Негативите на кризата
22 октомври 2011
Здравейте, уважаема редакция!
Мислех си, че испанците си живеят в техен си свят и нехаят за това, което става наоколо, но не съм права. Конкретно – досега не ми се беше случвало някой да се възмути от факта, че българи и румънци получават помощи след парото – от тези, за които писахте многократно (след 45 г. и след 52 г.). Споменавам испанците, защото познавам сънародници, които са недоволни от това. Казват, че осигуровките и данъците, които ние плащаме, отиват за въпросните помощи и за това някои да се правят на баровци в България, и че когато на нас евентуално ни се наложи да ги ползваме, пари в държавата няма да има и ще увиснем. Не се бях замисляла за това, защото не ме засягаше пряко. До миналата седмица.
Мъжът ми си намери нова работа, но шефът отказа да му сключи договор. Мотивът му – защо да плаща осигуровки на хора, които само чакат да посъберат малко стаж, за да излязат в паро и да избягат. Той казал, че наистина е добре държавата да помага на хора в беда, но според него практиката на българи и румънци е да злоупотребяват, да се приберат в страните си, където тези 500-600 евро им идват перфектно, и да не си търсят работа в Испания. Мъжът ми, естествено, се съгласи. Все пак е по-добре без осигуровки, но със заплата, отколкото и без двете.
Лошо е, че испанските работодатели пренасят негативите на кризата към работниците си, без да се замислят, че законът позволява тези помощи и държавата не контролира достатъчно добре получаването им. Имам познат, на когото му се наложи да върне сумата, отпусната му за паро, защото го бяха хванали по паспорта, че е излизал извън Испания. За санкциониран заради това, че получава помощи, докато си живее в друга страна, още не съм чувала. От това страдаме всички, които останахме тук и продължаваме да се борим с битието, а онези с помощите у нас – сигурна съм – ни се надсмиват, че работим залудо!
С поздрав,
Мая Костова
