Стокхолмски синдром
6 август 2014
Пояснявам за хората, които не знаят: „Медицински термин, породен от криминален случай, при който отвлечено и после многократно изнасилвано момиче неосъзнато се влюбва в своя изнасилвач”. Не си мислете, че напомням за моментите през турското робство, когато многократно са отвличани и изнасилвани нашите девойки. Нито за синдрома, проявяван чак до днес, когато сънародниците ни пренебрегват българските ни сериали и ронят крокодилски сълзи от умиление за Хасан и Айше, гледайки турски сапунки. Или пък за разтопените от КЕФ (каква „хубава” често употребявана „българска” дума), тресящи телеса под звуците на утвърдилия се напоследък като национален танц – кючека.
Става въпрос за днес и избора ни за бъдещето. Да вземем като пръв пример нас, имигрантите в Испания. Я се поогледайте наоколо! Първи дойдоха ОЩАСТЛИВЕНИТЕ от червените. Последваха ги ОЩАСТЛИВЕНИТЕ от сините и жълтите. В последните няколко години надойдоха и още ОЩАСТЛИВЕНИ. ТЕ от „загрижеността и просперитета” на човека-партия. Гледах и не вярвах на очите си как на изборите миналата година всички тези ОЩАСТЛИВЕНИ се втурнаха отново да гласуват с КЕФ за своите изнасилвачи. Къде е логиката??? Що за политически мазохизъм е това? Нима няма кой най-накрая да се плесне по челото и да се осъзнае? Няма ли някога да спрат кудкудякащите от скука и да не пълнят интернет с простотии, а с нещо по-стойностно? То като гледаше човек протестите по телевизията, се чуди да плаче ли или да се смее. Вместо, както е казал Чинтулов във възрожденската си песен „Да строшим главата на змията”, седнали да им изнасят безплатни концерти с народни песни и танци. Не за да се стреснат, че са „нагазили лука”, а за КЕФ! А пък те (народните избраници и семействата им с ДИПЛОМАТИЧЕСКИ паспорти) през това време си препичаха задниците някъде по топлите морета, на луксозните си яхти и търпеливо и „състрадателно” изчакваха да отмине ПОРЕДНАТА буря. Знае ли човек, така може пък да лекуват гузната си съвест. И защо не?! Те ти дерат кожата, а ти радостно гласуваш за тях. Те ПАК ти дерат кожата, а ти ПАК за тях си гласуваш… и това ако не е Стокхолмски синдром, кажете ми вие какво е тогава? Или може би ще подхожда повече (както го е казал някога народът) „Хак да ви е!”.
Пълният текст на Иван Халков е публикуван в брой 511 на "Нова дума".
