Нова дума

В люлката на нашата журналистика

В люлката на нашата журналистика

25 май 2012

„Българските медии, където и да са по света, помагат на хората да обърнат внимание на духовните ценности”, заяви софийският кмет Йорданка Фандъкова при откриването на Осмата световна среща на българските медии в Букурещ под надслов „Медиите – между глобалното и регионалното”. Тя поздрави всички журналисти от българските медии по света и у нас (над 60) и с радост прие подарената й от „Нова дума” книга „Българи от Мадрид”.

„Медиите ни са източник на информация и на критичен поглед на събитията, вярвам, че имат още една ключова роля – те са важен фактор, заедно с училището, за издигане на духовността като ценност в обществото”, заяви още Фандъкова.

Тя допълни, че срещите на медиите са положителен пример за сътрудничество между градовете, особено за столиците в обединена Европа, и отбеляза, че София и Букурещ са работили успешно през миналата година.

Кметът на София изтъкна голямата сила на бързата и точна информация, както и значението на гражданското участие – важно за решаване на проблемите на градовете. „Една от каузите, която, мисля, е способна да обедини както гражданите, така и властта, е кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г.”, каза Фандъкова.

Председателят на СЕМ и медиен експерт Георги Лозанов, който бе поканен да приветства гостите като участник във всичките 8 срещи досега (в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена и Амстердам), посочи, че това събитие е уникално, тъй като дава възможност една журналистическа общност да се превърне в гилдия. „Националната идентичност днес не е териториална – България е навсякъде по света и медиите имат огромна роля за това”, каза още Лозанов. (Срещата се осъществи с подкрепата на „Петрол”, „ЧЕЗ България”, Първа инвестиционна банка, АЕЦ „Козлодуй”, „Оргахим”, „Димитър Маджаров”, „Уестърн Юнион”, „Астра Зенека”, „ТЕД-БЕД”.)

Максим Минчев – генерален директор на БТА и организатор на форума, обясни, че изборът на Букурещ за домакин не е случаен – връзката между България и Румъния е сериозна, но Румъния е „близкият непознат” – държавата, която най-малко познаваме сред съседите ни, а едновременно с това – страната, с която България изминава общия път на интеграцията в ЕС. Там е родината на българската журналистика. Румъния и българските медии са свързани със стара традиция. Букурещ и Браила неслучайно и отдавна са възприети като „люлка на българската журналистика”.

Доказа го и експозицията на възрожденски български печат „Родени свободни”, която бе представена в румънската национална библиотека. „Изложбата е поклон и благодарност към Румъния. През годините на българското възродително движение Румъния даде подслон на родните революционери и хъшове и възможност да събере тези български медии и тези наши културни институции, които изграждат гръбнака на духа на нова България”, отбеляза Максим Минчев.

Директорът на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” проф. Боряна Христова посочи, че от 90 възрожденски издания 38 са излизали именно в северната ни съседка. Тя добави, че първата българска печатна книга на новобългарски – „Неделник” на Софроний Врачански – също е отпечатана там.

„Има много вестници за вяра, политическа сатира, образователен характер, всички са правени от големи личности от българското Възраждане, което личи по тяхната актуалност и днес”, отбеляза Христова. Тя цитира Любен Каравелов, който пише във вестник „Независимост”, че литературата и периодичният печат показват най-убедително умственото развитие на един народ.

За да се стане изложбата факт, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” отвори за първи път уникалния си архив с възрожденски печат, а партньор в реализацията на проекта стана Великотърновският университет. Фотографиите в изложбата разгръщат страниците на непознатите революционни български вестници и списания.

Подбудите на издателите от времето на Възраждането не са печалба, а събуждането на един народ, затова в изложбата са вплетени и лицата на най-напредничавите за времето си български умове. Посетителите видяха как са изглеждали вестниците на Любен Каравелов – „Свобода” и „Независимост”, на Христо Ботев – „Дума на българските емигранти”, „Будилник” и „Знаме”, на Георги С. Раковски – „Бранител” и „Бъдущност”, на Стефан Стамболов – „Нова България”. Сред експонатите е също първият български вестник, печатан в Румъния под забележителното заглавие „Българска пчела”, първото списание за образование и наука на Българското книжовно дружество, преобразувано след Освобождението в Българска академия на науките, първият ежедневник „Секидневний новинар”, който публикува информация на френската телеграфна агенция Хавас (днешната Франс прес).

Българските медии в чужбина са институции за сънародниците ни. Около това мнение, изказано по време на дискусията „Български медии по света – пазари, институции”, се обединиха журналистите от родните издания зад граница и предложиха да се създаде работна група, която да изготви правила за разграничаване на професионалните медии от изданията с подвеждащата информация.

Присъствието на „Нова дума” на медийната среща в Букурещ имаше и емоционален нюанс. През 2002 г. вестникът на българите в Испания бе създаден с идеята да продължи, макар и символично, ботевата „Дума на българските емигранти”, издавана в Румъния. Че сме успели, го доказват читателите ни, които всяка седмица ни се доверяват, всеки ден звънят или идват в редакцията ни, пишат ни за съвет или просто, за да ни поздравят.

 

„Нова дума”

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: