Търсете си правата
18 октомври 2012
Здравейте, драга редакция!
Пиша това писмо, за да разкажа историята си и да споделя опита в защита на правата ми като работник, макар и само за 6 месеца. Убеден съм, че всеки трябва да си търси правата.
След 10 месеца престой в Испания почти се бях убедил колко е трудно и тук да се намери работа, ако не те препоръча някой. До момента, в който миналия ноември се обадиха на моята половинка, че в един SPA-център в Мадрид търсят спешно човек за поддръжка и чистене. Там работеше наша приятелка като масажистка. Тъй като часът беше 22.40 ч., се обадихме на следващия ден и попитахме дали мястото е заето вече. Уговорихме се за неделя и се срещнахме с бъдещата ми работодателка Анхела. Покани ни да разговаряме. Тъй като за 10 месеца без общуване с испанци ми беше трудно да говоря, моята приятелка помагаше с комуникацията. Първото нещо, което я попитахме, беше дали ще е проблем, че не знам да говоря испански. Беше много любезна, каза, че от тяхна страна няма проблем, малко по малко ще възприемам. Каза ни изискванията си за чистотата, за пускането на басейна, попита дали имам понятие от ел. ток, въобще от цялостна поддръжка – неща, с които ще се справям, както и стана. Обясни защо е изгонила момчето, което е било на работа допреди няколко дни: че не поддържал чисто, че имала конфликти с него и го е изтърпяла 6 месеца. (Ако и той е нямал договор, не знам дали е случайност или става дума за целенасочено укриване на данъци и осигуровки.) Преди това пък работел украинец 5 години, който се пенсионирал там – и с него влизала в пререкания, но сега й липсвал. Просто не трябвало да й обръщам внимание, че това й е характер, че иска бързина и бързина. Не обърнах внимание в момента на тези изказвания. Бях доволен, че започвам работа на следващия ден със заплата от 850 евро, работно време от 7.30-13.30 и от 17.30 до 22 ч., даже и до по-късно, както и в събота и в 2 недели от месеца. Съгласих се, но я попитах дали ще ме назначи и осигурява, защото не спомена за това, нито за отпуска. Попита ме дали съм легален и че ще е добре за мен да ми се направи договор. Казахме й, че не само за мен, но и за нея ще е добре. После ме запозна с брат си, който ме напътстваше в работата и с когото за 6 месеца се разбирахме идеално.
Започнах. Всяка сутрин в 7.30 ч. трябваше да призвънкам по телефона на мъжа й, който живееше в SPA-центъра, за да ми отвори. До 10 ч. трябваше да съм приключил с почистването на балнеариума, който е на 500 кв. м площ, пускане на басейн, на пералня и простиране, и естествено, ако има нещо повредено от предния ден, да се поправи. Влагах цялото си старание. С масажистките също нямах проблеми. Казвах „vale” и бях на разположение, когато имаха нужда от нещо. Два месеца, след като започнах, сънародничката ми беше изгонена, тъй като й стана зле от натоварването и от хлора. Един ден не можа да дойде на работа и работодателката й се обади да не идва повече. Бях свидетел как се възползваха изцяло от нея – тя също не беше контратирана.
Целият текст е публикуван в брой 460 на "Нова дума".
