Нова дума

Синдикатите дискриминират

24 ноември 2011

Уважаеми сънародници, пиша това писмо, за да кажа, че съм възмутена от синдикатите тук. Вместо да помагат, те буквално пречат на работниците и защитават работодателите, а не нас. Вече гледат на чужденците като на хора втора категория, обаче не се срамуват да им вземат парите за консултация. Поне това е моето впечатление. Аз съм член на единия от двата синдиката. Редовно ми се правят отчисления. Мъжът ми не е член, но има проблеми в работата и решихме да отидем да се консултираме. Той работи в една фабрика при много тежки условия, връзват му се около 10 часа работа на ден (от 6 сутринта до 4 следобед), включително и в събота, не му осигуряват подходящата почивка за тази работа, получи болки в прешлените и в кръста от нещата, които се налага да вдига. С кризата шефовете му товарят повече чужденците като него и те вършат и работата на испанците. Като има рязане на заплатите – режат само на определени хора, които разбира се не са с испанска националност.

Решихме да се допитаме до синдикатите. Запазихме час и отидохме. Още с влизането ни накараха да платим 53 евро за консултацията. Пратиха ни към една много нелюбезна служителка, която на всеки наш въпрос отговаряше само с „да” и „не”. Аз се ядосах и попитах за какво плащаме, след като сме там, за да ни каже каква защита има един работник в подобна ситуация. С по-остър тон попитах може ли мъжът ми да работи толкова часове, без да се плаща допълнително, тя отговори: „Като шефовете искат да работи, ще работи колкото часа трябва”. На другия ми въпрос, че го пускат само за два часа, ако има сита за лекар, а те не му стигат да отиде и да се върне, тя – пак троснато – каза: „Щом толкова часа му дават, значи така са преценили и трябва да му стигнат. Да направи всичко възможно да е на работа, когато трябва”. Не успя да ни разясни нищо и по другите въпроси, които й зададохме. Ако трябваше да платим след това, нямаше въобще да го направим...

Обяснявам си всичко с кризата, но все пак плащаме за една услуга, за една защита, която в крайна сметка не получаваме...

Ваня Симова

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: