Нова дума

Поезията: Път към другите

zoom Поезията: Път към другите

19 септември 2019

Има няколко повода за разговор с Живка Балтаджиева – поетеса, преводач, доктор на филологическите науки, дългогодишен преподавател в Комплутенския университет на Мадрид. Репортер на „Нова дума“ се срещна с нея и ето го интервюто:

 

- Трето издание на двуезичната поетична книга „Бягство в реалността“; нова двуезична книга „В края на зелената гора“, която ще бъде представена официално тези дни. Как се пише поезия на два езика?

- Тази година започна за мен като автор през януари, с “Треска” –  издание за колекционери, само на испански, отдавна изчерпано. Време е да търся друг издател за тази книга. През април се появи третото двуезично издание на „Бягство в реалността“. И в началото на септември пристигнаха в къщи авторските екземпляри на „В края на зелената гора“. Разбира се, за мен това е огромна радост. Но капчицата катран – мисълта, че пак вече десет години не съм издала книга в България, – е предостатъчна, за да ми горчи почти всичко. Разбира се, в България всеки може да издаде книга като си плати удоволствието. Но аз съм се зарекла, че никога няма да го направя. Трудът на писателя е труд.

А как се пише поезия на два езика? Много труден въпрос. При мен е спонтанен процес. Стиховете започват да се появяват в съзнанието ми, докато вървя нанякъде, и се мислят и чувстват едновременно на двата езика. Защото и двата езика живеят в мен и напират да намерят и изтръгнат от неопределеността, неяснотата, недоизказаността, мълчанието или потоците рукнали думи яснота, чувство, смисъл, въпрос. Когато започна да ги записвам, вече съществуват в мен едновременно на двата езика. Разбира се, после има промени, редактиране, неудовлетвореност…  

- Разбрахме, че и двете книги са имали голям успех на културно събитие в Толедо. Какво беше то?

- Бях много изненадана, радостно изненадана, щастлива, когато получих поканата от

организаторите на международния фестивал на поезията “Voix Vives, de Mediterráneo en Mediterráneo, Toledo” (“Жив глас от Средиземноморие до Средиземноморие, Толедо“) Беше нещо съвсем неочаквано. Защо? Ще цитирам няколко реда от поканата, които отговарят на въпроса:

“Уважаема Живка,

Бихме се чувствали изключително щастливи, да Ви имаме сред поетите, приели поканата за участие в 7-то издание на фестивала “Voix Vives, de Mediterráneo en Mediterráneo”. Макар че България не е средиземноморска страна, считаме, че Вашето творчество и изминатия път обясняват и отстояват желанието ни да Ви видим сред нашите гости.” Alicia Es. Martínez Juan, Directora de Voix Vives –Toledo (Алисия Ес. Мартинес Хуан, Директор на Voix Vives –Toledo);  Maïthé Vallès-Bled, Dirección internacional del Festival (Майте Вайес Блед, Международно ръководство на фестивала).

Бях истински и дълбоко трогната. Става дума за един от най-престижните европейски фестивали. Тази година в него се срещнаха 26 поети от 16 страни, говорещи 12 езика.

 

Пълният текст на интервюто е публикуван в брой 634 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: