Моят град Търговище
29 ноември 2012
Нека това бъде поздрав за всички носталгични, нежни души от цяла България
Какво да ви разкажа за Търговище? Това е моят град. Нито малък, нито голям. Има-няма 37 хиляди души. Красив град, равен, подреден... Природата около него е приказна, особено през пролетта, когато напъпят върбите край ресторанта и езерото „Борово око”. Когато заподскачат и заприказват старите си приказки струйките на поточето край пътеката към красивата хижа „Младост” и буйните пролетни води на река „Врана”... Когато зелената, млада гора закрие с новите си силни листа скътаният край пътя София – Варна водопад. Когато Скалното образувание „Белият кон” се белне още по-ярко на пролетното слънце... Обичам пролетта в Търговище... Когато се засуети градът като кошер през дните на над 200-годишния вече, голям Търговищки панаир...
И есента обичам... Когато от дъждове прогизва дървенията на тежките, стари възрожденски къщи в квартал „Вароша”. Когато целият бял площад се напълни с малки локви и все се намира някоя разклатена плочка, за да стъпиш на нея и да те изпръска целия... Когато газиш в жълти купчини листа и събираш едри кестени...
Тук, някога, един млад мъж с буйна кръв е станал Ботев четник и на него са поверили знамето на Ботевата чета - Никола Симов - Куруто. Тук още се усещат просветителските пламъци, запалени от учителствалия в Търговище Петко. Р. Славейков. Тук е сътворил картините си големият художник Никола Маринов... Тук... още слушат „Този град, в който аз съм роден, за мнозина навярно е скучен...”.
Това е моят град – образи, гласове, спомени, аромати и усещания... които никой не може да ми вземе.
Цветелина Григорова
