Последици от придобиването на испанско гражданство
3 ноември 2016
По стечение на обстоятелствата имам възможността и привилегията да наблюдавам юридическата динамика на нашата емигрантска общност в Испания през последните около 12-13 години. Първата мощна българска емигрантска вълна през 21-ви век има предимно икономически характер. Тези хора пристигат в Испания в годините около 2000 г., т.е. тази група вече има право да поиска придобиването на испанско гражданство по натурализация. Много от сънародниците ни го правят и логично, в процеса на придобиването на испанско гражданство възникват редица сложни въпроси. Как да продължим оптимално живота си, „разпънати“ между две държави, без юридически проблеми е темата на настоящия текст.
Повод за създаването на тази статия са въпросите на трима наши читатели, които ще си позволя да цитирам, запазвайки анонимността им:
Уважаема редакция на вестник "Нова дума",…имам въпроси към адв. Пощакова, на които моля, ако е възможно, да ми отговори! Предполагам, че са интересни за всички българи в Испания.
Желая да кандидатствам за испанско гражданство. Известно ми е, че трябва да се освободя от българското си гражданство, след като придобия испанско и да сменя имената си. Въпросите ми са, след придобиване на испанско гражданство:
1. Кoи права губя в България?
2 Запазвам ли си правото на наследство от моите родители в България?
3. Как и къде мога да завещавам и продавам имотите, които притежавам в България?
Предварително Ви благодаря.
***
Драга редакция, след 4 години чакане, през май месец тази година получих одобрение за испанска националност. Казаха ми, че час за пред съдията в нашето кметство във Фуенлабрада мога да си взема след октомври натам и най-вероятно ще е за след още 4 години. Казаха ми, че в Мадрид ставало по-бързо, но трябва тепърва да си сменям адресната регистрация.
Има ли друг начин да се ускори този процес? Може ли да се наемат услугите на адвокат или хестор, който да завърши процедурата по-бързо?
Благодаря предварително!
***
Има ли вариант да си запазя презимето и фамилията, след като придобия испанска националност?
По-долу в изложението, ще се постараем да дадем разбираем отговор на всички поставени въпроси, напомняйки още веднъж, че настоящата статия не съставлява пълен и цялостен юридически съвет, а дава само кратка ориентировъчна информация по темата.
КОЛИЗИЯ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВА И СБЛЪСЪК НА ПРАВНИ НОРМИ
В правния свят понякога съществуват противоречия между правните норми. Този „сблъсък“ се нарича „колизия на правни норми“. Когато става дума за правни норми в рамките на една държава, то следва да се провери коя норма е от по-висок ранг или по-специална. Тази норма „побеждава“ в битката на нормите и именно тя се прилага. Малко по-сложно стоят нещата при сблъсък или противоречие между еднакви по ранг правни норми, принадлежащи на законодателството на две различни суверенни държави, какъвто е случаят с уреждането на гражданството в държавите България и Испания.
За да не отегчавам читателите със суха, чисто правна теория, ще спомена, че, отново на теория, във всяко законодателство съществуват така наречените препращащи правни норми, които указват кое законодателство следва да се прилага (например, в случай на съдебен спор).
Не така стоят нещата обаче в житейската практика. Най-общо казано, именно практиката в нейния чисто ежедневен смисъл интересува нашите читатели. А какво се получава на практика? Испанското законодателство позволява съществуването на двойното гражданство за ограничен кръг от държави, сред които не фигурира България, а от друга страна – българското законодателство мълчаливо допуска двойното / тройното / четворното / N на брой гражданство(а).
Следователно сме изправени пред следната ситуация: в Испания, при полагането на клетвата за придобиване на испанско гражданство, молителите са задължени да подпишат декларация за отказ от българско гражданство. Въпросната декларация остава в испанските съдебни архиви и не се изпраща в България за сведение.
От друга страна, по Конституция (справка чл. 25 (3) от Конституцията на Република България), България не лишава българските граждани от гражданство, освен ако те не са помолили за – забележете – „освобождаване от българско гражданство“ чрез специална процедура, уредена в Закона за българското гражданство (в сила от 20.02.1999 г., с последно изменение от 24.03.2015 г.).
И така, налице е класическа колизия между еднакви по ранг правни норми на две суверенни държави. „Какво да правя?“, пита се новопроизведеният испански гражданин.
Това вече зависи от самия него. Много често в кантората идват хора, които искат от адвоката да взема ключови решения за собствения им живот. Винаги обясняваме следното: функцията на експерта, бил той лекар, адвокат или счетоводител, е да Ви информира, но не да взема решения за Вашия живот вместо Вас. По-долу ще Ви информираме какво е настоящето положение в житейската практика. Решенията, естествено, ще вземете Вие.
В житейската практика, поне досега, най-общо казано масово се задържат и двете гражданства, без някакви особени последици, тъй като на този етап между тези две визирани по-горе държави не тече обмен на подобен тип информация.
Най-строгата санкция, която теоретично би могъл да претърпи българинът, придобил испанско гражданство, е то да му бъде отнето, ако се установи, че в тригодишен срок след придобиването на испанско гражданство, не се е освободил от българското такова. Следва да се има предвид, че и в двете държави съществуват ограничения по отношение на някои публични длъжности и следва да се проверява какво може и не може да работим в Испания и България при наличие на двойно гражданство.
В Испания следните нормативни актове регулират темата за получаването на испанско гражданство: Испански граждански кодекс (Código Civil, Real Decreto de 24 de julio de 1889, Gaceta de Madrid de 25/07/1889, чл. чл. 17 - 28); Закон за гражданския регистър (Ley, de 8 de junio de 1957, reguladora del Registro Civil, BOE de 10/06/1957, чл. чл. 63 - 68); Регламент за прилагането на Закона за гражданския регистър (Reglamento para la aplicación de la Ley del Registro Civil, Real Decreto, de 14 de noviembre de 1958, por el que se publica el Reglamento del Registro Civil, BOE de 11/12/1958, чл. чл. 220 a 237).
В чл. 24 от Испанския граждански кодекс са описани случаите на загуба на испанско гражданство от лица с предимно испански произход, но те не касаят така пряко темата и затова ще ги подминем. В чл. 25 обаче, се уреждат случаите на загуба на испанско гражданство при молителите, които не са с испански етнически произход, т. е. натурализираните молители.
СЛУЧАИ НА ЗАГУБВАНЕ НА ИСПАНСКО ГРАЖДАНСТВО
Съгласно цитираната по-горе нормативна уредба, към настоящия момент съществуват три случая, в които се губи испанското гражданство:
1. Ако след придобиването му продължават да ползват в течение на три години изключително гражданството, от което са се отказали при придобиването на испанско гражданство;
2. Ако доброволно встъпят на военна служба или заемат политически пост в чужда държава, въпреки изричната забрана на испанското правителство;
3. Ако съдебно решение постанови, че при придобиването на испанско гражданство молителят се е възползвал от фалшификация, прикриване или измама, за получи въпросното гражданство.
Всички тези точки са логични. Досега в близо 10-годишната ми испанска практика не познавам случай на лишаване от испанско гражданство поради липса на отказ в тригодишен срок от предишното гражданство на молителя, а и законът говори за „изключително ползване“ само на другото гражданство. При хипотетичен съдебен спор би било доста трудно да се докаже, че българин, живеещ постоянно в Испания, ползва „изключително“ само българското си гражданство. Препоръчвам и при най-малкото съмнение консултация с адвокатска кантора и специалист по темата.
Не твърдя, че е невъзможно – давам само практическа информация по темата. Останалите два пункта са повече от ясни и не мисля, че изискват допълнителни разяснения.
НАСЛЕДСТВЕНИ ПРАВА И ПОКУПКО-ПРОДАЖБИ В БЪЛГАРИЯ
Най-общо казано те остават незасегнати, при запазване на българското гражданство. С оглед българското законодателство не е налице изменение в статуса. При все това и при най-малкото съмнение или неяснота по тези теми препоръчваме консултация със специалист по международно частно право.
От 2015г. завещание за български имоти на теория може да се извърши и в Испания и обратно, но моят отново практически съвет е за имотите в България да се посети български адвокат и нотариус и да се уредят нещата на място. Същият съвет давам и за налични испански имоти – посещение на испански адвокат и нотариус.
Като практикуващ юрист имам своите сериозни резерви спрямо опита на европейското законодателство да унифицира на ниво Европейски съюз една от най-консервативните юридически материи, каквато се явява вещното и наследственото право.
Читателката пита и как може да продава имотите си в България. Отново не е налице промяна в статуса и тя може да ги продава когато и на когото намери за добре.
ИСКАМ ВСИЧКО НА МИНУТАТА, НЕ – НА СЕКУНДАТА
Процедурата за придобиване на испанско гражданство е бавна и не може да се дават прогнози и срокове, за да се отговори на въпроса кога и дали даден молител ще получи испанско гражданство.
Всеки казус е строго индивидуален. В този смисъл подходът за „ускоряване“ на нещата е невалиден спрямо придобиването на испанско гражданство. Избор на молителя е дали желае да инвестира време и средства за придобиването му. Наемането на адвокат / счетоводител (хестор), който Ви обещава по-бърза процедура, граничи с измамата, т.е. вероятността да Ви мамят е реална. Последният подобен случай, който имах „честта“ да наблюдавам директно, завърши с връщане на дадените от клиента 3000 евро на подъл „специалист по всичко“, който преди това бе обещал придобиването на испанско гражданство за един месец. Преценете сами доколко е сериозно подобно обещание.
На по-нетърпеливите напомняме, че не става дума за поръчка в ресторант, а за много сериозна промяна в живота им. В това отношение смятам, че е мъдро за някои неща да се бърза бавно.
ПРОМЯНА НА ФАМИЛНИТЕ ИМЕНА
Налице е законодателна промяна от 2015 г., поради която, на практика по места, с придобиването на испанско гражданство като първо фамилно име се поставя българското фамилно име, а като второ фамилно име се поставя фамилното име на майката на молителя, както е отбелязано в неговия акт за раждане.
Привидно чл. 199 от Регламента за приложение на Закона за граждански регистър ни позволява да запазим и да не променяме фамилните си имена. Последните резолюции при обжалване на административно ниво обаче задължават молителя да промени фамилните си имена, съгласно изискванията на испанското законодателство. Възможно е и обжалване на съдебно ниво, но следва конкретен адвокат да направи проучване за изгледите за успех на подобно дело.
За съжаление, резолюциите на административния орган, пред който може да се обжалва това тълкуване на нормата, а именно: Главна Дирекция на Регистрите и Нотариата (Dirección General de los Registros y del Notariado), клонят в болшинството си именно в тази посока, отбелязвайки, че чл. 199 визира само португалските граждани.
По места все още понякога прилагат чл. 199 и в желаната от нас посока, т.е., не променят фамилните имена на молителите, но тук навлизаме в казуистика и е добре за всеки конкретен случай да се консултира специализиран адвокат.
Настоящата статия не съставлява юридическа консултация, а има само и единствено ориентировъчен характер.
Статията изготви адв. Дора Пощакова
тел. 629 061 545
