, че разрушаването на крепостния комплекс било замисъл на самия Наполеон, но един от командирите, натоварени с изпълнението за заповедта, обезвредил експлозивите.

...За разлика от десетките цитати от Корана, които се виждат по мозаичните тавани и стени на арабския дворец, до един от тесните и издължени прозорци на женското отделение има надпис, оплакващ слепците, които не могат да видят тази красота. Гледката е към белосаните къщи и улици на „земния рай” - Гранада. За която плакал Боабдил... С основание.

 

                                                           Йосиф Давидов

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: