За заплатите на професионалните шофьори
6 април 2017
Голям процент от работещите като професионални шофьори в Испания са наши сънародници. Благодарение на качества като дисциплинираност, издръжливост на дълги работни часове и – не на последно място – професионализъм зад волана, те са едни от най-търсените и предпочитани работници в този сектор.
Най-честите трудово-правни проблеми при тях са санкциите за нарушения на продължителността на шофиране, неспазване на почивки и неправилно изчислени елементи на заплатите им. Обект на тази статия обаче е трудовото възнаграждение на професионалните шофьори.
В Испания източниците, в които се регулира и фиксира месечното индивидуално трудово възнаграждение, са следните: чл. 27 от еквивалента в Испания на Трудов кодекс (RD 2/2015 de 23 de octubre, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Estatuto de los Trabajadores, определя само минималната професионална заплата) – като обща норма, колективните трудови договори – като специфична норма, и трудовият договор – като индивидуална норма. Редът за прилагане на тези норми е следният: индивидуалната норма има максимален приоритет на приложение (стига клаузите в индивидуалния трудов договор да не са в противоречие със законите и добрите нрави), следван от специфичната норма и накрая общата норма. За да изясним този ред на приложение, давам следния пример: ако в Трудовия кодекс минималната професионална заплата е 700 евро за сектор шофьори и в колективния трудов договор е 800 евро, то заплатата на шофьора ще е 800 евро. Но ако в индивидуалния трудов договор работникът и работодателят са се споразумели месечното трудово възнаграждение да възлиза на 1000 евро, то въпреки че в колективния трудов договор е 800 евро, заплатата ще бъде 1000 евро. В никакъв случай тази заплата, определена с индивидуален трудов договор, не може да е по-ниска от заложената в колективния трудов договор.
Глобалният анализ на заплатите на професионалните шофьори е сложен въпрос, тъй като механизмът на формирането на заплатата зависи от седалището на фирмата, за чиято сметка се извършва трудовата дейност, за да се определи кой колективен трудов договор да се приложи – дали е този на автономната област, например, за определена провинция или пък на големи фирми със собствени колективни трудови договори.
Ще разгледаме индивидуалната работна заплата, която се изгражда от две групи елементи. (Чл.35 и 36 от II Общото споразумение на фирмите, извършващи товарен превоз – II Acuerdo general para las empresas de transporte de mercancías por carretera.)
Първа група – основна работна заплата: възнаграждение, определено за изпълнение на работа по съответната длъжност, в случая шофьор.
Концепцията, която ни дава законът, е определеното заплащане за единица време или работа.(чл.26.3 от еквивалента в Испания на Трудов кодекс RD 2/2015 de 23 de octubre, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Estatuto de los Trabajadores). Тази основна заплата варира в зависимост от това кой колективен трудов договор се прилага, така например за фирмите, регистрирани в Леон. е 823,36 евро; за фирмите. регистрирани в Мадрид. е 1009,50 евро; в Мурсия – 909,30 евро и т.н.
Втора група – допълнителни трудови възнаграждения за допълнителни фактори, обстоятелства и умения, свързани или съпътстващи изпълнението на работа. Тяхното заплащане се извършва заедно с основната работна заплата, но не може да й повлияе. Можем да ги анализираме като няколко групи:
А. Лични качества на работника – процент клас за прослужено време (complemento de antigüedad). Такова допълнително трудово възнаграждение съществува само в няколко колективни трудови договора, като например този на Мадрид, и възлиза на около 32 евро месечно за прослужено време от 2 години.
Б. Характерни за работното място и условията на труда – напр. нощният труд се заплаща допълнително, но само ако това обстоятелство не е взето предвид при изчисляването на основната заплата. В голяма част от колективните трудови договори има клауза, с която се постановява, че при изчислението на основната работна заплата е включен и нощният труд, като този в област Мурсия. Има и други колективни договори, които регулират сумата за часовете положен нощен труд, като този в област Мадрид. За нощен труд се счита положеният между 22:00 часа и 6:00 часа сутрин.
B. Възнаграждения за качеството или количеството труд. Установени са, за да се възнагради по-доброто качество или едно по-голямо количество, от нормалното, извършена работа. Такива са бонусите и заплащането на извънредни часове труд. Поради естеството на работа и фактът, че не може да се надвишат определени часове на шофиране, то в сектора тези часове извънреден труд са часовете на присъствие (horas de presencia), които вместо да бъдат заплатени трябва да бъдат компенсирани със свободно време.
С Регламент (ЕО) № 561/2006 се забранява поощряването, чрез заплащането на премии за изминали километри: „Чл. 10.1. Транспортното предприятие не плаща на водачите, които са наети от него или които са предоставени на негово разположение, никакви възнаграждения, дори под формата на премии или добавки към заплатата, свързани с пропътуваните разстояния и/или количеството превозени стоки, ако такова възнаграждение може да застраши пътната безопасност и/или да насърчи нарушение на настоящия регламент”.
Въпреки тази забрана, в някои от колективните договори, като този на Мурсия, се установява допълнително заплащане въз основа на пропътувани километри. Това заплащане за пропътувани километри, регулирано в чл.43 на колективния трудов договор в област Мурсия, бе обжалвано от една от най-влиятелните синдикати, базирайки се на противоречие с Регламент (ЕО) 561/2006, но испанският Върховен съд призна като абсолютно легална тази обжалвана клауза (Решение на Върховен съд 534/2016 от 16 юни 2016- STS Sala de lo Social 534/2006). За съжаление това противоречие между европейската норма и решението на Върховния съд в Испания за пореден път доказва трудността да се хармонизират нормативите в Европа.
Г. Допълнителни извънредни месечни заплати.
Това са допълнителните три извънредни месечни възнаграждения, чието изплащане е задължително. Трябва да се изплатят през март, юли и Коледа. Това изплащане може така също, да се извършва разпределено пропорционално всеки месец (prorrateo de las pagas extraordinarias).
Трета група – допълнително разпределени средства по желание на работодателя.
В тази група са следните възнаграждения: плюс по колективен договор (plus convenio), който за област Мадрид е 201,03 евро, за Леон е 84,28 евро; за транспорт, за храна (не бива да се бърка с dietas (дневните и нощувките), които не са включени в заплатата, например за Леон са 112,32 евро) варира пак в зависимост от колективния трудов договор и индивидуалния такъв.
Изплащане на командировъчни (dietas). Става въпрос за изплащане на суми, които нямат връзка със заплатата, чиято цел е само да компенсират или обезщетят разходите за храна и пренощуване, свързани с пътуванията. Да им бъдат изплатени тези командировъчни имат право работници, които при изпълнение на служебните си задължения трябва да обядват, вечерят и пренощуват извън населеното място, където се намира жилището им. Това заплащане не се взима предвид при начисляването на месечната осигурителна вноска, която е за сметка на работодателя, в случай че сумата за един ден с приспиване не надвишава 53,34 евро за Испания и 91,35 евро за пътувания извън Испания. Така също, ако се спази този лимит на сумите, се считат за необлагаем доход. В случай че фирмата-работодател е подсигурила легло в кабината на камиона, има право да намали до 30% от дневната сума за командировъчни. (Чл. 8.8 от Регламент (ЕО) 561/2006 и Чл.38 от II Общото споразумение на фирмите извършващи товарен превоз – II Acuerdo general para las empresas de transporte de mercancías por carretera.)
Има много спедиторски фирми, които плащат за пропътувани разстояния под формата на dietas. След решението на Върховен съд 534/2016 от 16 юни 2016( STS Sala de lo Social 534/2006), с което се отказва да бъде деклариран като незаконен чл. 43 от колективния договор за област Мурсия, с които се регулира допълнителното заплащане за пропътувано разстояние, трудно може да се каже, че се касае за незаконна практика, тъй като всеки съд ще се позове на цитираното решение. По друг начин би стоял въпросът, ако се произнесе Европейският съд относно легалността на въпросния чл. 43 от колективния трудов договор в Мурсия.
Това, което със сигурност може да се обяви като нередност в този случай, е, че заплащането трябва да се включи към заплатата, за да се начисли правилно месечната социална осигурителна квота и не да се камуфлира като dieta.
В практиката често се случва тези професионалисти да получат месечно малки суми под формата на dietas, защото нямат много километри. Поне това е погрешното им убеждение или обяснение, дадено от работодателя. Например, ако са прекарали цял месец пътувайки, не са изминали много разстояние в километри, но въпреки това са били извън населеното място по местоживеене или в чужбина, чакайки да натоварят стока или поради друга причина, трябва да им се изплатят dietas за всеки ден. И ако те бъдат правилно изплатени, то шофьорите ще забележат, че няма голяма разлика между това, което им се изплаща като сума за пропътувани километри под формата на dieta и на реалната сума, която трябва да им бъде задължително изплатена като dieta. Тоест, създава се погрешното убеждение, че се изплащат премии за пропътувани километри, а в действителност сумата отговаря на това, което следва да се заплати задължително като dietas.
Статията подготви адвокат София Николаева
тел. 691 466 305
