Деформираният “триъгълник на Дали”
16 март 2012
“Как, още не си посетил “триъгълника на Дали”? С тези думи ме упрекна моят първи “гид” из дебрите на испанския живот в средата на 80-те години. Аржентинецът беше дългогодишен кореспондент в Мадрид с подчертан афинитет към културата (по-късно написа няколко книги). По онова време не съществуваше всезнаещият Google и търсих отговорите на много от въпросите в Националната библиотека. Там разбрах, че става дума за трите селища в граничната с Франция околия на Каталуния Alto Ampurdán (официално и на каталански е Alt Empordà) - Фигерес, Кадакес и Пубол.
…Решихме със семейството ми, че наистина трябва да отидем най-малкото до Фигерес (735 км от Мадрид, 170 км от Барселона, 375 км от Марсилия, 605 км от Женева) – родния град на Салвадор Доменек Фелип Жасинт Дали и Доменеч, т.е. един от най-големите представители на сюрреализма, световно известен само като Салвадор Дали (през 1982 г. - седем години преди смъртта му - крал Хуан Карлос му даде титлата Първи маркиз Дали от Пубол).
Градът е малък (около 45 000 жители), но препълнените с хора улици, десетките ресторанти и барове, хотелите и хосталите подсказват, че това е първото голямо населено място след пресичането на испанската граница с Франция при Ла Хонкера. Явно е, че става дума за “задължителна” спирка на пътници и туристи, за невралгичен център на Costa Brava – една от най-големите туристически зони на Каталуния и на Испания. Фигерес е столица на Alto Ampurdán. Навсякъде из града се усеща духа на аристократизма, характерен за селищата, които “си знаят цената”. В края на краищата самото име на околията идва от основания от гърците през 575 г. пр.н.е. град на Средиземно море Ампуриас (означава “пазар”, “търговско пристанище”), по-късно окупиран и заселен от римляните.
А самият Фигерес е от епохата на вестготите. От всяка точка на града се вижда Крепостта на Сан Фернандо (Castell de Sant Ferrán), чиято петоъгълна постройка с периметър от 5,6 км (според туристическите брошури) го прави един от най-големите укрепени със стени паметници в света. Оставяме го “за следващия път”, както и Каталанския музей на играчките, разположен в стария хотел “Париж” с неговите 4000 дървени, гумени, плюшени, картонени, железни кукли, влакчета, камиончета, кухнички, войничета и т.н. (имаше “следващ път”). Същата съдба сполетя и Музеят на техниката и Частната колекция от часовници на Марти Амиел (3000 водни, пясъчни, слънчеви, огнени, механични предмета за измерване на времето).
Нашата основна цел беше Театърът-музей Дали – най-големият сюрреалистичен обект в света.
…През 1961 г. тогавашният кмет на Фигерес Рамон Гуардиола предложил на Салвадор Дали да превърне занемарения градски театър в музей на неговите произведения. Художникът приел възторжено: “Къде, ако не в моя град, трябва да просъществува най-екстравагантното и най-дълготрайното от моите творби?”, казал великият Дали. Една от причините да се зарадва на градския театър била чисто сантиментална – в неговото фоайе преди много години младият творец изложил първите си картини…
Построеният под личното ръководство на автора музей (строежът започва през 1966 г.) впечатлява още отдалеч с вградената в него единствена останка от старата крепостна стена – кулата Горгот. Мрежестият метален купол с оригиналните украшения и сюрреалистични декоративни елементи е едно невероятно творческо предизвикателство към земята и небето, към хората и времето. Не напразно този купол днес е символ на града. До музея се намира друго предизвикателство – боядисаната в крещящи цветове сграда, наречена “Кула Галатея”, в която Дали изживя последните си години. Там сега се помещава Фондацията “Гала-Дали”
Театърът-музей е открит през 1974 година. В него се виждат произведения от всички творчески етапи на големия испанец – от картината Port Alguer (1924 г.) до Aurora, mediodía, atardecer y crepúsculo (1979 г.), през парижкия период, нюйоркската епоха и живота в Кадакес. На единия от етажите в аквариуми зад стъклени витрини има голяма колекция от картини, направени от крайбрежни морски камъни.
Разбира се Дали нямаше да бъде творецът, който беше казал: “Сюрреализмът съм аз”, ако не беше направил произведения специално за музея. Те са изложени в няколко приземни зали. Там са и театралните декори (работа, която е вършил неведнъж), и свързаните с киното обекти (творил е с приятеля си – големия испански кинорежисьор Луис Бунюел) и “Дъжделивият Кадилак”.
Вървенето, плуването, потъването, летенето сред пленяващия свят на гениалната фантазия на твореца е уникално преживяване. Най-добре го е описал самият Дали: “Очевидно е, че съществуват други светове; това е сигурно. Но, както съм казвал много пъти, тези други светове са в нашия, пребивават на земята, по-точно в центъра на купола на Музея Дали, където е целият нов неподозиран и изпълнен с халюцинации свят на сюрреализма”.
Някои казват, че екстравагантният Салвадор Дали “не признава никой друг, освен себе си”. Това е лъжа. Освен че до края на живота си се възхищава на Диего Веласкес (прочутите мустаци на Дали са копирани от портрет на големия му предшественик), в Театъра-музей той е изложил и творби на десетки стари и нови майстори, включително Ел Греко. Зад неговите пози, облекло и бижута, целящи да привлекат вниманието на публиката, се крие истинската душа на гения, който оценява по достойнство творчеството на другите гении.
…Дружбата и сътрудничеството на Дали с Лорка, Жоан Миро, Бунюел, Пикасо и десетки испански, френски, американски творци, както и безграничната му и единствена любов към неговата муза и по-късно съпруга Елена Дмиетриевна Дяконова – Гала, с която се запознава в Монпарнас през 1929 г., ни подтикват да оставим Фигерес и да изминем 40 км - последните по стръмно спускащия тесен път - към най-източното селище на Иберийския полуостров: Кадакес. Рибарското село край скалистия бряг, известно със своите осолени риби (“аншоа от Кадакес”) е “открито” от туристите едва в началото на XX век.
След Мадрид, Париж, Ню Йорк Салвадор Дали и жена му Гала решават да се установят край залива с пристан Portlligat, малко на север от историческата част на Кадакес. (Родителите му са летували в селото.) Тук той води много от приятелите си художници.
Път, по-скоро пътека сред маслинови дървета, ни отвежда до Къщата-музей Салвадор Дали. Фактически това е единственият постоянен екстравагантен дом на художника, където е живял и творил до смъртта на Гала през 1982 година. Къща не е точното название, тъй като на брега на морето Дали е направил един лабиринт от закупени рибарски бараки, из които са разположени предмети и творби на художника, ателието, библиотеката, спалните и другите стаи. Сред лабиринта има причудлива градина. Пейзажът предразполага към спокойствие, усамотение и усещане за вечност от плисъка на вълните по каменистия бряг на заградения от скали малък залив. Има нещо мистично. Напомня за една от най-известните картини на Дали – “Упорството на паметта” (меките часовници), рисуваната през 1931 година; за многото картините с Гала; за постоянно присъстващия в творчеството му слон. Наистина това е Дали!
…От Каракес се отправяме към Пубол. Там е “Замъкът Гала Дали”. Закупен през 1969 г., художникът му дава един изключително романтичен вид, тъй като го посветил на музата си. Там е последното ателие на Дали и мавзолеят на Гала. Старите полуразрушени стени на замъка са интелигентно възстановени, създавайки неочаквани и контрастиращи пространства. Общото впечатление е, че това място е интимно, затворено, мистично, сдържано, аскетично, в което старата кухня е превърната в… баня на Гала. Разбира се, за нея е и салонът с пианото.
…Няколко пъти съм бил в един или друг край на “триъгълника на Дали”. И винаги съм се връщал с едно – може би еретично или невежо – заключение: този триъгълник е така “деформиран”, почти “а ла Дали”, че винаги прилича на купола във Фигерес. Средоточието на света на гения…
Йосиф Давидов
