Нова дума

Касерес – перлата на Средновековието

Касерес – перлата на Средновековието

1 септември 2011

Разговаряме с въдичари на брега на един от многобройните язовири в провинция Касерес. (Изкуствените езера са образувани по поречието на реката Тахо и десетките реки и потоци, които се вливат в нея). Стигаме до общия извод, че не само чужденците, но и голямата част от испанците не познават Екстремадура и конкретно Касерес. Не знаят, например, че тук е най-голямата популация на щъркели в Испания (над 11 000), които свиват гнезда по покриви на замъци, на църкви и къщи, телеграфни стълбове, даже и по внушителните, като че ли натрупани на отделни групи от великанска ръка, заоблени от времето гранитни блокове в огромния природен парк Barruecos. Гледката на тези щъркелови “селища” е неповторима. На малцина е известно, че националният парк Monfrague е един от най-големите природни резервати на грабливи птици; впечатляват черните лешояди и испанският императорски лешояд. Един от въдичарите припомни, че в този парк – една от защитените територии на ЮНЕСКО заради рядката флора и фауна – се въди и иберийският рис.

И всичко това е в периметъра на Касерес.

… Още римляните, които идват тук през I пр. Хр., са оценили по достойнство тази част на Испания и са прокарали Vía dela Plata(“Път на среброто”, но няма сребро, а по-скоро калай) от Мерида (главният град на римската провинция Луситания и днешна столица на автономната област) до Асторга в провинция Леон на Кастилия и Леон. Пътят, вече асфалтиран и двупосочен (А-66), минава през стохилядния град Касерес, който също е основан от римляните (25 пр. Хр.) на мястото на древно поселище, свидетество за което са рисунките в пещерите Maltravieso.

През 1986 г. ЮНЕСКО обяви неговата стара, монументална част, издигната на хълма пред сегашния централен площад (Plaza Mayor), за паметник на световно културно наследство.

От кафенетата и баровете, ограждащи модерния централен площад пред кметството (една част от настилката с плочки е леко наклонена; там са поставени десетки ниски фонтанчета, от които през горещите дни блика охлаждаща въздуха вода – любимо място за децата и босите крака на възрастните), се вижда една от входните арки на Стария град. До нея се стига по традиционните широки, направени от големи камъни, стълби. Още с преминаването през арката човек попада в… Средновековието. Казват, че този архитектурен ансамбъл е може би единственият напълно запазен средновековен град в Европа. Изкачването и спускането по стръмните улички с ширина на една волска кола, спирането насред квадратните площадчета пред църкви, катедрали, дворци или кладенци, вглеждането във фасадите с техните барелефи (наричат Касерес “Градът на хиляда и един фамилни гербове”), гледката от високите градски стени, плясъкът на щъркеловите крила, звънът на някоя камбана и почти неуловимият мирис на дива роза, жасмин, лека влага и мъх възбуждат въображението. Но вместо рицар на кон или карета по уличките (над 90% са забранени за автомобили) се чува глъчката на всекидневието. Това е една от големите особености на монументалния Касерес: в него живеят хора, работят музеи и хотели, ресторанти, барове и учреждения, при това без да е нарушено ни на йота единството на средновековния комплекс. (Неотдавна една от най-луксозните френски хотелско-ресторантски вериги покани няколко световно известни архитекти, които вградиха нов бисер в тази архитектурна корона – хотелът като че е бил там от векове).

… Историята на Касерес е изключително богата. След римляните идват вестготите – малко е останало от тях. Разцветът започва през арабския период. От тогава датират градските стени, построени върху римските, няколко разкошни дворци, административната крепост и еврейската махала. През 1229 г. Алфонсо IX от Леон превзема града, който продължава да се развива като търговски център и през християнската епоха. След изгонването на арабите в него се заселват известни родове от северните и западните християнски кралства на полуострова. Тук е бил основан и военно-религиозният Орден на Сантяго, чиято задача била да охранява поклонниците, тръгнали към Сантяго де Компостела. (Сантяго, Свети Яков Големи, е патронът на Испания). Новодошлите се състезават да строят кой от кой по-разкошни замъци. Често между тях възниквали кървави междуособици. През XV в. Католическите крале в стремежа си да обединят всичките си кастилски и арагонски владения успяват да укротят и благородниците от Касерес с изключение на един – Диего де Касерес Овандо. Над входната порта на неговия палат, известен като “Дворецът на щъркелите”, има големи барелефи на два фамилни герба. Къщата се откроява с изключително високата си кула. Тя е единствената, която не е била разрушена в изпълнение на нареждането на кралица Исабел Католичката да се свалят кулите от дворците на непокорните благородници.

Превземането на Америка донася нов разкош в Касерес. Известно е, че голяма част от испанските конквистадори са от Екстремадура. Това е свързано със семейните традиции на благородниците. Земята в региона принадлежала предимно на едри латифундисти; наследявал я (заедно със селата в нея) първородният син, а вторият обикновено се отдавал на църковното поприще. За третия, макар и от благородническо потекло, не оставал друг път, освен да стане военен и да се включи в експедициите за покоряването на Америка. Малка част от тръгналите на тази авантюра се завърнали с много злато и сребро. Те искали да покажат на останалите своето ново могъщество и започнали да строят предизвикателни палати. Такъв е дворецът “Толедо-Моктесуна”. Името му идва от брака на един от конквистадорите на Мексико – Хуан Кано де Сааведра с Исабел, дъщерята на краля на ацтеките Моктесума II. Негов внук се жени за жена от рода Карвахал и Толедо; именно той нарежда (през XVI в.) да се престрои дворецът. Интересно е вплитането на римски елементи с видими белези от културата на ацтеките. Твърди се, че комините на покрива – всички с различни форми – изобразяват племената, които бащата на Исабел поробил, преди да бъде покорен от испанците. Днес там се намира провинциалният исторически архив. От високите прозорци на сградата в тишината на калдъръмения двор като че ли се усеща погледът на онази принцеса, принудена да стане съпруга на завоевателя.

Има и други подобни истории в този средновековен Касерес.

… Специалистите сочат, че основната причина да бъде запазен обликът на града такъв, какъвто е бил преди векове, е… неговото западане. Мълчание – никой не се интересува от Касерес. Слава богу! Благодарение на това човек може да отдели една събота и неделя, даже само ден, за да прескочи от нашия век в Средновековието. Ако реши да преспи, за препоръчване са десетките малки семейни хотелчета в селата около Касерес. Когато огладнее, би следвало да опита местната кухня. Изборът е голям и зависи от сезона, но не трябва да се подминат агнешкото печено, известният иберийски хамон и козето сирене. Любителите на прясна сладководна риба ще намерят там своя гастрономичен рай.

Йосиф Давидов

 

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: