Важна информация за домашните помощници
3 април 2014
Постепенната законодателна промяна в социално-осигурителния режим на домашните помощници в Испания бе извършена през 2011 г. и 2012 г. (етапите й бяха своевременно отразявани от вестник „Нова дума“). В тази статия може би ще повторим неща, за които вече сме писали, но междувременно реформите и новите нормативни актове в тази област продължаваха да се трупат, което е добър повод да опресним познанията по материя, която интересува доста от нашите читатели.
Припомняме, че чрез Кралски декрет – Закон 27/2011, от 1-ви август 2011г. се прокара общ принцип за равенство в правата на работниците, включително и на домашните помощници. Въпреки тази декларация, те все още нямат право да получават помощи за безработица. Все пак именно с този закон се разширява защитата и покритието, което новия тип социално-осигурителни вноски им предоставят, както ще видим по-долу в настоящия анализ.
На следващата година бе приет Кралски декрет – Закон 29/2012, от 28 декември, за подобряване на управлението и защитата на специалната система (за социално осигуряване, пояснението е мое) на домашните помощници и други мерки с икономически и социален характер (оттук насетне наричан за краткост „КДЗ 29/2012“). С него се въведоха допълнителни изменения в режима на социалното осигуряване на домашните помощници.
Ако трябва да обобщим, от 1 август 2011 г. до настоящия момент върви тенденция за плавно подобряване на трудовата и социално-осигурителна защита на всички домашни помощници, която ще анализираме постепенно в изложението.
ВКЛЮЧВАНЕ И ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ИСПАНСКА СИСТЕМА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
Считано от 01.04.2013 г., работниците, които до този момент са се осигурявали в режим „Sistema Especial para Empleados de Hogar establecido en el Régimen General de la Seguridad Social“, които предоставят услугите си за време, не надвишаващо 60 часа на месец за работодател, следва директно сами да оформят своята регистрация или последващо отписване от испанската социално-осигурителна система.
При всички положения молбите за регистрация, отписване или промяна в подаваните данни, следва да бъдат подписвани и от съответните работодатели. Задължението за фактическото внасяне на съответните социално-осигурителни вноски (както частта на работника, така и тази на работодателя) се пада на работника. От друга страна, това дава повече гъвкавост на системата за почасово наемане. Осигуровките, които заплащат, покриват общите и професионалните осигурителни рискове.
Ако работникът работи над 60 часа месечно за даден работодател, то задължението за фактическото внасяне на социално-осигурителните вноски се пада на работодателя. Принципно трудовото правоотношение следва да се формализира с писмен трудов договор и ако работодателят не го направи, търпи съответни законови последици. Не е налице обаче задължение за сключването на писмен трудов договор, когато става дума за спорадично предоставяне на труд, който продължава по-малко от четири последователни седмици.
На пръв поглед формалностите изглеждат плашещи, но те са елементарни.
Първата част на статия на адвокат Дора Пощакова, изготвена със съдействието на Раймонд Сапарев, може да прочетете в брой 502 на "Нова дума".
