Нова дума

Елена Йончева в дискусия с испанския журналист Алфонсо Армада

Елена Йончева в дискусия с испанския журналист Алфонсо Армада

3 март 2016

Журналистката Елена Йончева участва в дискусия с испанския журналист и писател Алфонсо Армада на 18 февруари в София.

Дискусията бе организирана от Институт Сервантес-София и Посолството на Испания. Йончева и Армада обсъждаха темите за журналистиката и литературата, след присъждането на Нобеловата награда за литература на Светлана Алексиевич, за международните конфликти, за кризата в журналистиката в глобален аспект, за свободата на словото и медиите днес.

Алфонсо Армада е испански журналист, писател, есеист, поет, драматург. Работи 14 години за вестник „ElPaís“, от които пет като кореспондент в Африка. Отразява обсадата на Сараево и конфликта в Руанда през 90-те години. От 15 години работи за вестник „ABC“, шест от тях като кореспондент в Ню Йорк. В продължение на шест години ръководи магистърската програма по журналистика, разработена между в-к „ABC“ и Университета Комплутенсе в Мадрид. От септември 2015 г. е директор на приложението за култура на вестника. Издава електронното списание Frontera. Пише в блоговете: Elmiradory Lluviaracheada. Автор е на книгите: „Африкански тетрадки“ (1998), („Мълва на границата“ 2006), „Речник на Ню Йорк“ (2010), „Крахът на Танжер“, „Сараево. Дневници на войната в Босна“ (2015) и др.

Сараево, 1992-ра. „Войната никога  не идва с предупреждение. Не чука на вратата. Идва и толкова!” – с тези думи испанският журналист и писател Алфонсо Армада връща миналото: „Сараево беше първото място, където ме пратиха като военен репортер. Нямах никакъв опит. И днес, когато ме питат дали съм военен журналист, казвам, че не се чувствам добре в тази  роля. Като да си облякъл неудобно сако. Когато се връщах в Мадрид, почти не говорех за войната. Бях писал за нея, а останалото го пазех за себе си. Дълго време сънувах трупове, докато лека-полека съзнанието ми не започна да се изчиства. Вече рядко сънувам мъртви. Отдавна  не отразявам военни конфликти. Но те са част от паметта ми“.

Журналистът Армада събрал в книга  репортажите и личните си спомени за босненската война. Казва, че книгата му е шизофренична – от един автор с два гласа. Денем Армада пишел военни кореспонденции, нощем описвал в дневника си  немислимите за Сараево неща – като да се качиш на трамвай, да се разходиш край  реката без вечерен час, да не те е страх. Алфонсо Армада твърди, че войната вади на показ най-лошото и най-доброто от хората.

„Ужасно е да откриеш кой си всъщност, когато всичко се разпада. Войната поставя нещата в състояние на развитие, на съспенс. Властта изчезва и човек може да даде свобода както на най-доброто, така и на най-лошото от себе си. А най-лошото e да откриеш, че в теб има нацист, а не състрадателен човек, както би ти се искало да се възприемаш самият ти.

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: