Нова дума

Аранхуес – забележителното “кралско място”

Аранхуес – забележителното “кралско място”

22 септември 2011

Сред над петдесетте еднодневни или двудневни културни екскурзии в почивните дни (на испански се наричат “escapadas”), които предлага нарочният каталог на област Мадрид, южният град Аранхуес заема едно първите места.

… Ако се пътува с кола, още преди влизането в града привличат вниманието накацалите в дясно от пътя по брега на реката рибари. Ако е в сезона, може да се спре при изложените за продан от производителите известни в цялата страна и в Европа големи ягоди (цената им е същата като в магазина, но тук са съвсем пресни); предлагат се и други свежи зеленчуци - долината между реките Тахо и Харама е една от най-плодородните в областта. Произведеното в стотиците малки и големи зеленчукови градини край града е предмет на законна гордост на местните жители, които не спират да се хвалят с тях, когато привечер се подеме темата в някой бар. (Съветът е да не се спира, тъй като предстои да се види и разбере защо отстоящият само на 50 км от столицата град (55 000 жители) беше включен през 2001 г. в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Какво означава пояснението: заради “забележителния културен пейзаж”?

…През 1561 г., когато Филип II обявява Мадрид за столица на кралството, той прибавя селището към “кралските места”, избирани от европейските монархии като временни резиденции или за почивка. Кралят заповядва да се построи дворец на мястото, където се е намирало седалището на Ордена на Сантяго (през XII в. този орден получил селището като награда за участието му в защитата на християнските земи от мюсюлманите). Испанските крале и придворните следвали европейската традиция: през пролетта отсядали в Аранхуес, през лятото – в Ескориал, през есента – в “Ла Гранха” край Сеговия, а през зимата – в Мадрид. Всички те са “кралски места”…

Ренесансовият и широко скроен Филип II, покровител на изкуствата и природата, искал да превърне Аранхуес в “Райска градина” край Тахо – с дворец, паркове, гори, кории и зеленчукови и овощни градини. Както той, така и Карлос III, който век по-късно възстановил двореца (след пожар) възлагат поръчката на най-изтъкнатите национални и чуждестранни архитекти.

Гледката от широката алея, водеща до централния вход с императорското стълбище - парадния площад, безбройните огромни врати, прозорци и балкони на втория етаж, извисяващия се в средата на сградата купол и всички останали подробности (включително и красиво изработената метална ограда) - поразява с великолепното съчетание на камък, тухла, мрамор, гранит, вода, зеленина и пъстрота на безбройните умело подредени цветя.

Ако времето на посетителя е ограничено, вътрешността на двореца може да се разгледа набързо, но не бива да се подминават някои зали на характерните за ХVІІІ-ХІХ век “капризи”: “Залата за разговори” на Карлос III - с порцелан, донесен от малкия дворец “Буен ретиро” срещу един от входовете на мадридския парк “Ретиро” или “Арабският кабинет” – зала за пушене, копирана от двореца Ахамбра над Гранада. В лявото крило на двореца човек би трябвало да си припомни за онези мартенски дни на 1808 г., когато стотици прислужници, селяни и войници се вдигат на бунт, свалят профренския всемогъщ първи министър на Карлос IV Мануел Годой и предизвикват абдикацията на монарха и на неговия син Фернандо VII. Всяка година жители на Аранхуес, облечени в дрехи от епохата, възпроизвеждат онези събития. Драматизираният “Бунт на Аранхуес” е обявен за Празник с национално туристическо значение.

Най-впечатляващото в този дворцов комплекс са отлично поддържаните четири градини - на Принца, на цветните лехи, на Острова и на Исабел II (имало е и една “тайна градина”, в която кралят водел любимките си - сега е свързана с останалите); десетките фонтани с имена от класическата митология и романтика (“Херкулес и Антей”, “Аполон”, “Венера”, “Бакхус”, “Нептун”, “Момчето на Испания”); ювелирните мостове над изкуствените канали и умело насочената река с малък полегат бент (техническа новост за времето си) под един от тях, направен така, че да образува нещо като езеро, в което величествено плават патици и лебеди; както и вековните дървета, скриващи привлекателни полянки, обкичени с легенди за любовни аристократични авантюри и момински терзания. Само специалистите могат да назоват различните цветни и дървесни видове, но веднъж – пролетно време – една българка събра няколко млади липови листа и научи придружаващите я как се увиват нашенски сърми в тях. Обилната вода и мощната зеленина освежават въздуха, включително и в най-големите горещини.

Въпреки нежеланието, идва време да се напусне тази “Райска градина”. Туристът има поне два избора: или да се качи в откритите “вагони”на т.нар. “влакче”, развеждащо пътниците из останалите забележителности на града, или да тръгне пеша по “Улицата на кралицата”, за да стигне до главния портал на “Градината на Принца”; входът се нарича още “порта на пристана”, тъй като оттам може да се стигне до пристана на реката, където са пристигали лодките на гостите-аристократи, за да бъдат отведени в кралските павилиони. Този парк, засаден с най-разнообразни дървета, е израз на дивата природа, сред която се гушат кокетни беседки, фонтани, басейни (има един “китайски”), по-интимни и по-натрапчиви постройки за всякакви нужди на владетеля и неговия престолонаследник. Непременно трябва да се види “Къщата на селянина”, построена в края на XVIII в. и декорирана от най-добрите художници от онова време. Там има билярдна зала, но най-привлекателна е “Залата със статуите”, застлана с оригинални плочни от римската епоха. Естествено, в къщата няма нищо “селско”, но Карлос IV, който обичал да се засаждат дървета, докарани от всички кътчета на разпрострялата се върху четири континента империя, навярно е считал за достойно да я нарече La Casa del Labrador, влагайки в “labrador” понятието “орач” (да не забравяме, че патронът на Мадрид – Исидро - също е бил “labrador”). Разходката по безкрайните, причудливо преплитащи се алеи, може да продължи дълго. На всеки петдесетина метра има красиви железни пейки, от които може да се наблюдава шествието на стотиците пауни и фазани, които не обръщат внимание на хората; атракция за деца и възрастни са разперените огромни опашки на мъжките пауни. Освен другите “изненади” и “тайни кътчета”, в парка има и виенско колело, неголям замък и детски площадки.

Естествено е в едно “кралско място” да има и “кралски” улици и площади посветени на съответната кралица, принц, инфанти; църкви, включително и красивата, с бяла мраморна врата, Nuestra Señora de las Angustias (тази тъжна Богородица е покровителката на Аранхуес); Дом на занаятите и рицарите; покрит пазар от XIX в. (Mercado de Abastos); огромен централен площад и т.н. Любителите на сладкото не би следвало да пропуснат заведението Sabores de Aranjuez на улица Almíbar, където могат да се закупят домашни мармалади, приготвени от плодовете и зеленчуците на тази плодородна долина. А онези, които са склонни да залагат, могат да посетят и модерното Казино на Аранхуес, в което се изнасят и привлекателни спектакли.

… Разбира се, в един туристически град като Аранхуес има стотици барове и ресторанти. Специалистите препоръчват месо на скара или във фурна с дърва, местни аспержи, печен фазан. Ако някой има желание да “надзърне” в околностите, изпълнени с ниви, чифлици и ферми, може да прескочи до село Вияконехос – на 15 км от града. Казват, че там растат най-сладките пъпеши в Испания. Може да е пресилено, но е факт, че селото се издържа от тях, като над 90 процента от реколтата се изнася. Там, в центъра, се намира “Странноприемницата на разбойника” (La Fonda de Bandolero). Един от двамата й собственици е българинът Алекс, владеещ най-малко девет езика. Той храни “по царски” в ресторанта; и – ако гостът е пил и не бива да шофира – би му предложил за преспиване една от стаите на втория етаж (стига да има свободна).

Освен с автомобил, от Мадрид до Аранхуес може да се отиде с автобус от Южната автогара “Мендес Алваро”, или с влак от “Аточа”. В движение е и старият, с дървени вагони “Влак на ягодата” (линията е открита преди повече от 160 години), който тръгва от столичния Музей на жп транспорта – една атракция, чийто сезон започва през май и приключва в края на октомври.

Дълговременен, буквално “кралски” е споменът за всяко посещение на Аранхуес. Винаги остава желанието за ново “отскачане”…

 

Йосиф Давидов

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: