„Това е България”: концерт-спектакъл по повод 3 март в Торехон де Ардос
23 март 2024
„Земя на българи, родино моя, на колене стоя пред теб и целувам твоята корава, невидима десница! “(Ангел Каралийчев)
Земя на традиции и обичаи, земя на език, древна история и култура!
Земя на слово и песен, на ритъм и танц!
Невероятна смесица на хармония и спокойствие, на огън и страст, на думи и картини, на пъстри народни носии, на вдъхновение и ентусиазъм – това е България!
Спектакълът „Това е България“, посветен на 3 март – националния празник на страната ни, обедини в Културния център на Торехон де Ардос пъстра палитра от хореографи и танцьори, певци и музиканти, учители, родители и ученици, актьори и творци на изкуството, публика – ЛЮДЕ, които носят България в сърцето си!
И не за първи път, немалкото градче Торехон де Ардос, провинция Мадрид, събра отново на едно място испанска и българска публика под българския флаг в ритъма на вечните български песни и българския фолклор.
Малки и големи, настоящи и бъдещи, талантливи българи и български деца, пяха и танцуваха на сцената на която се издигаше двуметровият макет на паметника Шипка, изработен от Дария Панайотова (специалност „Сценография“) и Ивайло Петков (специалност „Графичен дизайн“) – студенти от АМТИ, гр. Пловдив.
Хореографите на танцовите състави от Валядолид – ТС „Огнени ритми “, Коядо Виялба – ФТГ „Пъстър хоровод “, Сеговия – ТФ „Северняци “ и ТФ „Луди млади“ – Мадрид, доказаха за пореден път, че участието им в този концерт не е само желание за сценичната изява или слава, а любов към България! Защото любовта към танца, към народното творчество и фолклора, към онова, което създават, заедно идва от дълбочината на душата им, то е част от професионалния им опит, който искат да предадат със сърце на бъдещето поколение, защото то е и връзката им с дълбоките корени на една древна страна – Родината на техните предци.
И макар че сцената и залата се оказаха прекалено малки, за да поемат толкова красота и пъстрота на едно място, толкова емоции и аплодисменти, въодушевлението и настроението растяха във всеки един момент, за да достигнат своя апогей в лицето на милото очарование на българския фолклор – наследниците на известната Гуна Иванова: нейните внучки Ива и Велислава Костадинови. Млади и талантливи, олицетворение на българската хубост и сърцатост, изящни и красиви, тези млади момичета – символ на приемствеността, са красивото лице на българския фолклор и горди наследнички на своята баба. А когато до тях е и мъжката сила на словото, в лицето и гласа на Пламен Мирянов, няма как да не сторим поклон пред България и да не кажем и „Аз съм Българче”, и „Това е България”!
Вълнуващото изпълнение на песента „Хубава си, моя горо“ от Зорница Георгиева – оперна певица в Кралската опера и в Националното радио и Телевизия на Испания, привлече като магнит до себе си най-малките участници в концерта, които пяха с нея вечната песен на България. Защото няма по-хубаво нещо от това да завещаем онова, което помним и знаем: език, памет и род на нашите потомци. И нека го пазят за вечни времена!
Един народ, които връзва бели и червени конци за здраве и плодородие, който вярва в доброто и гони злото с чанове и звънци, ще пребъде!
И тъй като месец март е месец на още много други български празници, постановките, създадени от Цвети Цолачева (хореограф на ФТГ „Пъстър хоровод”) бяха специален поздрав за публиката за посрещането на баба Марта, за силата на българския „лев” и цветовете на българското знаме, за вярата и обичта, за правдата и добрината, за силата на кръвта, пролята от героите ни и затова „че има такъв народ”!
Постановката, създадена от Галя Маринова и ТФ „Северняци“ – Сеговия, беше в синхрон и хармония с песента на Ива и Велислава Костадинови „С България в сърцето”.
А огнената страст, с която танцуваха красивите шопкини и лазарки от ТС „Огнени ритми” – Валядолид, възкреси за пореден път идеята, че там където има българи е България. Че българският фолклор е не само танц, а част от нашето минало, настояще и бъдеше. Че там, където обичаите се предават от уста на уста, от ръка на ръка и от сърце на сърце, българското ще го има во веки веков!
Най-младата самодейна група „Луди, млади”, създадена само преди няколко месеца с хореограф Илка Атанасова, бе най-пъстра, както по възраст, така и по носии. С постановката, дело на тяхната хореографка, те показаха разнообразието и богатството на песенното, музикално и танцово творчество на 7-те фолклорни области в България. На сцената с тях наравно пяха и танцуваха и малките ученици на НБУ „Азбукарчета” – Торехон де Ардос.
А най-малките възпитаници от подготвителна група, заедно с техните ръководители Елена Серафимова и Нели Петкова, изписаха името на концерта.
Но най-голяма бе гордостта и радостта от талантливите ни български деца, чиито изпълнения бяха поздрав за най-добрата жена и майка – българката, чиято хубост бе възпята от Ива и Велислава и в стиховете на Пламен Мирянов.
От сцената на „Това е България” Адриан Мартинес Георгиев поздрави хубавите български жени и майки с песента „Обичам те мамо”.
А най-малкият участник – само на 6 години: Янислав Цветозаров от Сеговия, заедно със своя музикален педагог Мария Иванова, изкачи стъпалата към своята първа музикална изява на „голямата” сцена, уверено и смело, и свири като истински виртуоз – пианист, заради мама, баба и заради България.
Всеки един от танцовите състави и участници в този концерт оставиха на сцената на този спектакъл светла диря и път към България, оцветен с надеждата за още по-големи и по-истински моменти от днес и за бъдеще, в името на България, нейната култура, история и народно творчество.
Благодаря на Росен Узунов (човекът – глас на Паисий), на Венци и Люси за изключителните рецитаторски способности, на Алекс – за чудесния видео материал и приятелското рамо до мен.
На всички, които обединиха българска сила и гордост, за да покажат, че „ТОВА Е БЪЛГАРИЯ”!
Силен и корав е народът ни. Народ, ЧИИТО КОРЕН БЪЛГАРСКИ СЕ ОПИРА НА ВЯРА, ДОБРОТА, ОБИЧ И ПРАВДА. КОРЕН, КОЙТО НЕ БИВА ДА СЕ ИЗКОРЕНЯВА!
Латинка Радева, президент на
Асоциация „Требол“ – Торехон де Ардос
"Из дебрите на публика и участници":
Семейство Петринини: „От мое име, от името на цялото ни семейство и от това на дъщеря ми Дария Петринина, искрено и с много голямо възхищение изказваме огромно БЛАГОДАРЯ към организаторката на концерта – директор на Българско училище „Азбукарчета“ , град Торехон де Ардос, госпожа Латинка Радева Хинкова.
Ние, като едни горди българи, които обичат и говорят с любов за родината си, усещаме липсата! Онази малка част от душата, която не е запълнена изцяло! Може би в нашите сърца родолюбието и носталгията натежават, усеща се като буца в гърлото, пречи, не позволява да поемеш дълбоко въздух, но с този концерт, с почитането на националния ни празник, с нашата народна музика, нашите носии... Всичко, което представиха, ни накараха да се почувстваме У ДОМА! КАТО НА РОДНА ЗЕМЯ! Сърцето се напълни, душата се отвори, радостта, гордостта и чувствата, които изпитахме, не могат да се опишат дори с най-красивите думи! Макетът на паметника на свободата и емоцията от представянето на всички участници, накара сърцата ни да се почувстват безкрайно щастливи и горди от факта, че сме българи! Още веднъж БЛАГОДАРЯ СЪРДЕЧНО! Надяваме се скоро отново да празнуваме Българските ни празници, с нашите традиции! Благодаря!“
В. Петрова: „Като начало искаме да благодарим на организаторите за поканата и за предоставената възможност синът ни Янислав Цветозаров Петров да представи таланта си пред многобройната публика, която напълни залата на културния център в Торехон де Ардос! За нас беше едно вълнуващо преживяване да чуем ръкоплясканията в синхрон с мелодиите, които бяха подготвили малкият пианист и неговият музикален педагог Мария Иванова.“
С. Нейчева: „Хареса ми най-вече смесицата от фолклорни ритми и цветните български носии, които те връщат в миналото, припомняйки историята, която имаме! Българският дух и гордост с които се описва винаги българският народ и които се усещаха от всяка една дума и песен! Кратката история, която трябва всеки един да разкаже на децата си, за да продължи да се слави името на България! Вечните песни, които всеки един българин носи в сърцето си, благодарение на които никога не свеждаме глава! И не на последно място – опитът да предадем по всякакъв начин тези чувства на най-малките, защото те са бъдещето и те трябва да продължат да подържат българския дух!“
М. Иванова: „На първо място изказвам благодарност за отправената покана от организаторите. Приех с голямо желание предизвикателството за това първо участие на сцена за малкия Яни. Това за мен, като преподавател, беше вълнуващ момент и сбъдната мечта. Нека талантливите деца на България бъдат видени и чути .За нас нестихващите аплодисменти на публиката бяха най-голямата награда за положения труд.“
Десислава Велева, трети месец извън родината: „Бях приятно изненадана да видя залата на Casa de cultura в Торехон препълнена с възторжени лица. Тръгнах без каквито и да е било очаквания за концерт-спектакъла по повод националния ни празник, а се оказа, че по-тържествено не съм го отбелязвала през изминалите 45 години. Може би, защото първо трябва да изгубим нещо, за да оценим колко важно ни е било, когато сме го имали, но на родна земя такива тържества в духа на общност, отдаденост и принадлежност наистина са рядкост. Мина без политически речи, с много и най-различни емоции. Започна с трепет от вековната ни история и с преклонение пред красотата на природата ни, премина през възторга пред героизма на дедите ни и завърши с ликуващо настроение от свободата.
Лично за мен, най-голям спомен ще оставят ентусиазираните самодейци, местни и гости на събитието, които вдигнаха залата на крака. Няма да забравя огнения ритъм на Странджанския тъпан, песента на сладкото детско гласче, която се понесе над нас на родния ни език, както и колко свидно е да писне гайда, когато си толкова далеч от дома. Ще остане усещането за земетръс изпод краката на шопа, газещ чужда земя и шока, от обявяването на ансамбъл „Северняци“ от ... Сеговия!
Благодарна съм на общината, която предоставя възможност и сгради, в които да поддържаме паметта и самосъзнанието си на българи. Издигането на националните ни символи като Самарското знаме, флага ни и лъва тук, на тази сцена, беше своеобразно потвърждение на усещането ни за принадлежност към Европейската общност, чието мото е „Обединени в разнообразието“. Благодарна съм и на програма „Еразъм“, която направи възможно поставянето на макета на паметника Шипка от студентите-сценографи на тази сцена за нас. Благодаря на професионалните изпълнителки за фолклорната китка и за авторската им Молитва за България, но най-вече благодаря на всеотдайните учители, които самоотвержено и с постоянство поддържат огънчето на българщината да не угасва, дори и далеч от родината, защото там, където има макар и един българин, там е България!
Ако трябва да обобщя, събитието в дома на културата тук ми навя асоциация с кафенето на Странджата във Влашко, където вече свободните българи милеят за татковината си и кроят планове за това, как да подобрят положението там.“
