Саламанка: Университетът и много още
11 май 2012
Така и не успях да отида в Саламанка - само на 215 км от Мадрид - в „нормално” време; попадах там или през зимата (е, тогава не бяха измерени рекордни температури от минус 20 градуса, но и при минус 10 студът прониква до костите), или през лятото, когато имах усещането, че се разтапям при 35 градуса на сянка.
Първият ми зимен „гид” беше известният журналист от 70-те и 80-те години на миналия век Хоакин Франсес. Този бивш семинарист, живял няколко години в Йерусалим, прекарал много време в Западна Европа, владеещ 7-8 езика, познаващ до съвършенство историята на Испания и съпътстващите я анекдоти, ме накара да спра колата на улица „Тентенесио” до Старата катедрала на града, недалеч от Новата катедрала и съвсем близо до Университета. Усмихна се на посинелите ми от студ устни и изрече: „Което природата не дава, Саламанка не предлага”. Влязохме в първото кафене да се стоплим и Хоакин каза, че фразата е изписана на главния портал на Университета.
После ми обясни, че името на улицата, където паркирах, идва от едно от чудесата, извършени от светеца от XV в. Хуан де Саагун, патрон на Саламанка. Огромен бик се измъкнал от животинския пазар и разярено търчал из тесните улички; хората гледали да се скрият от страшните му рога, където заварят. Монахът Хуан застанал пред звяра и кротко му заръчал: „Tente, necio” („Успокой се, глупчо”). Впрочем той спасил и едно паднало в дълбок кладенец дете – мястото и досега се нарича „Pozo Amarillo” („Жълтият кладенец”). И още: с молитвите си предотвратил Саламанка да бъде обхваната от епидемията на холера. Една от сентенциите му била: „Да знаете, че ако Бог не ви дари с наследници, то е, защото Господ иска бедните да бъдат такива”. (По-късно четох, че една бездетна жена от родното място на светеца подарила през 2006 г. цялото си богатство – 410 000 евро – на бедните от Саагун.)
С втория чай в кафенето „Санта Ана” на улица „Успокой се, глупчо” започнах да се чувствам във форма за разходката из града. Но сладкодумният Хоакин – атеист, който често употребяваше дълбоките религиозни познания в международните си коментари, – реши да ме изненада с още едно чудо, за което пише и Сервантес: Пещерата на Саламанка. Намирала се в криптата на вече несъществуващата църква „Сан Себриян” – на „Куеста де Карвахал”. Според легендата в издълбаната от него дупка Херкулес сложил седемте свободни изкуства. Там лектор бил самият Дявол. Народът скоро забравил за гръцкия герой и си останал с Демона, който си избирал за ученици седем студенти и после ги пращал по света да разпространяват неговото учение. Много са вариантите на тази легенда, особено в Латинска Америка. Коментар на Хоакин: „Изглежда, че лекциите на Дявола са имали голям успех, след като самата кралица Исабел Католичката заповядала да се покрие дупката с камъни и хоросан”.
...Градът в автономна област Кастилия и Леон наброява около 160 000 души, но с околните селища, най-отдалеченото от които е на 14-15 км, жителите са 215 000 – фактически той е вторият по население в региона след Валядолид.
Атмосферата на тези улици, дворци и къщи, площади, манастири и музеи -
от римския мост на река Тормес (едната половина е реставрирана) до историческия център – е като че ли излязла от филми, посветени на Средновековието, Възраждането, или на по-далечни епохи. През III пр.н.е., напредвайки през Иберия, Анибал превзел древния град Хелмантика (Саламанка). Разказват, че хората го напуснали без съпротива, но под дългите си рокли жените носели оръжията на мъжете, с които те после притиснали картагенците. С идването на римляните и падането на картагенците градът започва да получава все по-голяма известност – превръща се в краен пункт на едно от най-важните римски шосета на Хиспания, Пътя на среброто; за този път е строен през I в. римският мост.
Ненапразно през 1988 г. ЮНЕСКО обяви Саламанка за паметник на световното културно-историческо наследство, а през 2002 г. беше Европейска столица на културата. Архитектурата поразява: двете катедрали – старата е от XII в., а новата от XVI - XVIII век; Къщата на раковините (дантелен градски дворец, олицетворяващ могъществото на новите придворни благородници от XVI в., чиято фасада е облепена с над 300 раковини, подобни на тези, които носят поклонниците по Пътя на Сантяго, изразяващи гордостта на първия собственик от това, че принадлежи на Ордена на Сантяго); централния площад – тази внушителна барокова „Пласа Майор”, описана от Мигел де Унамуно (той всеки ден сядал на терасата на едно от кафенетата) като „четириъгълна, неправилна, но учудващо хармонична”; и т.н...
Но това, което прави испанският град Саламанка световно известен (има градове със същото име в Чили, САЩ, Мексико и Венецуела), е публичният университет (другият е частен и принадлежи на католическата църква).
Това е най-старото действащо висше училище в християнска Испания – от 1218 г., тъй като откритото 10 години по-рано училище в Паленсия вече не съществува. През 1254 г. Алфонсо X Мъдрият му дава титлата университет, а година по-късно папата потвърждава званието, превръщайки университета в Саламанка в първото европейско учебно заведение с това название, макар че дели първенството с университетите в Болоня, Оксфорд и Париж.
Вървиш из широките вътрешни дворове или из тесните коридори покрай аулите, качваш се по огромните каменни стъпала на горните етажи, губиш се из алеите и градините, разминаваш се с преподаватели в строги костюми или с джинси, студенти от цял свят (казват, че в Саламанка процъфтява т. нар. „езиков туризъм” – тукашният университет дава отлична лятна езикова подготовка за чужденци) и като че ли чуваш гласа на самата Мъдрост (метафората е на Хоакин Франсес). Най-емблематични са фасадата на т.нар. Висши училища и порталът на университета с изплетените от камък седем елемента (подобно на древни египетски йероглифи), но преобладават змиите и черепите. А върху един от черепите стои малка каменна жаба, която с времето се превръща едва ли не в символ на града. И досега туристическите гидове казват на чужденците: „Виждате ли черепите? А къде е жабата?”. (Една такава издялана от камък жабка ни гледаше, докато обядвахме на втория етаж на ресторант, който някога бил студентска трапезария, а сега се опитва да поддържа младежка атмосфера и студентски цени.)
Още със „седемте акта” на Алфонсо X Мъдрия университетът е самоуправляваща се „община на преподаватели и ученици” - независима от градската управа – със свои традиции: униформи с различни цветове за отделните факултети, задължителен пансион за всички, общи трапезарии, пищни банкети, давани от получилите докторска титла, при това студентите избирали кой професор да ръководи дадена катедра, даже и собствен затвор. Изборът на ректор (и студент можел да ръководи учебното заведение) се превръщало в събитие за всички жители на Саламанка, които залагали за един или друг кандидат. С либералните възгледи на професори и студенти - понякога в противоречие с религиозните канони, но по-често местните висши църковни служители били в синхрон с царящия там дух, даже някои са преподавали - университетът поставя началото на Златния век на испанската култура (освен, че именно в Саламанка Колумб представя своя проект за нов път до Индия и „открива” Америка).
Тук през 1492 г. Антонио де Небриха създава известната граматика на „кастеляно” – първото фиксиране на законите и правилата на един не класически западноевропейски език. Най-старата печатна книга, посветена на играта на шах, е била издадена в Саламанка през 1496 г. Също тук се извършва частичният превод на Библията на испански. Сервантес е живял в града и навярно е бил и студент в университета. В неговите аули се ражда движението за глобално мислене, известно като “Школата на Саламанка”, поставило началото на съвременните концепции за политика, право, икономика. А обичащият да разнищва всеки творец Хоакин би добавил, че именно в Саламанка Мигел де Унамуно – писател, поет, философ от „поколението98”, – е написал по-голямата част от творбите си, преди открито да се противопостави на франкисткия преврат от юли 1936 година; умира няколко месеца по-късно. И още много имена от един град, в който през 1580 г. са се записвали годишно 6500 студенти: Сан Хуан де ла Крус – монах, мистичен поет, патрон на испанопишещите поети, Ернан Кортес – покорител на Мексико, Луиса де Медрано – първата жена, университетски преподавател в света (1508-1509), драматургът Калдерон де ла Барка... Хиляди и хиляди бележити люде, дали на Испания, Европа и света голяма част от плодовете на това културно средище.
Днес университетът има 16 факултета, 3 висши технически училища и 3 университетски школи, над 4000 преподаватели и повече от 40 000 студенти и... много студентски „туни”, които на всеки ъгъл пеят закачливите си куплети – както едно време; или – както би следвало да бъде.
...Разбира се, туризмът и услугите – с около 30 музея и над 70 официално регистрирани туристически обекти – са основното препитание на местните хора. Четох, че в Саламанка има 229 ресторанта, 77 кафенета и 1202 бара – така че няма опасност да останете гладни. Особено в дните около 12 юни – празника на патрона на града Сан Хуан де Саагун. Ще ви обслужат добре, въпреки че наричат местните жители „charros” („груби”). Непременно трябва да пробвате местните наденици и хамони. Едно много характерно блюдо може и да допадне на някои – „la chanfaina”: яхния от агнешки бял дроб, крачета, шкембе, съсирена кръв и… ориз. Има и печени прасенца, и „el hornazo” – баница (empanada), пълнена с месо, колбас, хамон и твърдо сварени яйца.
Без да подценявам другото (което е много), все пак за мен Саламанка е преди всичко Университетът. Струва си в тези усилни времена да се подиша неговия вечно свеж въздух.
Йосиф Давидов
