По стъпките на сънародници, оставили следа в испанската култура
23 юни 2016
Посланик Костадин Коджабашев поднесе цветя на паметната плоча на Димитър Димов (1909-1966) в Мадрид по повод 50-годишнината от смъртта на писателя. Инициативата за почитането паметта на твореца е на Първото българско неделно училище „Св. Иван Рилски“ в Мадрид, ръководено от асоциация„ Балкан“ с председател Петя Цанева. С това събитие бе поставено началото на дългосрочен проект под наслов: „По стъпките на българи, оставили следа в испанската култура”, като учениците и учителите са избрали да тръгнат по следите на героите от романа „Осъдени души“. Предстоят посещения в градчето Пеняранда де Бракамонте в провинция Саламанка, където е бил разположен лагерът за болни от петнист тиф, описан в романа, а след това и Гранада.
На събитието, състояло се на 5 юни т. г., бе поканена като почетен гост и испанската писателка Фелисидад Оркин, съпруга на Хуан Едуардо Сунига – испански писател и преводач, който, поради напредналата си възраст, бе възпрепятстван да присъства. Специалист по славянски езици, той работи заедно с Тодор Нейков по преводите на испански език на повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков (изд. 1944 г.) и романът „Под игото” на Иван Вазов, издаден за първи път в Испания през 1949 г. По-късно превежда поезията на Яворов (1983 г.) и др. Приятел на Димов, Сунига разказва, че по време на честите им и дълги разходки из следвоенния Мадрид, през 1943-1944 г. наблюдава нарастващия интерес у още младия български писател към развоя на наскоро приключилата гражданска война в страната и последиците от нея.
Паметната плоча на Димитър Димов е поставена през 1987 г., по инициатива на българската държава на фасадата на сградата, в която писателят е живял в Мадрид и която се намира на елегантния площад Plaza de la Lealtad № 2, в непосредствена близост до хотел „Риц“ и музеите „Прадо” и „Тисен”.
Димитър Димов пристига в Испания през 1943 г. със стипендия като учен в института „Рамон и Кахал” в Мадрид. По време на престоя си, продължил малко повече от една година, той навлиза в историята, културата и устройството на испанското общество с цялата страст на младостта си. Връщайки се в България, създава творби, посветени на Испания, които в голямата си част не са познати в тази страна: пътеписите „Януарска пролет“, „Кастилска зима“, „Куха Испания“ и „Сан Себастиян“, намерения след смъртта на автора ръкопис, озаглавен „Идалго“, драмата "Почивка в Арко Ирис", разказа „Задушна нощ в Севиля, романа „Осъдени души“.
***
Ето разказът за събитието и на присъствали българи: „Вълнение беше чувството, което изпълваше въздухът между всички, които бяхме там: гости, ученици, учители и родители. Г-жа Петя Цанева даде начало на тържеството. Обяви проекта, по който работи училището. Деца поднесоха цветя от името на ПБНУ "Св.И.Рилски", към Асоциация Балкан. Александър Илиянов от 2 клас поднесе букет от свое име и друг – от семейството му. Един непринуден урок по родолюбие. Двуезичната книга "Българи, Испанци“ беше подаръкът за г-н Сунига, който съпругата му прие.
Абитуриентка на училището тази година Ивиана Умирска изпя песента от филма „Осъдени души“.
Ваня Петрова – ръководител на проекта, обяви, че с тази песен се поставя началото на втората част на проекта – „По стъпките на героите от романа на Д.Димов „Осъдени души“. И от паметната плоча тръгваме по следите им, до хотел „Палас“. Влязохме. Въображението запали блясъка в очите ни. Сякаш на една от масите седеше Фани Хорн и разговаряше с Луис Ередия... Кулминация беше възможността да влезем в стая 102, където, според романа, е живяла Фани Хорн.
Вълнение! По-скоро буря!
Романът е преведен на сърбохърватски, полски и унгарски, но няма превод на испански. Ваня Петрова съобщи, че в момента се превежда от Диляна Ковачева, преподавател в университета в Гранада“.
