Нова дума

Тобосо – родното място на Дулсинея

Тобосо – родното място на Дулсинея

29 септември 2011

Преди много години – при първото ми отиване в Тобосо (El Toboso) – имах честта да бъда поканен на обяд от тогавашния кмет на това кастилско село (на север от Кампо де Криптана). Седнахме в ресторанта на брат му. Човекът обичаше да се хвали като андалусец: може би произхождаше от онези мориски (покръстени маври, араби), които са се заселили в Тобосо, след като през 1569 г. били насила изгонени от Гранада и се пръснали из Кастилия. Когато сервираха първото ястие, каза: „Сега ще опитате нещо уникално, няма го никъде по света.” Тъй като и аз не си оставям магарето в калта, попитах дали иска да му разкажа как се приготвя „уникалната” гозба – „писто манчего”? Впечатли се, когато с подробности споделих „тайните” на нашия паприкаш. Засмяхме се и благословихме Колумб за „откриването” на Америка, т.е., за обогатяването на европейската кухня с чушки и домати. Впуснахме се и в семантични разсъждения. Испанците използват понятието „писто”, което е свързано с pistare (бульон от кокошка), докато ние сме взели думата от унгарската „паприка” (червена чушка). Стигнахме до извода, че и двете са „прекрасни блюда”... „особено, ако им прибавиш пържено яйце или месо”, подхвърли кметът и поръча следващото блюдо – много вкусна агнешка яхния (caldereta de cordero).

Вероятно и онези, които не са чели гениалната творба на Сервантес, са чували за Дулсинея Тобоска – платоничната любов на Дон Кихот де ла Манча. Измисленият от Сервантес образ е от това стратегически разположено селище на Кастилия-Ла Манча, което в средните векове принадлежало на Ордена на Сантяго.

Поводът за онази визита беше току-що полученото от големия български испанист Тодор Нейков високо испанско отличие за „най-добър превод на чужд език на Дон Кихот де ла Манча” (става дума за неговия превод на български, отпечатан в два тома през 1980 г. от издателство „Народна култура”).

Всичко в Тобосо напомня за световната му литературна слава. Имената на улиците, например, са цитати от книгата – предимно от втората част, когато в глава IX Дон Кихот и Санчо Панса търсят в здрача „двореца” на Дулсинея. Те са изписани от ковано желязо и поставени върху фасадите на къщите (не е ясно как се справя пощальонът, но селото е малко – 2300 жители - и хората се познават). Един от надписите привлича вниманието: „Con la iglesia hemos dado Sancho”. Нейков превежда фразата: „Натъкнахме се на черквата, Санчо”, но имайки предвид не съвсем доброжелателното отношение на Сервантес към Католическата църква и двусмислието, което влагат в много думи кастилските селяни, фразата може да означава и „сблъсък”... с църквата. Иначе черквата в центъра на Тобосо е красив, направен от дялан камък куб, с висок заострен купол; прилича на малка крепост.

В Тобосо има постоянен музей на Сервантес – Museo Cervantino – с богата колекция на преводни издания на великото произведение (казват, че „Дон Кихот” е най-превежданата книга след Библията). В стъклените витрини, подредени покрай украсените с реликви от времето на Сервантес стени в приземния етаж, се виждат книги на китайски, арабски, инду, суахили, немски, руски, ирландско издание с келтски букви, един богато илюстриран ръкопис и т.н. Най-впечатляващото е, че на първите си страници всички те имат посвещения от известни интелектуалци и политици, поставили саморъчния си подпис. Видях немско издание, подписано от Хитлер, аржентинско – от Перон, виетнамско – от Хо Ши Мин; и... българско (това на Нейков), под посвещението на което се чете познатият от недалечното минало подпис на Тодор Живков. Разбира се, от родния град на гения - Алкала де Енарес - до Албасете, от Кампо де Криптана до Мадрид, от Алмагро до Толедо, има стотици места в Испания, където и до днес витае споменът за Рицаря на Печалния образ. Но тук, в Тобосо, са се сетили да приберат под един покрив доказателства за планетарния полет на неговия дух. Хитлер, Перон, Живков и другите постепенно изпепеляват в съзнанието на новите поколения, ала „Дон Кихот” е жив и по-нужен от всякога (това си мислих при едно от последните влизания в тази светиня; кризата беше настъпила). 

...Къщата-музей на Дулсинея е една просторна правоъгълна каменна селска постройка на два етажа от XVI в. Над централния вход с корниз има трети етаж, издигнат като кула. Тя е принадлежала на известната местна фамилия Мартинес Сарко де Моралес – нейни са двата герба под кулата. По времето на Сервантес там са живеели дон Естебан и неговата сестра доня Ана. Именно нея Сервантес обезсмъртява под името Дулсинея - Dulce Ana, Сладката Ана. Сградата е закупена от държавата през 1967 г., за да я превърне в музей. Стаите, включително и спалнята на „дамата на сърцето” на бедния идалго, са обзаведени с мебели и предмети от XVII век. В кухнята и мазето се виждат керамични, железни, медни, дървени, кошничарски изделия, няколко огромни глинени делви и широка каца за ронене на гроздовите зърна, съдове за приготвяне на сирена; всичко това е свързано с традиционния поминък на местните хора – лозарство, винарство, маслини, зехтин, сирена. Внушителният вътрешен двор е обграден с високи дувари, зад които, според сатирата на Сервантес се намирали „дворците на несравнимата принцеса доня Дулсинея дел Тобосо” (израз на Дон Кихот). В средата на двора има огромна преса (една от най-големите познати в провинция Толедо) за извличане на зехтин; основана й греда е дълга 15 метра. Там е и конюшнята, а над нея – гълъбарникът, който и досега се използва. В единия край се вижда зеленчукова градина. Ако човек иска да помирише селския бит на Кастилия отпреди 300-400 години, къщата-музей на Дулсинея е идеалното място. Тя е обявена за национален исторически и художествен паметник. Билетите са евтини – от 0,30 до 0,60 евро, а в събота и неделя входът е безплатен.

...Сервантесовото отношение към живота не е чуждо на днешните жители на Тобосо. Известният хуморист и карикатурист Хосе Луис Мартин Мена (който почина през март 2006 г.), построи там къща в стил XVI. В нея той разположи богатата си колекция от карикатури и хумористични рисунки с тематика Дон Кихот и Дулсинея. Струва си да се види и този музей – в него има произведения от почти всички големи и признати майстори на графичния хумор. Нормално: ироничната усмивка винаги е била на върха на перото на Сервантес, когато описва приключенията на своя герой и на неговия оръженосец.

Впрочем, в края на първата част на книгата самият автор „цитира” „Епитафия” на гроба на Дулсинея дел Тобосо, „написана” от селския кастилски „академик” Тикиток (подигравателното име, което означава нещо като тик-так, или ала-бала):

„Тук почива Дулсинея – / бе закръглена и жива, / но смъртта немилостива/ в прах превърна даже нея.// Християнка чиста беше, (значи не е била от покръстените – бел. авт.)/ правеше се знатна дама. / Страст на Дон Кихот голяма,/ тя селището си красеше.”

... Разходката из Тобосо не може да продължи много дълго, тъй като все пак става дума за сравнително малко село. Оттук насетне има няколко варианта. Единият е Humedales de Pedro Muñoz – прекрасните четири солени лагуни, които контрастират с равнинния пейзаж на Ла Манча. Там, при Laguna del Pueblo, може да се наблюдава великолепното разнообразие на водни птици. 

Другият е намиращото се на 5 км от Тобосо съседно село Мота дел Куерво (Mota del Cuervo). То е разположено в подножието на голям висок хълм, наречен „Балконът на Ла Манча”. Сред изпъкналите над рехавата трева огромни гранитни блокове, приличащи на полегнали динозаври, се белеят крилата на седем вятърни мелници. Предполага се, че именно тях Дон Кихот се опитал безрезултатно да победи, вземайки ги за великани. Сега никоя не мели брашно, но мощните крила продължават да се движат от вятъра. Някои са отворени за посещение – атракция за туристите, особено за децата. През първата неделя на всеки месец в една от тях се демонстрира завъртването на мелничните камъни, между които се стила истинско жито. Друга е превърната в ресторант с красив изглед към селото и към равнината на Ла Манча – пътя на Дон Кихот. Казано иначе – към безсмъртието на великия Мигел де Сервантес Сааведра и на неговите герои, една от които е Дулсинея дел Тобосо.                                                          

 

Йосиф Давидов

 

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: