Испанските градове на световното наследство
7 март 2019
Остава малко време до испанската Страстна седмица (14 април – 21 април). Не е излишно да се помисли къде може да се отиде през почивните дни.
…В Организацията на градовете на световно наследство членуват 238 града с обекти от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Несебър е единственият български град, вписан в този списък.
В Испания има 15 града, включени в престижния списък. Много от над 80-те милиона чужденци, които всяка година посещават страната, идват именно заради тях. За живеещите тук сънародници е по-лесно да ги посетят. Кои са те?
Авила. Не трябва да се пропуска Катедралата на Авила, манастира и музея на Света Тереса, кралския манастир на Свети Тома, построеният около 1580 г. ренесансов дворец (el Palacio de los Superunda), пост-средновековните пещи, наблюдателният пункт, наричан „Четирите стълба“ (Los Cuatro Postes) и, разбира се, известната средновековна стена, обявена през 1985 г. от ЮНЕСКО за световно наследство.
Сантяго де Компостела. В красивия галисийски град има много паметници. Но той е преди всичко крайният пункт на т.нар. „Път на Свети Яков“ (Camino de Santiago) – започналото в средните векове поклонничество до внушителната катедрала на града, в криптата на която се намира предполагаемият гроб на апостол Яков Големия, един от апостолите на Исус (нарича се Големия, за да се отличи от друг член на групата от 12-те апостоли – Яков Малкия). Camino de Santiago, обявен през 1985 г. за световно наследство, е най-старият транснационален маршрут/маршрути в Европа; той е един от духовните корени на континента.
Сеговия. Преди всичко отличаващ се с построения в началото на II римски акведукт. Неговата най-видима част е аркадата, която пресича един от големите площади на града (plaza del Azoguejo). Преди да стигне до Сеговия, акведуктът изминава 15 км, докарвайки водите на планинския извор Fuenfría, който се намира на 17 км от града. В старата част на това населено място с неговите впечатляващи стени човек може да види наследството на различни епохи – римска, средновековна, ренесансова. Заедно със Сантяго де Компостела, Сеговия беше първият испански град, привлякъл вниманието на ЮНЕСКО. Тук трябва да се пробват едрият бял боб и печените прасенца. Екскурзията може да се съчетае с посещение в намиращия се на около десетина километра кралски дворец La Granja в Real Sitio de San Ildefonso. Разположените върху 140 хектара градини около двореца имат повече от 20 монументални фонтана. Те са типични за френския лукс от XVIII век. Касерес. Стратегическото разположение превръща това населено място в един от най-важните и влиятелни градове на Римската империя. Старата част бе обявена през 1986 г. за общочовешко наследство, тъй като е един от най-пълните и запазени средновековни и ренесансови градски комплекси в света. Неговите улици, площади, дворци и стени са най-добре запазените в Испания. Впечатляват построените от завърналите се конкистадори къщи. По техните покриви и комини се виждат гнездата на хилядите местни щъркели.
Толедо. Толедо, признат за общочовешко достояние през 1986 година, е историята на Испания. Предлага римското, вестготското, мюсюлманското, юдейското и християнското наследство на страната. Един от най-посещаваните обекти е Катедралата. Недалеч от нея е къщата-музей на Ел Греко, под която, на брега на реката Тахо, е неговият гроб. Ако се излезе от града по „ronda del Valle“ и се стигне до парадора, ще се открие невероятната гледка към построения върху гранит град, заобиколен почти изцяло от реката. Извън старата част, из уличките на която човек лесно може да се загуби, също кипи богатият икономически, културен, обществен живот на столицата на Кастиля-Ла Манча.
Мерида. Основният аргумент през 1993 г. за вписването му в списъка беше, че „паметниците на града представляват забележителен пример за обществените постройки в столицата на една римска провинция, както по време на империята, така и след това“. Градът е основан от римляните през I век пр. Н.е. Забележителен е римският театър с неговите колони на сцената, поставени в два реда. Той се използва и в днешното време. Над река Гуадиана е прехвърлен римски мост, дълг 792 метра, който стига до построената през IX век върху римски стени ислямска крепост Alcazaba.
Кордоба. Старата част на града, с нейните над 30 000 жители, е втората най-голяма с подобни характеристики в Европа. През 1984 г. ЮНЕСКО обяви джамията-катедрала за световно наследство, а през 1994 г. това название беше разпространено върху почти цялата стара част. Кордоба е един от най-ярките примери на разцвета на Ал-Андалус край река Гуадалкивир. В града са съжителствали представители на трите религии. В западната част е старата мюсюлманска Медина, а на изток от нея е Аксеркия (на Al-Sarquiyya означава „на изток“), където, освен всичко друго могат да се видят известните вътрешни дворове (patios) с безбройни цветя в тях.
Саламанка. Основният мотив на ЮНЕСКО беше свързан с уникалността на централния площад – Plaza Mayor. Към неговия бароков стил бяха прибавени религиозните сгради, учебното заведение в Калатрава, както и останалите постройки в стил „Чуригера“ (испански барок). Не беше пропуснат и един от най-старите университети в Европа (основан е през 12018 г.). Из неговите сенчестите каменни коридори, малки дворове и големи аули човек може да почувства ренесансовия дух, който и до днес витае в Саламанка – град на възраст 2700 години.
Куенка. От 1996 г. градът е в списъка на ЮНЕСКО. Най-експресионистичните украшения по фасадите, уличките, свързани с каменни коридорчета, висящите къщи над реките Хукар и Уекар, каменните фризове и цялата топография на Куенка е съобразена с оригиналната, асиметрична и пълната с лабиринти околна среда, която като че ли нарушава логиката на този, ограден с високи стени и вкоренен в скалата град. Фактически всичко „ненормално“ е в хармония с пейзажа, който го заобикаля. Освен „висящите къщи“, могат да се видят Мостът на Свети Павел, Катедралата, Музеят на абстрактното изкуство, тунелът на Алфонсо VIII и необичайните скални фигури наречени „La Ciudad Encantada“.
Алкала де Енарес. Това е първият европейски град, който е проектиран и построен през XVI век, за да бъде седалище на университет. Той е в списъка от 1998 година. Алкала да Енарес, родното място на Мигел де Сервантес, има огромен принос към световната култура. Къщата-музей на автора на прочутия „Дон Кихот“, Университетът, в който всяка година кралят връчва наградата „Сервантес“ за литература, както и централният площад са малка част от привличащите вниманието обекти.
Ибиса. Градът, разположен на едноименния остров от Балеарския архипелаг, е основан
от финикийците през 654 г. пр. Н.е. През 1999 г. беше включен в списъка заради историческата и културната му стойност. Неговата крепост на брега е най-добре запазената в цялото Средиземноморие. В Ибиса се намират и едни от най-големите некрополи от пуническата епоха с около 3000 гробници. Смята се, че през V пр. Н.е. градът е наброявал между 4000 и 5000 жители. По-късно се съюзява с картагенците, превръщайки се в много важен търговски център. В признанието от ЮНЕСКО са включени и кварталите извън стените – Marina, Sa Penya и Es Soto, както и природният парк Ses Salines и финикийското селище Sa Caleta. Пристанището се намира в естествен залив и заедно с летището е основният „вход“ към целия остров.
Сан Кристобал де ла Лагуна. Известен е само като Ла Лагуна. Град-територия в провинция Санта Крус де Тенерифе на Канарските острови с над 600 сгради в архитектурния стил мудехар (комбинация от християнски и арабски елементи). Именно това даде основание да бъде включен в списъка през 1999 година. В града има и други постройки с голяма историческа стойност: кметството, постницата на Свети Михаил, манастира на Света Каталина, двореца Нава и т.н.
Тарагона. Каталанският град се гордее с уникална колекция от римски и средновековни паметници. Общинските власти инвестираха над 10 милиона евро, за да получи признание (през 2000 г.) неговият археологически комплекс. ЮНЕСКО оцени преди всичко паметниците от времето на Римската империя – стените и римския цирк. Tarraco е бил един от главните градове на римската Hispania и столица на римската провинция Hispania Citerior Tarraconensis. Преживял през вековете десетки нашествия и войни, днес градът е много привлекателен за милиони туристи от страната и чужбина.
Баеса. За този град в центъра на андалуската провинция Хаен се казва: „Влизането в Баеса и посещаването на Баеса означава да пътуваш във времето и да извървиш историята на Испания“. („Entrar en Baeza y visitar Baeza es viajar en el tiempo y recorrer la historia de España“). През 2003 г. с тази фраза се превърна в общочовешко наследство. ЮНЕСКО оцени неговата урбанистична структура, дворците, катедралата, църквите, площадите. Площадът на лъвовете, Балконът на Съвета, Арката на брадатия (Arco del Barbudo), университетът на Баеса, дворецът Jabalquinto, църквата на Светия кръст са част от обектите, които могат да се посетят. „Кралското гнездо на ястребите“, както го наричали трубадурите, бил ключов пункт в завладяването на Ал Андалус от християнските владетели. Крепостта на реката Гуадалкивир се смятала за непревземаема, но нейното капитулиране през 1227 г. отваря пътя на кастилските армии към ислямското царство на Гранада. В района на града се произвеждат едни от най-качествените зехтини в света.
Убеда. Също е в провинция Хаен и е одобрена заедно в Баеса. Смята се, че там се намира „един от най-красивите площади в Испания“. Малкият градът е пълен с архитектурни и културни паметници от Ренесанса и от предишните епохи: Свещения
параклис на Спасителя, двореца на маркиз Мансера, църквата Света Мария на кралските крепости, двореца с веригите, двореца на Васкес де Молина, замъка на Сабиоте, Водната синагога и мн.др.
***
Спори се коя държава в Европа има по-богато културно и исторически наследство – Италия или Испания?
В Италия има 53 обекти, обявени за световно наследство, но един се поделя с Швейцария, един с Ватикана, един с Хърватска и Черна гора и два – с други европейски страни. В световното наследство са включени 15 италиански града, колкото са и в Испания, а 47 са испанските обекти, признати за световно наследство. Излиза, че двете страни имат почти еднаква роля в европейската култура. На световната сцена само Китай е пред тях.
Тъй като Китай е по-далеко, нека екскурзиите до някой от описаните накратко испански градове да бъде едно отморяващо и обогатяващо преживяване.
Йосиф Давидов
