Нова дума

А Коруня: вратата към Атлантика

А Коруня: вратата към Атлантика

12 октомври 2011

В средата на 80-те години ми телефонира кметът на галисийския град Фене. Имал едно „особено” питане, което щял да ми каже, когато се видим. Покани ме със семейството ми да му гостуваме. Google още не съществуваше, но голямата испанска енциклопедия ми каза, че става дума за малко градче, съвсем близо до гр. Ферол в провинция А Коруня.

Тръгнахме на голямото пътуване – магистралите не бяха построени. Предполагам, че и днес всеки, който за първи път оставя зад себе си кастилското плато, преминава през планините на Леон и навлиза в Галисия, пресичайки Кантабрийската планинска верига в посока А Коруня (сега там има тунел), е обхванат от същото впечатление, което изпитах тогава (и при следващите пътувания). Сякаш не е Испания: след плешивите кастилски хълмове нахлува тучна зеленина, температурата спада, дъждоносни облаци покриват небето, често в началото на пътя из тази автономна област се появява прелестна дъга. Крави пасат по билата, редом до бели селца. (По онова време половината от испанските села бяха в Галисия. Традицията повелявала всеки син, когато се ожени, да си построи къща „на другия връх” или „ в другата долина”. Така са се образували повечето от селата в тази автономна област.)

Пътят ставаше все по тесен и преминаваше през гъсти гори. Загубихме се. Няколко пъти видяхме табела: „До Фене – 10 км”. Едва третият указателен знак ни отведе в селището. Пристигнахме по единствения възможен път. Видял мадридската регистрация на колата, местният полицай на мотор ме спря и ни поведе тържествено към общината. Кметът ни чакаше на входа. Оказа се, че той вече е поставил основите (помещение, надпис) на единствения в Испания Музей на хумора. Разбрал, че в България има такъв музей и искал да установи връзка. След тази визита го свързах с директора на Музея на хумора в Габрово; той посети Фене и подари богата колекция от карикатури и сатирични рисунки. И досега тукашният музей е уникален за страната: рисунки, снимки, малка пластика на автори от цял свят показват смешната страна на обществото през XX и XXI век; подчертава се връзката с габровския музей. На един от площадите има керамичен Паметник на Палячото.

Фене (14.000 жители) е типично галисийско крайморско селище, в което хората се занимават с риболов, земеделие и корабостроене. Но това, което го отличава, са многобройните богати къщи в един от кварталите, строени в индиански стил от завърнали се от Латинска Америка през XIX и началото XX в. местни жители. Най впечатлителна е Къщата на куфара – истинско произведение на изкуството: висок отворен покрив-купол, над който се издига скулптурата на първия й собственик с неговия емигрантски куфар.

Пътят от Фене до стария по-голям град Ферол минава по дълг железен мост над морската плитчина. На практика Фене служи за източна връзка на цялата провинция А Коруня. В зоната сред селцата-квартали (parroquias) има много реки, чиито гъсто обрасли устия (rías) приютяват безбройни птици, рибарски кейове, скалисти площадки за щавене на кожи и осоляване на месо и риба, както и интимни малки плажове.

Ферол (75 000 жители) е почти изцяло ориентиран към всякакви дейности, свързани с морето: рибарско и търговско пристанище (там е борсата за продажба на пресни рибни партиди – lonja; незабравимо изживяване е наддаването), граждански и военни корабостроителници, военноморски обекти и малко познати, но много привлекателни, красиви и закътани плажове, защитени срещу ветровете от носовете Приориньо и Сеганьо. Става дума за залива Артабро, който обхваща и самата А Коруня. Районът около Ферол е гъсто населен – общо 210 000 жители, и предлага богат избор на хотели, хостали и квартири на конкурентни цени. Храната е прекрасна: морски дарове и риби, зеленчуци и прочутото бяло галисийско телешко месо, осигурявано от планинските и полупланинските меки пасбища, са в основата на местните блюда; има и плодова или гроздова ракия (orujo) с нашенски вкус.

Според легендата името на населеното място се дължи на светеца от Бретания Фереол, чиято лодка, съпроводена от седем сирени, акостирала на този бряг. Векове наред градът е бил най-важното военноморско пристанище на Иберийския полуостров. За него има писмени римски данни от I век, но се предполага, че е заселен от нормани през X век. Днес задължително място за посещение е крепостта Сан Фелипе, построена на самото устие на реката през 1577 г. за защита на стратегическото пристанище от... англичаните, естествено. Интересна подробност: въпреки многобройните им усилия, те никога не успяват да превземат Ферол. На 25 август 1800 г. 100 английски кораба с 15 000 войници и офицери правят нов опит, но не успяват; след поражението на англичаните Наполеон вдига наздравица „за смелите феролчани” и... неговите войски окупират града през 1809 г., но само за един месец. Освен крепостта интерес представлява и Морският музей, както и църквата на остров Санта Комба, до който се стига с туристическа моторна лодка. Преди напускането на Ферол една любопитна подробност: тук са родени диктаторът Франко и Пабло Иглесиас – основателят на Испанската социалистическа работническа партия и на Общия съюз на работниците, UGT.

Целта на туриста би следвало да бъде А Коруня. За препоръчване е човек да се „изгуби” из добре поддържаните и асфалтирани селски пътища, заобиколени от ручеи и малки реки с кокетни мостчета, от обилна зеленина и селски дворове с типичните каменни галисийски хамбари (hórreo), приличащи на къщата на Баба Яга, издигнати на метър от земята върху четири пилона, за да не могат гризачите и влагата да унищожат зърното. Може да се спре в Порто до Сон, например, на североизточната част на полуостров Барбанса – едно красиво съчетание на планина и море. Населението (10 000 жители) живее предимно по брега, но стръмните улички по скатовете предлагат десетки хостали и ресторанти.

Непременно трябва да се посети и природния резерват Корубедо, в общината Рибейра. Това е един от най-посещаваните резервати в Испания заради причудливите, родени от ветровете, дюни, които заемат площ от почти 1000 хектара. През зимата някои от дюните достигат над 20 м височина. По многобройните дървени пътеки над дюните (общата им дължина е 1 км) може да се съзерцава „битката” между пясъка и морето, да се стигне до скалистия бряг, по който растат многообразни цветя, мъхове и храсти, да види изхвърлените от вълните медузи и раковини, и да се върне на изхода, но без да се опитва да стъпи върху дюните – забранено е: някои от тях са подвижни пясъци.

...А Коруня (246 000 жители)! Важно историческо пристанище при т.нар. „Горни устия” (Rías Altas). Един от най-красивите градове на Испания, чийто център е разположен върху полуостров, свързан с голямата земя чрез един тесен провлак. Красиви градски плажове на Атлантическия океан – Риасор и Орсан, типичен морски климат, но с меки температури през цялата година. Римляните го нарекли „Голямото пристанище на артабрите” (келтско племе, населявало територията до идването на самия Юлий Цезар през 62 г.) – главен пункт по „Пътя на калая”. На хълма над града е построен фарът, наречен Кулата на Херкулес – доказателство за важността на пристанището за морските пътища. След падането на Римската империя селището е превзето от шваби и вестготи, през IX и X в. го атакуват и частично заселват викинги. Едва в началото на XIII в. тук се установяват кастилските крале. От това пристанище тръгва през 1588 г. „Непобедимата армада” на Фелипе II, разгромена година по-късно от англичаните. Благодарение на упоритата защита на гражданите, начело с героинята Мария Пита, те не успяват да превземат града. А Коруня бързо се разраства особено след 1898 г., когато Испания губи латиноамериканските си колонии и много галисийци, т.нар. „индианци”, забогатели на Карибските острови, се връщат и строят тук луксозни къщи, напомнящи за „незабравимата Хавана”, или Сантяго де Куба. И досега впечатляват постройките от онази епоха – по площадите, широките улици, край канала с пейките. (Между другото А Коруня е седалище на най-голямата текстилна група в света (собственост на най-богатия испанец) INDITEX, собственик на марките Zara, Pull and Bear, Bershka, Massimo Dutti и др., която има решаващо въздействие върху развитието на града.)

Вървейки с местен приятел по 12-километровия крайбрежен булевард (най-дългият в Европа) научавам, че и до днес се споменава с най-дълбоко уважение името на Пако Васкес – шест пъти избиран с абсолютно мнозинство за кмет (1983-2006 г.), на чиито урбанистични амбиции се дължат не само булеварда и трамвая, трите големи научни музеи (планетарий, друг посветен на човешката история и трети – аквариум с огромно богатство на рибни видов), Двореца на операта, Колизеума, Двореца на конгресите, но и удобния широк път, обграден с градини, редки растителни видове и скулптури от изтъкнати автори, до Кулата на Херкулес. (После този социалист-католик стана посланик във Ватикана.)

Всичко друго би могло да се види набързо, но за Кулата на Херкулес с фара, обявена от ЮНЕСКО за общочовешки паметник, трябва да се заделят няколко часа. Построена през II в. от римляните, тя е висока 68 метра. Една от легендите гласи, че самият Херкулес доплавал с лодка и заровил на това място главата на поразения от него гигант Герион; първа го видяла жена, наречена Круня; Херкулес решил мястото на носи нейното име. От широкия квадратен площад в основата й се вижда океана, града, устието на реката и земята отвъд А Коруня. По вита каменна вътрешна стълба посетителят може да се изкачи до подножието на самия фар. Грандиозна гледка и чувство за господство на човека над природата и нейните стихии. Долу вълните се блъскат в мощните гранитни скали, между които никнат нежни цветенца... Една метафора на цялата провинция А Коруня – европейската врата към Атлантическия океан. В нея се намира и Сантяго де Компостела. Но за него – друг път.

 

Йосиф Давидов

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: