Тайната на Parque del Oeste в Мадрид
1 март 2012
Неотдавна българин се похвали, че често отива в парка “Монклоа”. Веднага схванах грешката му, но следвайки една мисъл на Дънов (“Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл”), все пак реших да проверя и не направих забележка на сънародника... В Мадрид има площад “Монклоа”, фар “Монклоа” - до Триумфалната арка, транспортен възел и няколко бара се наричат така, самата правителствената резиденция носи името на бившето имение на благородник с тази фамилия (днес в Испания са регистрирани 35 души с фамилно име Монклоа). Но нито един от тринадесетте големи столични паркове и градини не се казва така. Беше явно, че моят познат се наслаждава в свободното си време на един от най-привлекателните кътове в центъра на големия град – Западния парк, Parque del Oeste.
…От много време живея недалеч и обичам да се разхождам – сам, с децата, когато бяха малки, после с внука си – из тази винаги предлагаща нови гледки и впечатления зелена зона. Прочутият Извор на здравето с “лечебна вода” (често трябва да чакаме реда си, тъй като много хора, особено в празнични дни, пълнят шишета и туби “за в къщи”), стегнатата във виещо се каменно корито 600-метрова река, катерещите се чак до Университетската болница добре обозначени стръмни пътеки, или спускащите се към известния розариум (тук всяка пролет се провежда международен конкурс на розите) алеи, покритите с червен битум писти за каране на ролкови кънки, детските площадки, вековните борови, кедрови, букови, смърчови дървета (общият им брой е 8491), романтичните поляни с тучна, поддържана в английски стил трева, диви теменужки и лайки. Въобще - един чудесен кът за разходка и отмора сред природата.
Parque del Oeste е първата проектирана и реализирана като обществен парк зелена зона на Мадрид (другите, включително Ретиро, Кралската ботаническата градина, градините на Сабатини, Полето на мавъра, Каса дел Кампо, са по-стари от него, но десетилетия наред не са били достъпни за простолюдието). Строителството му започва през 1893 г., но по-късно - през 1906 г. - тогавашният кмет на града Алберто Агилера решава да даде на мадридчани още по-просторно място за отдих по скатовете, спускащи се от квартала “Аргуейес” към река Мансанарес. Така се раждат 98-те хектара на парка – част от постепенното разширяване на града. Много столичани наричат зоната Rosales, тъй като в горния й край граничи с Paseo del Pintor Rosales (на името на мадридския художник от XIX век Едуардо Росалес). В другия му край е магистралата за А Коруня и Университетския град. Склонът на парка завършва до жп линията, тръгваща от гарата Príncipe Pío. Там е и едно от най-любопитните места на Мадрид - основаният през 1888 г. астурийски ресторант Casa Mingo (прясно ябълково вино – сидра, печени пилета със салата, наденички на скара), но най-вече прочутата църква “Сан Антонио де ла Флорида”. По нейните стени и особено по купола се виждат блестящите, направили революция в живописта, стенописи на Гойя, облякъл в народни носии почти всички тогавашни аристократи и царедворци. В малкия храм е и неговият пантеон. Църквата е задължителна спирка за любителите на изобразителното изкуство – наричат я “Сикстинската капела на Мадрид” - и за всички, които биха искали да научат нещо повече за живота на града с реката Мансанарес, която според един от пруските посланици била по времето на Гоя била “плавателна на кон”.
В другия край (посока Пласа де Еспаня) се намира един от най-неочакваните паметници на столицата: Храмът на Дебод. Какво търси един нубийски храм, при това не откраднат, както са правили на англичани и германци, в Мадрид? През 1960 г. Испания се включва активно в кампанията на ЮНЕСКО за спасяването на храмовете, строени по нареждане на Рамзес II в района на Абу Симбел, при изграждането на Асуанския язовир. Като жест на благодарност египетските власти подаряват на Испания този нубийски храм от II в. пр.н.е., посветен първо на Амон, а после на Исис. Отвън привличат изчистените архитектурни форми на едноетажната постройка с малко езеро пред нея. Вътре се виждат барелефи на двете божества. Интересното е, че днес храмът е запазил началното си разположение “изток-запад”. Обяснението е, че на всеки 15 юни най-ярката звезда на небосклона - Сириус - се появява при изгрева, което египетските свещеници тълкували като съобщението на богинята Ирис за покачване на нивото на река Нил.
До Храма на Дебод е “наблюдателният пункт” на Parque del Oeste, от който се вижда огромния парк Каса дел Кампо (до него може да се стигне с въздушната железница, чиято начална спирка е на Paseo del Pintor Rosales), а в далечината се очертават могъщите върхове на Сиера де Гуадарама. Един испански приятел – любител на мистиката и преследващ с апарата си НЛО по цялата територия на страната – твърди, че от ориентираната на запад наблюдателница “се вижда най-красивият залез”. Вероятно има нещо вярно: макар и вече изчезнал от хоризонта, в продължение на близо половин час падащият диск на слънцето продължава да пръска розови светлинни фигури върху небосклона.
… Въпреки че през него минава двупосочен автомобилен път, свързващ улица “Принсеса” и площад “Монклоа” с М-30, сега по всяко време на годината Parque del Oeste е тих и спокоен. Невинаги е било така. В средата на 80-те години помагах на двама известни български документалисти, които бяха дошли в Мадрид, за да снимат филм за Гражданската война. Споразумяхме се с бивш републикански офицер да ни разведе из местата на защитата на града от нападащите франкистки войски. Фронтовата линия минавала точно през площад “Монклоа”, а паркът е бил осеян с траншеи. И досега може да се видят в северната му част - сред иглолистните дървета и звуците на кълвачи, врабчета, косове, свраки - някои от бункерите от онези години. Следи от куршуми и шрапнели се забелязват и върху стената на паметника, посветен на д-р Федерико Рубио (въвел в началото на XX век - след завръщането си от САЩ – модерната хирургическа практика в Испания). Белезите на войната личат и по бронзовата фигура на жената с децата срещу каменния образ на лекаря.
В парка няма толкова много скулптури, фонтани и паметници, колко в Ретиро например, но някои от тях са многозначителни. Тук е единственият в Мадрид паметник, посветен на Учителя – показващ книга на малко момче. А на алеята “Руперто Чапи” се намира скулптурната композиция, посветена на големия испански поет Мигел Ернандес. За паметник може да се счита и големият комин на старата фабрика-школа за керамични изделия в долния край на парка.
А децата най-много се впечатляват от един друг паметник: кедъра, наречен “Дядото” – обявен за единствен подобен екземпляр в света (така пише на плочата в подножието на тази величествена природна творба). Неговите многобройни дебели жилести клони образуват причудливи форми, които възбуждат въображението на малки и големи – особено, ако се взираш в тях, седнал на широката, отлично поддържана поляна до дървото.
… Допреди няколко години в Parque del Oeste се разрешаваше паркирането на автомобили – сега местата за паркиране са обозначени със синя лента, времето за престой е ограничено и платено. Това върна тишината, спокойствието и чистия въздух на парка. Навремето в празнични дни там се уреждаха шумни имигрантски пикници, след които нежните цветя и треви трябваше на съжителстват със захвърлени шишета, консервени кутии, мръсни хартии и найлонови торби. През лятото там се монтираха открити барове и дискотеки и често в утринните часове се чуваха полицейски сирени. Днес и двете “мероприятия” са забранени. Съседите и посетителите са благодарни. Идеята на Алберто Агилера - обикновените хора да се отморяват и спокойно да се наслаждават на природата в първия обществен парк на столицата - е напълно реализирана. А когато разцъфтят розите и се стоплят зелените морави, към обикновената разходка – винаги се открива нещо ново, незабелязано преди - се прибавят и безплатните терапии с ухания и цветове. Всичко това – на няколко минути ход от “Пласа де Еспаня”, от “Монклоа” или от “Принсипе Пио”… В близостта му “до всякъде” и в голямото разнообразие на възможностите за пълноценен отдих и спортуване е тайната на Parque del Oeste.
Йосиф Давидов
