„Нова дума“ участва за 16-ти път в Срещата на медиите на БТА
18 октомври 2021
За 16-та година вестникът на българите в Испания „Нова дума“ бе поканена и участва в Световната среща на българските медии, организирана от БТА. „Медии и истина“ бе темата на форума, открит от Симеон Сакскобургготски в Рилския манастир на 17 октомври. Той се проведе в партньорство с Рилска света обител, Община Кюстендил, Национален дарителски фонд "13 века България", Държавен културен институт към Министъра на външните работи, Студентско читалище "Свети Климент Охридски", Сдружение ГЛАС - Босилеград, България Ер, Сдружение за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.
Едно от емблематичните имена на българската международна журналистика – Йосиф Давидов, бе представителят на „Нова дума“, като взе участие онлайн в панела „Лъжата в медиите“. Той е работил в международния отдел на в. "Труд" и на два пъти е бил кореспондент на БТА в Мадрид. Автор е на публицистични книги и документални филми.
Ето какво сподели той пред голямата аудитория на медийния форум:
„Похвално е, че от няколко месеца в България действа независима платформа за проверка на фактите.
Малко преди началото на ковид пандемията испанската секция на същата Асоциация на европейските журналисти организира колоквиум на тема „Лъжливите новини“. Бяхме се събрали колеги от различни медии. Говориха известни юристи, икономисти, политици, лидери и собственици на средства за масова информация. Тогавашният първи вицепремиер – професорката по конституционно право Кармен Калво, беше категорична: „В дигиталната ера е много по-лесно да се разпространи лъжата. Лъжата се заплаща с качеството на нашата демокрацията, свобода и етика.“ Допълни: „Свободата на словото не може да понася всичко“. Един от директорите на най-влиятелния испански всекидневник „Ел паис“ каза: „Няма фалшива новина. Новината е новина. Има лъжи, които отравят общественото мнение, има пропаганда.“ Срещата завърши с обяд, даден от шефа на испанските служби за сигурност. Научихме, че в Националната полиция има създадено специализирано звено за борба с fake news. Той сподели интересни мисли. Например: „Голямата част от обществото вече не вярва на медиите и на политиците.“ Или: „Младото поколение е рожба на бомбардировката от фалшиви новини, лъжи, пропаганда. Неговите източници на информация са интернет и социалните мрежи.“ Направи ми впечатление един от неговите изводи: „Фалшивите новини винаги са по-бързи от истинските новини.“
В Испания има закони против фалшивите новини, има програми, които разкриват fake news. Пример е програмата live cheking, която доказва верността или не на думите на политици, в момента, в който се произнасят. Проблемът е, че и двете – законът и програмите, – могат да попаднат в ръце, които да въведат цензура. Къде е оптималната точка между изказването на истината и цензурата?
Знайно е, че истината вече не е свята; тя има много лица, едно от които е т.нар. „племенна истина“: „моята истина е по-истина от твоята“. Именно това води до нарушаване на междуличностната комуникация, каквато наблюдаваме сега (в различни степени) в България, в Европа, в света.
Пандемията и мерките за нейното ограничаване (масовото ваксиниране една от мерките) доказва, че фалшивите новини произвеждат фалшива представа за реалността. Това усложнява професионалната задача на журналистика.
Монетата има и друга страна: атаките на властимащите срещу журналисти, които се стремят да надскочат „племенната истина“ и да покажат действителността такава, каквато е. На едно събиране на журналисти и издатели от цял свят носителката на Нобеловата награда за мир през тази година, филипинската журналистка Мария Реса каза: „Атаките срещу журналистиката са атаки срещу демокрацията; защото те атакуват фактите, а без факти няма истина и без истина няма доверие“.
Според мен, именно загубеното доверието – в институциите и в медиите, – е най-благодатната почва за лъжата и полуистината в традиционните медии и в социалните мрежи. Това е световна тенденция. Могат да ми възразят читателите на вестника на българите в Испания, давайки примера с Испания. Миналата година Испания, втората световна туристическа дестинация (82 милиона чуждестранни туристи през 2019-та) беше една от най-засегнатите от Ковид-19 по брой на заразени, болни и починали на глава от населението. В момента тя е една от държавите, които най-добре се справят със здравната криза. Според специалистите, това е станало, защото 90% от жителите над 12-годишна възраст се ваксинираха. Според социолозите (и според мен), защото испанското общество като цяло има доверие в публичната национална здравна система, в институциите и в основните медии, които винаги отразяват истината, включително нелицеприятната.
Вероятно някой иска да ме оспори, че това е местно, локално явление; че то не се отнася за България, например. Не съм убеден в този аргумент. Не виждаме ли, че вече не сме сами (отделени в отшелническа пещера), че днес локалното е глобално, а глобалното е локално?
В началото на този месец в една красиво село на автономна област Ла Риоха се проведе 15-то издание на Международния семинар, посветен на езика (испанския) и журналистиката. Дискусията бързо стигна до „езика на фалшивите новини в медиите и в социалните мрежи“. Участващата в семинара испанска кралица Летисия (бивша телевизионна журналистка) оцени много високо богатия, спокоен, правдив език, използван от основните испански медии. „Така маркирате пътя на напредъка в битката с фалшивите новини“, каза тя. „Може би в момента не се оценява достатъчно, но то остава и влияе на обществото“. Споделям нейното мнение. Разбира се, бяха засегнати и темите, по които в момента се разпространяват най-много лъжи: пандемията, глобалното затопляне, имиграцията. Интересен извод: езикът на фалшивите новини и полуистините – особено в социалните мрежи, – е далеч по-беден от езика на истинската журналистика. Анализирането на използвания език е един от методите за разкриването на fake news.
Много се разприказвах. Редно е накрая да обобщя многогодишния опит на вестника на българите в Испания „Нова дума“. Създателката на вестника – журналистката Богдана Мараджийска, от самото начало преди 20 години определи редакционната линия на вестника под главата на който е ликът на Христо Ботев. Спазвахме тази линия в хартиения носител, спазваме и в електронната версия. Тя е в думите на гениалния Ботев: „Свободата е мила, истината е свята“. И нас, както всички честни колеги, ни притискаха/притискат мощните индустрии на Public Relations и пропагандата. Мисля, че успяхме/успяваме да се измъкнем от този пагубен за професията ни „сандвич“ чрез най-мощното журналистическо оръжие: информационните жанрове! В „Нова дума“ публикуваме предимно хроники, собствени информации и съобщения от официални източници, собствени репортажи, пътеписи и интервюта, понякога предлагаме и информации от други авторитетни медии, за автентичността на които сме убедени. Писмените реакции на нашите читатели сочат, че вървим по верен път.“
