Моята кипърска история I
25 октомври 2011
Дългоочакваното ми пенсиониране беше факт. Трудностите едва сега започваха. Трябваше да се погрижа за собственото и това на семейството ми бъдеще. Съпругата ми беше медицинска сестра. Получаваше от време-навреме по някой аванс, за заплата да не говори. Моята пенсия нямаше и 200 лв. Голямата дъщеря – студентка, малката – ученичка… Парите не стигаха до никъде. Регистрираната от мен фирма забоксува още в края на първата година. Намирах работа ден за ден. Светлина от никъде. Докато един ден…
Беше се завърнала от Кипър сестрата на съпругата ми. Тази страна бе една от малкото в Европа, отворила вратите си за чужди работници. И то какви? Предимно млади момичета за работа в кухни, барове и ресторанти. Работодателите сами идваха като туристи в България, харесваха си по някое и друго момиче, изпращаха му покана за гостуване. Плащаха му даже и билетите за самолета, а после си удържаха парите от първата му заплата.
Щом пристигнеше там момичето, бъдещият работодател го отвеждаше в полицията и там се подписваше договорът за работа, и то само за 1 година. После можеше да се преподпише няколко пъти, но пак за по 1 година. Това бе законният начин. Имаше и незаконен – отиване на екскурзия, оставане там и поработване. Докато те хване полицията и те екстрадира като незаконно пребиваващ или докато сам решиш да отпътуваш. Там има емигрантска полиция. Наричат ги имигрейшшъни, ходят цивилно облечени и по нищо не личи, че са такива. Униформената полиция също изпълнява техните функции. Понякога се правеха, че не виждат и не знаят. Понякога се активизираха. Различно. Решеха ли да те задържат и екстрадират – отърване нямаше. Кипър е остров и няма къде да се бяга.
Готуването на балдъзата ми даде резултат. На молбата ми да заведе и мен в Кипър, тя каза, че вече й е невъзможно. При последното й отпътуване бяха поставили черен печат в паспорта й, а това означаваше, че вече е лишена от правото да влиза повече в страната. Имаше обаче още 2 възможности – да си смени името или паспорта. Първото беше сложна процедура и траеше дълго време. Спряхме се на втората. В паспорта на жена ми отлепихме снимката и залепихме тази на балдъзата. Проблем беше печатът върху снимката. Майсторите направиха всичко и то за немалко пари. Бяхме готови за пътуване.
Екскурзията ни като семейство организира добре известна софийска туроператорска фирма. На 4 юли 1995 г., след около 3,5 часа полет, към 22.00 ч. вечерта кацнахме на международното летище в третия по големина кипърски град Ларнака. Паспортния контрол преминахме успешно. В паспортите ни поставиха туристически визи за по 1 седмица пребиваване. Посрещнаха ни хора на кипърската фирма – партньор и ни отведоха в хотела.
Настаниха ни в семеен апартамент. Имахме право само на закуска. Починахме. На другия ден ходихме на плаж. Втората нощ тихомълком напуснахме хотела и на автостоп тръгнахме да търсим работа из острова.
Тодор Иванов Тотев – Торевиеха
Следва
