Нова дума

„Заедно в час“ – възможност за завръщане в България

zoom „Заедно в час“ – възможност за завръщане в България

6 април 2017

По средата на учебната година искаме да ви представим вдъхновяващата работа на Заедно в час. Организацията твърдо застава зад визията, че всяко дете в България заслужава и трябва да има достъп до качествено образование, независимо от това къде живее и какви са финансовите възможности на семейството му. Дейността на неправителствената организация е фокусирана изцяло в тази посока и се реализира с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Заедно в час е част от глобална мрежа партньорски организации наречена Teach For All с партньори в близо 40 държави по целия свят (включително  Empieza por Educar – http://programaexe.org/) и сходна мисия – равен достъп до качествено образование и възможности за развитие за всяко дете.

Проблемът, който Заедно в час цели да разреши в България, в партньорство с ключови публични и частни партньори, е да намали пропастта в постиженията, възможностите и реализацията на българските ученици. Според международното изследване PISA 2015, въпреки забележителните академични успехи на български ученици на международни състезания и олимпиади, над 40% от младежите в страната остават функционално неграмотни, а над 30% от тях не завършват гимназия. За да се справи с негативната тенденция, Заедно в час вече пет години подбира и подготвя способни, изявени и мотивирани специалисти от различни сфери, които са амбицирани да работят като високоефективни учители на учениците с най-голяма нужда в цялата страна. В продължение на две години те усилено подкрепят своите възпитаници за подобряване на мотивацията и академичните им постижения, като същевременно развиват ключови умения за успех в съвременния свят. След участието си в програмата учителите продължават развитието си като активни застъпници за образователната промяна чрез директна работа в училище или извън него. Над половината от завършилите досега близо 120 алумни по програма Заедно в час продължават да се развиват в образователния сектор, а останалите се реализират в сферата на бизнеса и предприемачеството.

През учебната 2016/2017 година близо 165 учители по програмата преподават по различни предмети на над 9000 ученици от 88 училища в 10 региона на България: София-град, София-област, Пазарджик, Перник, Пловдив, Ловеч, Разград, Стара Загора, Враца и Монтана. През изминалата 2015/2016 учебна година учителите постигнаха средно повишение от 20% в нивото, на което учениците усвояват конкретните предметни знания, както и паралелното развитие на ключови практически умения. Някои от учениците бяха приети в престижни гимназии и университети в страната и чужбина. Обратната връзка за работата на учителите на Заедно в час от ученици, директори и родители също е изключително позитивна.

Участниците по програма Заедно в час споделят визията, че училището е място, където всички деца трябва да получават достъп до възможности, да развиват високи стремежи и да постигат високи резултати. За да изграждат в учениците необходимите за това интелектуални способности, житейски и кариерни умения, нагласи и модели на мислене, учителите се обучават да преподават по международно признатия модел „Преподавай като лидер“. Организацията също има изградени системи за постоянно проследяване напредъка на учениците, извършва регулярни оценки на преподаването, осигурява редовни допълнителни обучения и постоянна подкрепа от страна на опитен учител, коуч и ментор, които са насочени към специфичните нужди на учителите.

Ако докато четохте това, си помислихте „защо пък да не стана учител?“ или се сетихте за свой познат, който би се справил страхотно с тази тежка, но важна задача, кандидатстването става през сайта на фондацията www.zaednovchas.bg, до 30-ти април. 

*** 

Георги Желязков е завърнал се от Испания българин, който е учител на „Заедно в час”. Преподава испански език в 144 СОУ „Народни будители” – София, и в интервю за http://azizbrah.karieravbulgaria.com споделя, че организацията има основен принос в решението му.

- Опиши работата си с няколко изречения?

- Автономност, комплексност и зависимост между усилия и резултати – според повечето хора това трябва да притежава работата, която носи удовлетворение – наскоро си го припомних в една книга. На този етап учителството ме предизвиква с горните три характеристики на професията. Работата пък не се свежда до преподаване на материала, тъй като училището е един жив организъм с богат живот и значителен потенциал. В тази връзка най-вълнуващото за мен сега е как училището да става все повече център на общността, да бъде привлекателно за младите, да им дава свобода да творят и да поемат нови отговорности.

- Къде си учил/работил в чужбина?

- Извън България най-дълго съм живял в Испания. Там учих и работих близо пет години – основно в Мадрид, където като втора специалност за кратко учих Право и Политология в Автономния университет. След като прекъснах, се преместих в Билбао за магистратурата си по Международна хуманитарна дейност в Университета Деусто. Един семестър учих и в Университета Упсала, Швеция. После живях за кратко в Уганда и Белгия, където направих стажове, които бяха част от магистърската ми програма.

- Колко време беше в чужбина?

- Около 6 години.

- Кога се върна в България?

- Окончателно се върнах през лятото на 2012 г.

- Какво те накара да се върнеш в България?

- Винаги съм знаел и усещал смисъла да съм си у дома. Спомням си един момент, докато бях в Испания, когато си казах: „Когато съм готов, ще се прибера в България”. Сега съм щастлив, че съм активна част от промени, които вярвам, се случват за добро. При връщането си в България не знаех, че ще реша да остана, но ето че за мен е много по-смислено да работя с приятели-съмишленици.

- Би ли посъветвал младите хора да се върнат в България? Защо? Какво би казал на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?

- Хората много обичаме да ни е „на готово”, а в България повечето неща не стоят точно така. Все слушам, че на запад като цяло ти било уредено – отиваш и знаеш за какво работиш, за какво си харчиш парите и т.н. Все пак хората, които се връщаме, трябва да сме готови на моменти да плуваме срещу течението, но в това няма нищо лошо. Само трябва да намериш своето място и да работиш упорито. „В България няма бъдеще” е клише и се ползва главно от неумеещи да се аргументират хора.

- Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред теб, когато се върна?

- Отне ми време да се пренастроя от търсене на професионално развитие като хуманитарен работник по света към нещо сходно, което да носи желаното удовлетворение в България. Бях разредил голяма част от контактите си с близки хора у дома, докато бях в чужбина. Трябваше да започна да се занимавам с желаната работа ежедневно, а не като странично занимание или хоби.

- Какви според теб са трите най-големи предимства на живота и кариерата в България?

- Добавената стойност на това да работиш в познат контекст. Многобройните ниши, чакащи съзидателната ти сила да се появи. Близките по светоусещане хора.

- Какво ти липсваше най-много, докато беше в чужбина?

- Семейството, приятелите и чувството за смислена устойчивост в работен аспект.

- Опиши живота си в България с три думи.

Предизвикателен, прогресивен и цветен.

- Как си намери работа?

- Още докато бях в Испания, чух за „Заедно в час“ от приятели и ми стана интересно. Веднъж на родна земя, научих повече за мисията на организацията и реших да кандидатствам.

- Любимото ти място в България?

- Много са, но може би все пак връх Ком в Родопите.

- Защо избра да останеш в България? Съжаляваш ли?

- Желанието ми да стана хуманитарен работник по международни мисии постепенно беше заменено от това да работя с деца и младежи. Не съжалявам, че останах в България – щастлив съм, че работя като учител.

Източник: http://azizbrah.karieravbulgaria.com

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: