Благодарност
5 март 2015
Когато някой се бори за живота ти, не можеш да намериш точните думи да изразиш благодарността си, а когато това правят много хора, е още по-трудно. Дори не знам от къде да започна? От страшната диагноза ли, с която един път се справих и сега – за втори път – обръща живота ми наопаки, или от скоростта, с която се задвижват нещата и не знам какво ще се случи от тук нататък? Часовникът на живота ми върти на забавен ход и осъмвам с мисълта: „Ще ме бъде ли, няма ли да ме бъде?”… Идва отговорът. За мен се грижи някой. Не една личност, а много и не от моята родина, не от семейството ми, а непознати, от чужда страна. Хора, които никога не съм срещала, поемат грижа за живота ми. Появява се ангел в лицето на личната ми лекарка, която поема отговорност за живота ми. Доктор Абад Мартинес Мария, която с жест, с поглед, с топли думи успокоява треперещото ми сърце и казва: „Вярвай ми! Ще те спасим! Имай ни доверие! Предай на децата си, че аз ще се грижа за теб!” Сълзите ми не спират и се гушвам в чуждата топла прегръдка на този ангел и оставям собствения си живот в нейните ръце! Благодаря ви, доктор Абад Мартинес Мария за всичко, което правите за мен!
Всичко се завърта. Специалист държи ръцете ми. Погледът му обещава СПАСЕНИЕ! Доктор Блас Джон Леонардо, благодаря ви за болката, която видях в очите ви! Хирург: „Заповядайте! Как сте?” – пита, но не чака отговор. В погледа му се чете съпричастие от потвърдената вече от две инстанции диагноза. Вдигам рамене и поглеждам към табелката на бялата му престилка. Става ми топло и чак тогава си давам сметка, че младият човек отсреща ми говори на моят език, на български. Видял е името ми, преди да съм влезнала, а аз дори не съм обърнала внимание, че говоря на моя роден език. Благодаря ви, доктор тихомир Георгиев Христов и на Вас Петер Волфганг.
Всичко е уточнено. Поема ме Онкологията. В други ръце. Много нежни, много топли и надежда, че има някакъв шанс, макар и нищожен. Започва борбата. Вземам решение, че с тези хора, с техните грижи, ще се боря. Изходът е един. БОРБА! Животът ми е в тези ръце, нежните, топлите, на онколог Татяна Ернандес. Чувствам я като моя дъщеря, дори се шегувам. Обещаваме си подаръци за 30 март, моят и нейният рожден ден. Аз на нея – нещо дребно, а тя на мен – надежда за ЖИВОТ. ХИМИОТЕРАПИЯ! Трудна, тежка, непоносима. Липсва ми семейството, децата, внуците. РОДИНАТА! Всичко. Чувствам се зле и когато смятам, че силите ме напускат, идват други ангели, от друга инстанция към болница FUNDASION JIMENES DIAS – DE LA ASOCIACION ESPAÑOLA CONTRA CANCER. Отново топлина, нежни думи, разбиране на тежката ситуация, в която съм изпаднала в чуждата страна, без работа, с най-страшната диагноза, в лицето на Мария Салвадор – координатор, на социалния асистент Милагрос (Мила) и на социалния работник Мерседес де ла Пеня.
Получавам всичко, от което се нуждая – топлина, парична помощ, за да мога да преживея този кошмар, да се чувствам пълноценна, че ще мога да посрещна нуждите си...
Не мога да не спомена хората от Ministerio de Empleo y Seguridad Social /INSS/, calle Amor Hermoso, 54, в лицето на Мария Виктория, Мария Хосе, Мари Кармен (Мамен), Соледад и всички мили хора, които ме обгрижват, с много внимание и обич, без значение, че съм от друга народност, и проявяват голямо търпение и разбиране, че аз не мога с думи да изразя моята благодарност към тях.
На тепиха сме АЗ С ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ХОРА И ОТСРЕЩА – СТРАШНАТА ДИАГНОЗА РАК. Кой ще победи, колко време ще трае борбата и още колко хора ще се включат в нея, не знам… Не знам и това дали БОГ не е надценил силите ми, но с тези хора, които влагат всичко от себе си да ме спасят, да мога да се върна в моята бедна родина България и да прегърна прекрасните си деца и внуци, трябва да издържа! Ако имам още живот, той ще ми бъде подарък от моята втора родина Испания, на която на колене благодаря за всичко, което прави за мен. Благодаря ти, Испания! Благодаря ви, мили хора!
С много любов:
Елена Нинова от България
* * *
Agradecimiento
Cuando alguien está luchando por tu vida, no puedes encontrar las palabras adecuadas para expresar tu gratitud, y cuando son muchas las personas que lo hacen, es aún más difícil. Ni siquiera sé por dónde empezar.
¿Desde el terrible diagnóstico que una vez superé y ahora vuelve mi vida al revés por segunda vez o por lo veloz que resulta el avance de las cosas, tan veloz que no me deja saber qué va a pasar de aquí en adelante? El reloj de mi vida gira con retraso y siempre me despierto con el mismo pensamiento: "¿Viviré o no viviré?" Y ya viene la respuesta. Hay alguien quien se ocupa de mí, a quien le importo. No una sola persona sino muchas y ninguna de mi Patria, ni de mi familia, sino unos desconocidos de un país ajeno. Personas que nunca jamás he conocido se encargan a cuidar de mi vida.
Aparece mi ángel de guarda, se presenta en la persona de mi médico de familia que asume la responsabilidad de mi vida. Doctora ABAD MARTINEZ MARIA, que con su gesto, su mirada, sus cálidas palabras calma mi tembloroso corazón y dice: "!Confia en mí! ¡Te salvaremos! ¡Ten confianza en nosotros! ¡Diles a tus hijos que yo me hago cargo, que cuidaré de ti!" Mis lágrimas no paran, me acurruco en el cálido abrazo extranjero de este ángel y dejo mi vida en sus manos. ¡GRACIAS DR ABAD MARTINEZ MARIA por todo lo que haces por mí!
Todo empieza a girar. El especialista sostiene mis manos. Su mirada me promete salvación. ¡Dr. BLAS JHON LEONARDO, gracias por el dolor que vi en sus ojos!
El cirujano: "¡Bienvenida! ¿Cómo estás? "- Pregunta, pero no espera una respuesta. En sus ojos se lee la empatía que siente hacia mí, por ese diagnóstico por segunda vez confirmado. Me encojo de hombros y miro al letrero de su uniforme blanco. Empiezo a sentir calor y apenas entonces me doy cuenta de que el joven frente a mí habla en mi lengua búlgara. Ha visto mi nombre antes de que yo entrara en el despacho, y yo ni siquiera me doy cuenta de que hablamos en mi lengua materna. ¡GRACIAS DR TIJOMIR GEORGIEV HRISTOV! ¡GRACIAS y a Usted, DR. PETER WOLFGANG!
Todo está decidido. Me acoge la oncología. En otras manos. Muy tiernas, muy cálidas, transmiten esperanza de que haya alguna posibilidad de vencer, aunque mínima. Comienza la lucha. Decido que, con esta gente, arropada por su cuidado, voy a luchar. Solo hay una salida: ¡LUCHAR! Mi vida está en las manos suaves y cálidas de la oncóloga TATIANA HERNANDEZ. La siento como una hija, incluso bromeo. Nos prometemos regalos para el 30 de marzo, día del cumpleaños de las dos. Le regalaré - algo pequeño, algún detalle, y ella a mí - la esperanza de vida. ¡LA QUIMIOTERAPIA! Dura, molesta, insoportable. Echo de menos a mi familia, hijos, nietos. Patria. Todo.
Me siento mal y cuando ya pienso que las fuerzas se me acaban, vienen otros ángeles, de otra instancia del Hospital FUNDACIÓN JIMÉNES DÍAS, los de la ASOCIACIÓN ESPAÑOLA CONTRA EL CÁNCER. Una vez más calor humano, palabras de cariño, comprensión plena de la difícil situación en la que me encuentro, sola, en un país extranjero, sin trabajo, con el peor diagnóstico. Cuanta bondad y preocupación leo en los rostros de MARÍA SALVADOR – coordinadora de la Asociación, MILAGROS (MILA) -asistente social, y de la trabajadora social MERCEDES DE LA PENA.
Recibo todo lo que necesito - calidez, ayuda económica, para poder sobrevivir a esta pesadilla, para sentirme segura, capaz de afrontar mis necesidades.
No puedo no mencionar las personas del Ministerio de Empleo y Seguridad Social /INSS/, de la calle Amor Hermoso, 54. Las señoritas María Victoria, María José, Mari Carmen (Mamen), Soledad, y todas las demás personas, igual de amables, que me cuidan, con mucha atención y afecto, no importa que soy de otra nacionalidad, me muestran gran paciencia y comprensión, tanto, que no puedo expresar con palabras toda mi gratitud hacia ellos.
Estamos en el tapiz –yo y todas estas personas – enfrentados al terrible diagnóstico: cáncer. ¿Quién va a ganar, cuánto tiempo durará la lucha y cuántas más personas van a participar en ella? No sé ... No sé si Dios no está sobrestimando mis fuerzas, pero con esas personas que ponen todo para salvarme, para que yo pueda volver a mi pobre Patria Bulgaria y abrazar mis maravillosos hijos y nietos, debo resistir. Si tengo más vida, será mi regalo de mi segunda patria España, ante la cual me arrodillo, para agradecerle todo lo que hace por mí. ¡Gracias, España! ¡Gracias, gente querida!
Con todo mi amor:
Elena Ninova de Bulgaria!
