Нова дума

Чинчон: анасон, площад и… mesón

Чинчон: анасон, площад и… mesón

12 януари 2012

В навечерието на Коледа отидохме с внука ми до Чинчон (от Мадрид са около 50 км; по А-3 до моста на Арганда дел Рей, където има отклонение за Мората де Тахуня и Чинчон; върнахме се през Титулсия и Сиемпосуелос по А-4). Целта ни беше да купим погачи и хлябове. Знаех, че на централния площад има поне три пекарници, но се наредихме на опашката пред “Братя Видал”, която в средата на 80-те години на миналия век се наричаше “Мануел Видал” – изглежда, че бащата е оставил бизнеса на децата си. Видях същата дребна и пъргава продавачка, която не спираше да обяснява за какви поводи се ядат различните погачи, навитите като огромни подкови, конски хамути или ветрила хлябове, сладкишите с анасон или пчелен мед, печената с варено яйце в средата сладка пита (“Момиче, нека момчето изяде яйцето, ако искаш да си доволна през нощта”, подхвърли дяволито на младата двойка пред нас)… Част от погачите останаха пухкави и вкусни чак до новогодишната вечерна трапеза.

… Преди 27-28 години, когато Испания беше твърде различна (минималната заплата, макар и замразена тази година, беше близо три пъти по-малка от сегашната), отивахме в Чинчон по тесния криволичещ път (нямаше магистрали), за да купим от тамошната кооперация 5-литрови гарафи с вино, направено от местен сорт грозде, кашкавали, домашни наденици и едър бял чесън – още тогава местността се славеше с най-добрия чесън в Испания. Задължителен беше обядът в една от типичните механи - Cuevas del Murciélago или Cuevas del Vino. Поради чисто личен мотив винаги съм подминавал “Пещерите на прилепа” и съм сядал в “Пещерите на виното” – строената през 1796 г. огромна с вътрешни разклонения селскостопанска постройка с големи бъчви с вино, до която се стига през дълъг двор, превърната през 1964 г. в mesón (кръчма, хан). Причината е следната: през 1985 г. ни гостуваха майка ми и баща ми; заведохме ги в Чинчон и седнахме шестимата на една от близо стоте нарочно грубо сковани дървени маси. Веднага се приближи сервитьор, погледна баща ми и каза: “За господина – както винаги, нали?”. Учудих се – той идваше за пръв път в Испания. “Познавате ли го”? “Разбира се”, отвърна и ми посочи огромна фотография на стената. Веднага разбрах за какво става дума. Баща ми (тези дни навършва 96 години - да е жив и здрав) невероятно прилича на испанския поет Рафаел Алберти, който бил чест посетител на “Пещерите на виното”. Не само той. Орсън Уелс, който снимал в околностите, също. А в началото на 70-те години на миналия век прелестната Кармен Севиля трябвало да влезе в един от огромните кухненски казани за филма “Секс или без секс”. По онова време се появил популярният надпис: “Чинчон: анасон, площад и mesón”. Кръчмата е обявена за “интересно за туристи място” и е под защита на област Мадрид като исторически паметник на културата. Сервират се типични кастилски блюда, но най-привлекателни са тук правените, печени на въглени, наденички и чушки, прасенце, агне или козле на фурна с цепеници, кървавица в пръстен съд, задушени зеленчуци, яхния от бакла и зелен боб, кашкавали, сладкиши с мед и бадеми. И чудесно трапезно вино, наливано в кани от строените покрай стените столетни бъчви и делви. Накрая – известната в цялата страна тукашна анасонова ракия, която испанците наричат “чинчон”.

Тук анасонът се слага в почти всички сладкиши и ликьори, а за анасонлийката се споменава в документ от 1700 г., който съобщава, че в “много благородния и предан град Чинчон” има “кралска фабрика за анасони”. Вкусът на тази ракия прилича на българските анасонлийки от Харманлийско.

… По брой на жителите – близо 5500 през 2010 г., включително хора от 40 националности, които представляват 15,5% от населението; има и българи – това самобитно населено място, едно от най-привлекателните в региона, би следвало да бъде село. Но още от края на XV в. и началото XVI  в. Чинчон, през чиито хълмове с пещерите по тях, поля и пасища са минали римляни, вестготи, араби (три века), кастилци, арагонци, наварци и баски е обявен за град и графство (през 1520 г. крал Карл V - за Свещенната германска римска империя, Карлос I – за Испания, подарява чинчонската графска титла на Фернандо де Кабрера и Боадия). Бил е посещаван най-малко пет пъти от католическите крале Исабел и Фернандо. Лопе де Вега, Гоя (той нарисувал много портрети на една от графините на Чинчон) и десетки писатели, художници, аристократи са прекарвали седмици наред в този град. Интересна е историята на Четвъртия граф на Чинчон, който бил назначен от Фелипе IV за вицекрал на Перу. Съпругата му трудно понасяла тамошния климат и винаги имала треска с висока температура. Излекували графинята със смлени на прах кори от непознато за европейците перуанско дърво. Това е хининът. Лекували заболелите от малария в Перу с “праховете на Графинята”, която пък заповядала да се изпратят в Испания големи количества кори от “чудотворното” хининово дърво, а йезуитите ги разпространили из цяла Европа; нарицателното име на хинина е “чинчона”…

…Разхождането из Чинчон означава да се губиш из малките улички, катерещи се по хълмовете, да се вглеждаш в благородническите домове и традиционната народна архитектура, да се наслаждаваш на околовръстните, оцветени в светло сиво и меко червено поля от плаца пред графския замък, от който сега са останали само високите стени, основата на двете кули, ровът и дървеният мост пред главния вход, да надничаш в десетките странноприемници (fondas) и кръчми (mesones), да дишаш въздуха на вековете, запечатан в десетки испански и чуждестранни филмови ленти. Трябва да се види Часовниковата кула, която била свързана с църква от XV. При една от реставрациите двете се разделят и се ражда приказката: “Чинчон има кула без църква и църква без кула”.

…Естествено, екскурзията в Чинчон трябва да започне и да свърши на станалия известен по света централен площад - La Plaza Mayor (в момента там може да се паркира – ако има свободно място). Това е класически кастилски средновековен площад, чийто първи къщи с колони и балкони са построени през XV век. През XVII в. постройките затварят напълно площада. Един живеещ от години там художник ми каза, че хармонията и пропорциите на този площад го правят един от най-красивите в света. Вярвам му; пътувал е доста. Образува една неправилна овална фигура с опростена, чиста, подредена структура, при която видимо доминират домовете от горния му край, тъй като са построени в полите на спускащия се отгоре хълм. Всички къщи са триетажни, като в приземията са разположени барове, ресторанти, магазини (включително и с непретенциозни селскостопански оръдия на труда, продавани като сувенири заедно с плитките познат едър, снежнобял чесън). На вторите и третите етажи има общо 234 дървени балкони, които тук наричат “claros” (не е ясно дали е архитектурният термин – “отстояние от стълб до стълб”, или “отвор, през който прониква светлина”). Балконите са опрени на красиво изработени дървени десни човешки крака в обувки. През столетията La Plaza Mayor е свидетел на кралски банкети, театрални представления, игри с криваци и бастуни, религиозни процесии, политически и военни прояви, екзекуции, снимачни площадки, кориди. На 25 юли – Денят на Свети апостол Яков, патрон на Испания – започват бикоборските празници на Чинчон. Тогава се издигат високи предпазни тараби, а с цената за стол на един от балконите може да се изкупи цялата стока в “Братя Видал”…

Починалият през 2001 г. академик Мануел Алвар, почетен гражданин на Чинчон, погребан там, писа навремето: “Площадът притежава равновесието, което само абсолютното майсторство може да постигне”. Ако не за друго, заради тези думи си струва да се посети Чинчон!

Йосиф Давидов

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: