Трябва пътят към целта да се намери
22 ноември 2011
Здравейте!
Преди изборите искам да споделя как премина моята отпуска в България. Слава Богу, премина, но беше неспокойна. Винаги около доброто се върти нещо лошо и обратно.
Последната седмица от юли нещо не се чувствах добре, а нямаше часове за личния лекар и минах през „Бърза помощ” тук, в Испания. Имах самолетен билет за 31.07.2011 г., дадоха ми някакви хапчета и заминах за България.
Пристигнах благополучно на летището в София... и естествено, потърсих офисите за обмяна на валута, както всяка година. Миналата година всяка банка имаше офис и даваха дежурства през нощта. Тази година всички офиси бяха опразнени, имаше един с пуснати щори и надпис: „Правим ревизия”.
Аз имах 20 лв. и помислих, че мога да стигна до автогарата, защото имах удобен автобус до Ямбол. Взех първото такси, което видях пред себе си, и казах на шофьора: „За автогарата!”. И какво се получи: изминахме двайсетина метра и шофьорът ме попита: „За къде ще пътувате от автогарата?”. Отговорих, а новият му въпрос беше: „А защо с автобус? Да ви закарам с таксито?”. Ядосах се! Ямбол е на 300 км. Как си представя той с такси да пътувам? Казах му да спре, слязох и от наредените таксита взех друго. Всички ме гледаха изумени и се чудеха какво става.
Продължих с второто такси, като му казах какво се е получило с неговия колега. Стигнах навреме на автогарата и платих нормална такса.
Потърсих отново офис за смяна на валута – същото положение, както на летището, но пък чейнджбюрата работеха и разликата в курса – очевадно различна! Нямах друг изход, обмених!
Слава Богу, до вечерта бях в Ямбол, усмихнах се след преминалия ден на любимите внуци.
През нощта след 2.30 ч. нещо ми се влоши състоянието. Проблемите още от Испания бяха от гърлото, започнах да се задушавам. Изчаках до сутринта и тръгнах по лекари. Започна „одисеята”!
От години не съм ходила при личния лекар, работех в такова ведомство, където имаше здравен пункт, и ако имах усложнения, ми даваха направление за Сливен или София. Но сега се наложи да го потърся, водя се при него, но не съм ползвала медицинските му услуги.
Влязох в кабинета, обясних оплакванията си, но той отказа да ми даде направление за специалист „Уши, нос, гърло”.
Излязох, като не можех да говоря, и потърсих частен кабинет. Като влязох, първият въпрос беше: „Имате ли направление?”. Отговорих: „Не!”. Прегледът започна. Лекарят констатира, че съм зле! Изписа рецепта и платих 20 лв., оттам отидох на рентген – 20 лв. Лекарят ми каза: „вие сте дали много на тази държава, трябва да ви дадат направление!”, но като разбра кой е личният доктор, лекуващият каза: „Ясно!”. Да се разчете снимката при друг лекар – 20 лв.
Само лекарят, който ми прави ехограф, не ми взе нищо. Повтори същото, като първия, каза ми да отида при който и да е лекар, да си взема направление и да му го занеса.
Не отидох повече да търся направление, не отидох, естествено, да го занеса, не му платих... Това беше д-р Ковачев, който не ми спомена за пари!
Тази тархета, която имам от Испания, не съм я използвала. И се чудя – 30 години имам осигуровки в България, 10 години – в Испания, къде отиват тези осигуровки? А осигуровките на тези, които умират?
Моят призив към новоизбраните, независимо кои ще бъдат:
Усилията да се насочат към здравното осигуряване на населението, независимо къде живеят хората – в село или в град; към откриване на работни места за младите и за хората в предпенсионна възраст, които са отчаяни, че не могат да се пенсионират, или да се пенсионират по-рано и когато навършат пенсионна възраст, да получат пълния процент, който им се полага.
Да се променят условията за хората, които са били създатели на блага. Светът се крепи на селото! Всички професии са значими... но ако няма храна? Битието определя съзнанието. Не трябва да има такава голяма разлика между категориите хора!
Вярно е, че трудно се постигат целите, но да се усети, че се прави нещо за по-добър живот!
Трябва пътят към целта да се намери!
С най-добри пожелания,
Ст. Тончева – Валядолид
