Нова дума

Цигуларката от терасата на покрива

zoom Цигуларката от терасата на покрива

29 април 2020

Благодарение на информационната агенция EFE и на телевизионни и вестникарски репортажи, много хора в Испания научиха за „всекидневните концерти от терасата на покрива в Уеска, изнасяни от  българска цигуларка“.

„Нова дума“ зададе писмени въпроси на нашата сънародничка Даниела Николова Георгиева от Плевен, на които тя отговори с „една мини новела“, както се изрази: „Седнах за малко да отговоря на въпросите, ама ми дойде муза да попиша.

Така започвам: Току-що слизам от покрива, защото в последните близо два месеца там е – може да се каже, – работното ми място. Станах вече известна с прозвището „цигуларката на покрива“. Точно на 26 април 2020 г. трябваше да имам концерт-изложба под надслов „За мама“. Майка ми си отиде от нас на 20 ноември 2019 година, поради което съм много тъжна. Въпреки положението, в което сме, и карантината, направих този концерт от терасата на покрива…“

- Кога започнахте да се занимавате с музика? Какъв е творческият Ви път?

- Започнах да свиря на цигулка на 6-годишна възраст. Родителите ни записаха брат ми на китара в детската музикална школа в Плевен; попитаха и мен дали искам да свиря на нещо. Аз отговорих, че искам да свиря на цигулка. Те мислеха, че не може да съм толкова наясно, че точно на този инструмент искам да свиря (това ми го разказа мама) и затова съм изчакала да представят някой концерт по телевизията, за да им покажа инструмента цигулка. И двамата, между другото, без да са музиканти, пееха много добре и много обичаха музиката. Явно от там е дошла и моята дарба.

На 9 години ме приеха в Средно музикално училище „Панайот Пипков“ в гр. Плевен. След нов конкурс продължих обучението си вече в гимназиалния курс на музикалната академия – много престижно учебно заведение, в което се влизаше трудно.

Искам да отбележа, че такива центрове в Испания – интегрирани и специализирани, както е в Българя, – няма. В Испания децата и младежите ходят в нормално училище и след обяд отиват в техните музикални центрове, които наричат Conservatorio. Всъщност това са вид музикални училища, но изучаваните музикални дисциплини са доста по-ограничени, в сравнение с онова, което ние изучавахме в Българя. Нашата система е по руски вариант и е много обширна. Това ни ни дава една силна, задълбочена, с разнообразни дисциплини  музикална подготовка. През време на обучението си съм участвала в много конкурси, концерти, продукции и т.н.

Имам награди още от 10-годишна възраст: специална награда за най-малък участник в конкурс в Михайловград, след това от конкурса „Светослав Обретенов“ и т.н.

Всичките, които завършвахме тези учебни заведения – съученици, а после и колеги –  свирехме много и навсякъде. Със Слави Трифонов, Годжи, Евгени Димитров, Захари Занов сме от една школа. Макар че те са по-големи от мен, сме свирили заедно. След това се преместих в София, където правих майсторски клас при Валентин Стефанов – изтъкнат солист – цигулар, с когото също съм правила съвместни концерти.

Когато започнах активната си професионална кариера, съм свирила в Русия, Чехия, Италия, Франция. Била съм солист и първа цигулка в различни оркестри.

Репертоарът ми е доста обширен. Естествено, с оркестрите свиря класическа музика, но когато правя самостоятелни концерти, свиря разнообразна музика. Правя свои собствени кавър версии на различни стилове – поп, рок, джаз, Дяков, фламенко, фюжън, изобщо всички стилове. Любими композитори, разбира се, са ми Вивалди, Бах, Менделсон, много са – не мога да изброя всичките.

- Казват, че имате необикновена цигулка. Кое е специалното в нея?

- Цигулката, с която свиря, е Амати от 1763 година. Питате се сигурно как имам такъв инструмент? Стана съвсем случайно. Когато моите родители трябваше да ми вземат голяма цигулка 4/4, те ми я подариха. От Германия един човек беше донесъл  цигулки – явно не е знаел ценността им. Аз си избрах тази, защото най-много ми хареса. Когато отидох при лютиер да я освежи, той беше много изненадан. Каза, че тя е правена от внука на Николо Амати, който от своя страна е бил учител на Антонио Страдивари (говоря за дядото Амати). Това е нейната история. Естествено, кръстих я на моето име – „Даниела“. (На български цигулка е от женски род, докато на испански – violín – е от мъжки род.)

- Как попаднахте в Испания?

- Пак случайно. По принцип моята любима европейска държава е Италия – ако трябва да избирам, бих живяла там

През 2004 година свирех във Франция. Там един господин – българин, на когото са казали, че ще свири българска цигуларка, и който има като любим инструмент цигулката, от любопитство искал да се запознае със своята сънародничка. Дойде на концерта ми. Този непознат тогава човек, който от много години живее в Испания, после се превърна в мой съпруг. Това е причината да съм тук, в Испания.

- И избрахте точно малкия арагонски град Уеска. Какви творчески прояви сте имала в Испания?

- В Уеска попаднахме случайно – заради неговата работа. Щяхме да останем за малко, но се оказа, че останахме задълго.

Тук участвам много активно в културния живот на града. Свиря на всички важни мероприятия, които организира кметството, което винаги ме кани. Правила съм многобройни самостоятелни концерти, също така в дуо с пианисти – японката Хисако Хисеки, украинеца Юля Яремко и с различни формации.

От 2013 г. съм член на Orquesta Reinó de Aragón. Също така имам участия и в Sinfónica de la Rioja. Отделно свиря в две групи с различни стилове – Emocines a la carta и La Plantación.

В по-голяма част свиря самостоятелно, както го правя и сега – по време на карантината. Също така свиря и на беседите на писателя Óscar Sigan, с когото правим обиколки в много градове. Имала съм честта да свиря със звезди от ранга на Santiago Auseron – солист на известната група от Movida Madrileña – Radio Futura. Неотдавна участвах в турнето на световно известния испански певец Raphael. И още много други, но трябва да напиша вече цял роман, ако започна да изброявам всичко. Подобно на много мои колеги, аз съм на свободна практика, freelance; работя по договор.

- Как Ви приемат колегите, тукашната публика?

- На въпроса как ме приеха колегите от Orquesta Reinó de Aragón (ORA) – в началото им костваше. Защото – както почти всички испански музиканти, които познавам, – имат страх от нас, музикантите от източноевропейските страни. Но с течение на времето видяха, че аз съм благонастроен човек, а също така някои от оркестрите и групите виждат, че могат да научат полезни неща от мен.

От друга страна, испанската публика, институции и медиите винаги са ме посрещали много възторжено, така че съм доволна от приема им.

- Кога решихте да борите стреса на Вашите съграждани с концерти от терасата на покрива?

- Идеята да свиря на покрива ми дойде една сутрин – няколко дни след започване на изолацията. Реших, че по някакъв начин трябва да се борим със създаденото положение, така че започнах.

Свиря около 40-50 минути всеки концерт, винаги, когато времето позволява – не вали и е приятно, подходящо за свирене с инструмент. Започнаха да ми пишат хора в социалните мрежи и да ми казват, че много им харесва, успокоява ги и ми благодарят, като ме молят да продължавам, защото те чуват. (Някои също ме виждат, а аз тях не, но чувам аплодисментите.) Те са разбрали коя съм от хора, които ме познават.

Свиря всеки ден различни неща. Имам собствена система за музика, от която си пускам аранжименти, подбрани от мен. Озвучавам акустичната цигулка с микрофон, за да могат да чуват повече хора и защото този инструмент е направен за концертна зала, където звучи перфектно. Понякога свиря с електрическа цигулка, която това лято Carlo Cantini – италиански лютиер на електрически цигулки, направи за мен по поръчка.

Идеята да свиря на покрива е водена от желанието ми хората да забравят поне за малко ситуацията, в която се намираме.

- Очевидно е, че след преодоляването на пандемията от COVID-19 животът няма да бъде същият, като преди. Какво, според Вас, ще се промени в областта на културата?

- Аз също се намирам в състояние на огромно напрежение от това, че не знаем какво ще става дори в най-близко бъдеще, както за всички, така и за нас – хората от културния сектор: музиканти, артисти, писатели, художници. Не се знае кога ще можем да възобновим нашата дейност. В тази връзка искам да кажа, че както един медик се грижи за физическото тяло на човека, то може да се каже, че ние сме медиците на духа на човека, които в трудни моменти са много важни и решаващи.

Мисля, че в областта на културата нещата малко по малко ще започнат да се възобновяват и може би ще станат малко по-дигитални, но въпреки всичко, за един музикант допирът с публиката е много важен. Затова пак казвам: макар че нашата дейност един ден ще се възстанови напълно, в най-близкото бъдеще тя ще бъде малко по-дигитална.

- Накъде ще тръгне Вашият професионален път? За какъв концерт мечтаете след приключването на пандемията?

- Не мога да кажа накъде ще тръгне моят професионален път, но при всички положения ще продължа да се занимавам с музика и да „лекувам“ хората, защото мисля, че, както казах, ние сме един вид лечители на душата и духа на хората, и може би такава ще бъде и нашата мисия в бъдеще.

След приключване на т.нар. пандемя, бих желала да направя един концерт с неща и музиканти, избрани от мен. Това е идея, която имам от много години преди идването на коронавируса.

- Какво Ви харесва в Увеска, в Арагон? Виждате ли прилики с България?

- В Уеска ми харесва спокойствието и чистотата на града. Особени прилики в природата между двете страни не виждам, защото тук е доста по-сухо и свежата зеленина на България я няма. Хората са малко по-затворени, имайки предвид, че градчето е малко – около 52 000 жители. Но когато те познават, стават много по дружелюбни.

Българите в това отношение са много по-гостоприемни. Дори и да не те познават, могат да те поканят на гости и да те почерпят и нахранят, например. Тук, както и в цяла Испания, в която доста съм пътувала заради работата си, най-вероятно – както знаете, – могат да ви поканят в ресторанта или в бара.

- Познавате ли традиционната арагонска музика – хотата, например?

- Познавам я, дори с една от групите свиря и хоти, но не мога да кажа, че ми харесва, защото от музикантска гледна точка е много еднотипна и, сравнявайки я с музика от нашия фолклор, ми се струва много бедна. Говоря само от музикална гледна точка. Не говоря за танците, защото не съм експерт, въпреки че сътруднича с танцови академии.

- Липсва ли Ви България? Мислите ли за връщане в родината?

Липсва ми България, разбира се. Семейството, природата, различният манталитет, гостоприемността. Миналата година имах концерт в София и имах заплануван за тази година, на 22 май, но предполагам, че няма да стане, може би ще се отложи за по-късно.

Следя икономическия, обществения, политическия, културния живот в България, посредством моето семейство, защото тук, както знаете, няма много новини за България. Много от моите колеги в България също ми дават информация и се радват на моите изяви тук.

За връщане в България… Винаги се връщам с удоволствие (сега, когато мама я няма, няма да е същото). Липсват ми нашата природа, храната, хората, семейството най-вече. Не мога да бъда толкова често, колкото бих искала, а за в бъдеще нищо не се знае. Може да реша да се върна в България. Не правя дългосрочни планове, особено в сегашния момент.

- На базата на личния опит, какъв е Вашият съвет към десетките хиляди българи в Испания, които героично понасят ограниченията?

- Моят съвет към всички българи в момента е да не се поддават на излишна паника, както казваме ние: „Всяко чудо за три дни“ – ще преодолеем и това. Ние сме направени от здрав материал, не се предаваме лесно. Нещата ще се нормализират „poco a poco“, както казват испанците. Мислете за хубави неща и не прекалявайте с новините.

Даниела излъчва концертите си на живо и във Фейсбук. Може да ги следите тук.

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: