Нова дума

Несметното богатство на Кордоба

Несметното богатство на Кордоба

15 декември 2011

В началото на 1984 г. се запознах със заместник-министъра на културата в първото правителство на Фелипе Гонсалес. Отговаряше за националните архиви. Трябваше да организира голяма работна среща с колегите си от Средиземноморието. Не можели да се споразумеят къде да проведат форума. Испанецът отсякъл: „Как къде? В Ал-Андалус. В Кордоба”. Всички, включително араби и израелец, приели. Няколко месеца по-късно интервюирах тогавашния кмет на Кордоба. Споменах му за думите на заместник-министъра. „Естествено... Една трета старите жители на града имат арабска жилка, другата трета – еврейска, а последната третина са пришълци.” Не знам дали не се шегуваше, но самият той – Хулио Ангита – е с типично семитски черти.

...В своята горестна „Песен на ездача” Федерико Гарсия Лорка пише: „Смъртта ме гледа и гледа/ на Кордоба от кулите възвисени.” Споменавам стихотворението заради кулите възвисени на този емблематичен, световно известен андалуски град, в старата част на който човек се губи из мъдростта на вековете. И на хората, показали, че може да се съжителства, независимо от различията.

До третия по големина град на Андалусия (най-многобройната автономна област – 8,5 милиона жители) се стига лесно. За автомобилистите пътят е чудесен. От двете страни впечатляват безкрайните маслинови масиви. На хоризонта изпъква Сиера Морена. В нейното подножие, по бреговете на “Голямата река” (Гуадалкивир означава именно това; названието идва от арабското “ал-уади-ал кабир”) се намира Кордоба, в която през X век имало около 1 милион жители и е била най-големият, най-културният и най-богатият град в света. (Традиционната транскрипция на името му на български е Кордова – така може да го срещнете в много източници.) В онази епоха със своите 600 джамии, 900 бани, 50 болници, 80 училища и над 113 хиляди къщи той се нарежда над всички останали царствени седалища като Константинопол, Багдад и Дамаск. През дългото европейско Средновековие в “Кордуба” процъфтяват изкуствата и науките. Докато епидемии са опустошавали и потапяли в тъмнина Париж и Лондон, Кордоба е блестяла с развиващия се градски пейзаж, с безбройните фонтани, уличното осветление, градския водопровод и канализация. Такава е била столицата на Кордовския халифат, чийто лидери управлявали голямата част от Иберийския полуостров. В нея хармонично съжителствали мюсюлмани, юдеи и християни. Преди това в Кордоба властват римляните. На този фон не е чудно, че там са се родили трима велики философи: римският стоик Сенека, мюсюлманският Авероес и юдейският Маймонидес. А списъкът на оставилите дълбока диря в испанския културен живот хора от Кордоба е повече от респектиращ: поетите Хуан де Мена и Луис де Гонгора, политикът Великият капитан, художникът Хулио Ромеро де Торес, композиторите Рамон Медина и Серано Лусена, известни тореадори, лекари, фармацевти, съвременният писател Антонио Гала… и още десетки римски, арабски, християнски и светски личности.

С богатото си наследство от архитектурни и културни паметници, умело вплели се в градския пейзаж, Кордоба е впечатляваща и привлекателна – особено нейната историческа част, която през 1994 г. ЮНЕСКО обяви за паметник на общочовешкото наследство. Благодарение на това признание кварталът успява да съхрани стария си вид, за да представи как е изглеждал градът, как са живели хората, та дори и как са се движили по тесните улички. Десет години по-рано това отличие беше дадено на световно известната Джамия-катедрала - най-грандиозната мюсюлманска постройка в западния свят – един от най-важните, най-красивите и емблематични паметници в Испания. Със своя размер (23 000 кв. м) тя е третата по големина джамия в света. За препоръчване е разглеждането на този 330-хиляден град да започне именно от там.

По нареждане на омаядския владетел на Андалусия Абдераман I строежът на Голямата джамия започва през 785 г. на мястото на вестготска църква. Архитектурният план е вдъхновен от една омаядска джамия в Йерусалим. Целта на владетеля е неговата столица – Кордоба – да съперничи на Багдад. Резултатът от първият (основен) етап на строителството е смайващ: огромна зала с гигантски двойни арки (безпрецедентна архитектурна новост) и 110 колони от яспис, оникс, мрамор и гранит, с дохристиянски римски и византийски капители. Още с прекрачването на величествената Пуерта дел Пардон, човек се задъхва от възхищение пред явно търсената игра на светлосенки, предизвикани от малките тухли на арките, топлия камък на колоните и изключителни мозайки и куполи на византийски майстори. По мраморните корнизи с голяма прецизност са вдълбани текстове от Корана. Вървиш сред тях по пода от големи теракотни плочки в пастелни тонове, под покрива с широки прорези за достъп на дневна светлина, чувстваш необикновената атмосфера на това велико творение и имаш рядкото усещане за вечност. Според една легенда, когато Фернандо III получава без бой ключа на Кордоба, виждайки това произведение на изкуството, възразил на придружаващите го католически свещеници, които настоявали тя да бъде разрушена, с думите: “Такава красота не бива да бъде погубена”. Джамията била “прочистена” и превърната в катедрала. И следващите кастилски и испански владетели удържали натиска на Църквата и не съборили Голямата джамия, насред която и досега се намира ренесансово-бароковата катедрала. Върху минарето, превърнато в кула, полумесецът е заменен с кръст. По стръмна вътрешна вита стълба може да се стигне до площадката на кулата, от която се вижда целият град.

Излизаш от калдъръмените дворове с много цветя и на метри от джамията попадаш на друг отпечатък на историята – Алкасар де лос Рейес Кристианос (Крепост на християнските крале), построен през 1328 г. от Алфонсо XI в арабски стил. В четирите му ъгъла има кули, най-старата от които е Кулата на лъвовете. Много интересни са общите бани, арабските градини, римските мозайки и мраморният саркофаг от III век. През 1491 г.- 1492 г. от тази крепост Исабел и Фернандо подготвяли превземането на Гранада – последната арабска твърдина в Испания.

Съвсем наблизо е Уличката на цветята – типична за Кордоба, а до нея е днешният Дворец на конгресите със знаменитата голяма позлатена врата в готически стил – бивша църква.

На един от най-прекрасните площади в града се намира Археологическият музей. Музейна сбирка съдържа изключителната римска статуя на клекнала Афродита, мозаично пано на река Нил, великолепната статуя на Хермафродит, както и стъклени и керамични предмети от Медина Асара (уникална археологическа забележителност, разположена на 11 км от Кордоба; най-силно впечатление правят развалините на огромен дворец, строен за Ал-Захра – любимата жена на халиф Абдераман III; за неговото издигане са използвани 11 000 работници, 1500 мулета и 400 камили). Непременно трябва да се посети и Музеят на Хулио Ромеро де Торес. Там ще видите десетки картини, изобразяващи жени от Кордоба. От тези образи става ясно защо кордобчанките се считат за най-красивите андалуски.

Кордоба има и други впечатляващи паметници, сред които са тези на Сан Рафаел – светецът-покровител на града. Освен че е изпъстрен със стотици паметници на Сан Рафаел, целият пейзаж е наситен и с много фонтани. Счита се, че традицията датира още от времето на арабите – строели са ги, за да се намери спасение от непоносимите жеги. Невероятни са и тесните бели улици, даващи завършен вид на лабиринта, в който колкото повече навлизаш, толкова повече се губиш.

Близо до джамията-катедрала се намира запазеният еврейски квартал, Худерия, който е истинска наслада за окото с китните си средновековни белосани къщи и великолепни вътрешни дворове и добре съхранени арабските хамами, както и патрициянския Паласио де Виана. В него се намира едно от местните чудеса – синагогата, построена през 1315 г. - една от двете най-стари в Испания. Интересен е фактът, че еврейският квартал е успял да се запази през всичките превратни епохи: римската, вестготската, мюсюлманската. Там е издигната и статуята на  родения тук през 1135 г. Маймонидес, чиито трудове допринасят за осъвременяването на юдаизма. Недалеч от нея е и статуята на друг велик кордобчанин – на римския философ и писател от I век Сенека. Като се повърви малко се стига до Zoco – стария пазар, където сега са разположени десетки занаятчийски работилници и магазини, а през лятото се поставя нисък дървен подиум (tablao), на който се показват чудесни изпълнения на фламенко.

Римски разкопки (най-впечатляващите са до общината; от големия прозорец на кмета се вижда тази стара слава), арабски мелници по протежение на реката, вълшебните вътрешни дворове на къщите, обкичени по стените си със саксии, от които висят крещящо-червени цветя, китни площади и градини… Не може всичко да се разкаже (нито да се види). Но трябва да се посети Римския мост над Гуадалкивир с 16-те арки – по него минавала величествената Виа Августа, пътят на римските владетели на провинция Бетика, днешната Андалусия. В единия му край има три кули: двете, свързани с арка, са принадлежали на арабска крепост, а третата е издигната през XIV век. Специалистите казват, че този комплекс от кули напомня за хармоничното съжителство на мюсюлмани, евреи и християни в стара Кордоба. Гледайки кулите от средата на моста си помислих, че може би Хулио Ангита не се е шегувал…

Когато огладнеете, непременно пробвайте местните: супа salmorejo (домат, сух хляб, чесън, зехтин, оцет и вода) – ако е лято, задушена бича опашка или агнешка яхния – при по-хладно време. Всички храни ухаят на чудесен зехтин – течното злато на финикийци, гърци, римляни, византийци, вестготи, араби, евреи, християни. Добавката към несметното богатство на Кордоба.

 Йосиф Давидов

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: