Нова дума

Данъкът върху българската пенсия: моят случай

25 юни 2015

Пенсионирах се, когато навърших 65-годишна възраст. Документите, които подадох в един от мадридските клонове на испанското Социално осигуряване за испанска пенсия (16 години осигурен трудов стаж) и за българска пенсия (23 години трудов стаж и осигуровките) бяха одобрени със съответното решение на 29 август 2010 година. В испанския документ пише, че испанското Социално осигуряване ми отпуска годишна пенсия от 10 450,72 евро, а българския Национален осигурителен институт би следвало да ми дава годишна пенсия в размер 3638,76 лева.

След десет работни дни в банковата ми сметка влезе първата испанска пенсия. Шест месеца по-късно получих по пощата известие от НОИ и за българската пенсия. Изпратиха ми няколко формуляра.

Единият, с който определях получаването на българската пенсия в евро на банковата ми сметка в Испания, предлагаше няколко варианта: да получавам пенсията си всеки месец, веднъж на три месеца (март, юни, септември, декември), на шест месеца или един път в годината. Избрах опцията на три месеца, която предполага да отивам със съответния формуляр (написан на български и испански) в клона на Социалното осигуряване и те да ми слагат няколко печата и подпис. С него служителите удостоверяваха, че съм жив. Формулярът изпращам с препоръчано писмо до отдел „Международно сътрудничество“ на НОИ в София.

От първата българска пенсия досега всички вноски влизат в моята сметка, а банката ми изпраща съответната бланка с информация, че съм получил такава сума от НОИ - пенсия за съответния тримесечен период.

Когато идва времето за деклариране на ДОД (IRPF), разчитам на служителите от Данъчната инспекция, при това в централата, на ул. „Гусман ел Буено“ в Мадрид. Досега винаги са ми казвали, че те разполагат с цялата информация (и двете пенсии минават през моята банкова сметка) и няколко пъти ме уверяваха, че мога да не правя данъчна декларация.

Тази година се стреснах: получих любезно писмо от Данъчната агенция, с което като „уважаем данъкоплатец“ ме уверяваха, че са „научили“ за получаването ми „на пенсия от чужбина“. Учтиво ми напомняха, че трябва „да си уредя сметките с тях“ до 30 юни. Уплаших се, тъй като бях чел за случаи на испанци, които са получавали пенсии от богати държави, където са работили, натоварили са ги с огромни данъци, та даже и с глоби. Помислих си, че и от мен ще поискат данък върху пенсиите от 2010 г. до 2014 година. Посъветвах се с вестник „Нова дума“, от страниците на който разбрах, че когато става дума за „двама платци“ – испанското Социално осигуряване и българския НОИ – ако общата годишна сума е над 11 200 евро, аз съм длъжен да платя съответния данък.

Пълният текст на писмото на нашия читател Йордан Дамянов е публикуван в брой 533 на "Нова дума".

Сподели в: