Монтерия
24 януари 2013
Що е това монтерия? В речниците пише: 1. Лов с кучета. 2. Ловно изкуство. 3. Ловджийство. В нашия случай обаче има съвкупност в модерния смисъл на думата, а това е „кралски лов”.
През декември миналата година финка „Каса Нова” в района на село Мунера, провинция Албасете (в която работя и е собственост на потомствения тореадор Висенте Баррера), бе домакин на ежегодната монтерия. В уречената неделя се събраха ловци от околните села и финки за така желания от всички лов на глигани. Присъстваха над 30 ловци, между които и две жени. В пъстрото множество опитното ми око (от над десетина години тук) веднага можеше да отдели добрите ловци от нарцистичните натури, накичени с всевъзможни „екстри”. От пръв поглед можех да различа потомствената, малко поизтъркана пушка, и блестящия снайпер – връх на ловната индустрия. Като че ли най-изпъкваше (може би поради силния шум) една от основните фигури на лова. А това е доста позакръглен мъж с едро тяло, собственик на 50 кучета. По естествени причини неговите питомци привличаха погледите със силния си лай. И как не. Този звук излизаше от многото гърла на белите 70-80-килограмови, специално обучени за целта аржентински догове. След като главният организатор разпредели ловците по съответните засади, дойде ред да бъдат пуснати и кучетата. На километри из гората се чуваше дружният им лай. Всички притаиха дъх в очакване. Ние обаче като домакини имахме по-други задачи. Освен подсигуряването на лова, трябваше да подсигурим и посрещането. До съответното място се докарваха отстреляните животни.
Целият текст е публикуван в брой 472 на "Нова дума".
