Нова дума

Пенсии от две и повече страни

5 декември 2019

Пенсионирането и получаването на пенсия е конституционно право. Как стои въпросът с онези испанци и работещи в Испания чужденци, които са имали трудова дейност в други страни?

В момента законната възраст за пенсиониране е във фаза на постепенно увеличаване от 65 на 67 години (през 2027 г.). Хората, които не отговарят на минималните изисквания за получаване на пенсия – които нямат ресурси, инвалидите или тези над 65 години, чиито вноски в Социалното осигуряване са недостатъчни, – получат неконтрибутивна пенсия и имат право на медицински, фармацевтични и други социални услуги.

За гражданите на Европейския съюз, плюс Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн, формулата е сравнително проста: събират се годините с вноски в съответното национално осигуряване, за да се получи изисквания сбор на години с вноски. На основата на осигуряваните години, всяка страна определя размера на пенсията, която тя изплаща.

По този начин при навършването на изискваната възраст, българин в Испания, например, може да получи испанската пенсия (размерът се определя от броя на годините с вноски в испанското държавно Социално осигуряване) и българска пенсия, чийто размер се определя от НОИ, в зависимост от годините на трудовия стаж с вноски в България. Подобен е процесът, ако живеещият тук сънародник е работил в друга държава от Европейския съюз.

Освен със страните-членки на ЕС, Испания има двустранни споразумения за социално осигуряване с 23 държави, сред които са Андора, Мароко, Мексико, Перу. Процедурата прилича на тази, която се прилага в Европейския съюз.

Проблемът се усложнява, ако живеещият тук българин е работил в страна, с която Испания няма споразумение за социално осигуряване – например Обединените арабски емирства или Китай.

 

Пълният текст е публикуван в брой 639 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: