Предизвикано послание
11 октомври 2012
„Вик в нощта”
Дорис, прости ми, ако с времето, в процеса на нашето опознаване, аз все повече и повече се отдалечавам от твоите очаквания. Не бих искал да те огорчавам, но аз съвсем не съм съвършен, а дори и по-лошо – аз съм сътворен от много несъвършенства, споени с болка и копнежи. А ако бях по-съвършен, едва ли щях да бъда тук, по това време и на това място, изпълнено с безброй несъвършенства: неуредици, противоречия, неправди, страдания, егоизъм, лицемерие, лъжи, предателства, завист, омраза... Затова бих предпочел да те загубя сега, още преди да съм те намерил, отколкото след това, тогава, когато (вероятно) безумно ще се нуждая от теб, защото тогава болката ще ме побърка окончателно и невъзвратимо. Посвещавам това стихотворение на теб и на стремежа към (невъзможното) щастие. (А.)
Мястото на нашата среща
Дали съм вярващ, аз не зная,
но вярвам, че има висша сила във безкрая.
Дали „ТЯ” интересува се от мен и теб, не зная,
но вярвам, че има висша правда във безкрая.
Дали срещата ни ще е скоро, аз не зная,
но вярвам, че пътищата ни ще се пресекат все някога в безкрая.
Дали това ще е във тоз живот, не зная,
но вярвам, че душите ни ще се намерят все някога в безкрая.
Дали ще е в това селце или в някой град, или в този свят, не зная,
но вярвам, че светът без теб, ЛЮБОВ, ще продължи да бъде АД до края,
ако не се срещнем на мястото, което ще наречем предверие на РАЯ!
02.30 ч. сутринта, неделя, Испания (А.)
„Нощта е най-тъмна преди зазоряване...”
На ДОРИС, сродната душа, която всеки би искал да срещне! С обич! (А.)
