Мисли ли някой за това дете?

17 октомври 2013

Здравейте!

Казвам се Анелия Недялкова Георгиева, на 34 г., от гр. Хасково. Пиша ви с надеждата да получа помощ или съвет за решаването на моя проблем.

През 2004 г. дойдох с родителите си в Испания, за да работим. В началото на 2005 г. се запознах с А.С.и това бе началото на нашата връзка. Той е известен фризьор и има собствен фризьорски салон в село Антея, провинция Валенсия. През първата година от връзката ни аз живях с родителите си на квартира, а през втората – в къщата на неговите родители (в отделна стая), като плащах част от сметките. През тези две години работих в неговия салон като помощник-фризьор от сутрин до вечер. Първите няколко месеца без договор, а след това той ми направи договор на половин работен ден. Той бе вманиачен в работата си (и все още е), интересуваха го само парите и ежедневно ми натякваше, че харча много (от моите лични пари). На 13.07.2005 г. беше нашият първи по-сериозен скандал за това, че сметката ми за телефон е 50 евро (които аз платих със собствени пари). Имах рожден ден, а вместо подарък, получих това. По време на работа също се държеше зле с мен, но се надявах, че ще се промени.

Решихме да сключим брак. Започнахме да строим нова къща (на негово име), в която аз вложих над 5000 евро, както и много часове тежък труд (всеки ден по няколко часа след 12-часовия работен ден в салона). Близките ми даваха съвет, че той ме експлоатира, възползва се от мен, че съм евтина работна ръка, а не съпруга. За съжаление, аз не ги послушах.

Веднъж имахме на пръв поглед леко разногласие за обзавеждането на къщата, тогава той прояви агресия и ме бутна с две ръце много силно. Аз много се изплаших и исках да се разделим, но той започна да се извинява, да плаче, падна ми на колене, обеща ми, че това няма да се повтори и аз му простих.

Той пожела да подпишем предбрачен договор, който гласеше, че всичко негово, придобито преди и след брака, си остава негово, и че при развод пак всичко остава за него. Аз никога не съм искала и нямам намерение да искам нещо негово.

През септември 2007 г. сключихме брак. Булчинската рокля, неговия костюм и поканите купихме от България (по негово настояване), защото там са по-евтини. Не защото нямаше достатъчно пари, защото: „Няма смисъл да харчим толкова пари за една сватба”. След сватбата заминахме на сватбено пътешествие в България (по негово настояване) по същата причина (защото ще излезе по-евтино). Отседнахме в гр. Пловдив, в един малък и евтин хотел. А. почти не искаше да излизаме и да се забавляваме, „за да не харчим излишни пари”. Една вечер той излезе и ме остави в хотелската стая сама и без пари.

След жалкото подобие на меден месец се върнахме в Испания. Аз забременях и до последната секунда преди да родя, работех по 12 часа във фризьорския салон, където дишах вредни за бебето химикали. На 20-я ден след раждането на дъщеря ни И. С. Недялкова той ме заплаши и принуди отново да започна работа. Поисках майка ми да дойде, за да ми помага за гледането на детето, понеже ние бяхме по цял ден на работа, а неговите родители са прекалено възрастни, за да се грижат за едно малко бебе. С много уговорки и видимо нежелание от негова страна, той се съгласи майка ми да дойде, при условие, че аз ще плащам битовите сметки в къщата, както и храната, от която и той яде.

Пълният текст е публикуван в брой 490 на "Нова дума".

Коментари:

Име:

E-mail:

Код:

Коментар: