Длъжник съм, но ще се прибера в България
24 октомври 2011
Драга редакция, за пореден път се зарадвах на информация от страница ви „У нас” в миналия брой. Става дума за това, че Народното събрание е отменило забраната длъжници да напускат българия. Още преди време, когато съобщихте за решението на Конституционния съд, обявило за противоконституционни тези текстове от закона за българските лични документи, се канех да споделя своята история. Повече от 4 години не съм стъпвал у нас. Не ме питайте как я напуснах – чрез подкуп за познати митничари – българи, и солидно плащане на румънски шофьор на камион, който ме скри в кабината си на неговата граница, за да ме докара отново тук.
През 2007 г. си отивах за Великден. На летището в София се подредих да минавам паспортна проверка. След малко към мен се приближиха двама полицаи и ме отведоха в една стаичка. Казаха, че ми конфискуват паспорта, защото съм имал забрана да напускам страната. Обясниха, че повече не мога да излизам зад граница – длъжник съм. Нямах представа на кого, с колко, защо. Все едно бях ударен по главата и бях загубил съзнание.
Пуснаха ме да си ходя и аз започнах да разплитам случая. Впоследствие се оказа, че сестра ми ме е осъдила да й заплатя частта от апартамента на родителите ни, който приживе бяха приписали на мен.
Нито знам кога е заведено делото, нито кога са били заседанията, нито какви са й били претенциите... Тъща ми не е получавала призовки на адреса й, където съм регистриран, и въобще всичко е много странно, но както и да е. Градът ни е малък, но има районен съд и със съответните познанства – точните хора на точното място, без адвокат от моя страна, с изпуснати всички срокове за обжалване, може да се постигне успех по какъвто и да е казус. Освен че е спечелила дело, решението от което е да й заплатя 15 000 лв., тя е завела и друго дело – че не й изплащам парите. Имам присъда и по него и дори заведено изпълнително дело. Съдия-изпълнител, без да прави постъпки да ме търси, е поискал забрана да напускам страната и съответно – отнемане на паспорта ми. Посъветвах се с адвокат, опитах да постигна споразумение за вдигане на тази забрана – неуспешно.
Нямаше как да платя на сестра си парите веднага. Нито пък можех да остана в България – тук си имам работа, семейство... Принудих се да наруша законите, за да изляза отново от страната. Макар че точно тези закони нарушаваха правата ми на европейски гражданин... Чувствах се унижен, но не можех да остана, да се боря и да си търся правата, защото това означаваше да се разделя постигнатото в Испания в името на една кауза, която можеше да се окаже и загубена.
С интерес следях публикациите ви по темата. Окуражи ме младежът с проваления меден месец в Париж, задържан на границата, и завел дело след това. Бях сигурен, че рано или късно безумният чл. 75, т. 5 от ЗБЛД ще бъде отменен. Тази година онеправданите като мен – длъжници на частни лица за над 5000 лв., получиха още една подкрепа. Благодаря на омбудсмана Константин Пенчев, че се застъпи за нас и настоя Конституционният съд да отмени тези текстове Сега мога свободно да се прибера в България, без страх от ужаса, който изживях тогава, и без повече подкупи. Събрал съм парите още преди време, но чаках момента да ги платя на сестра си лично. Знам обаче, че тя и от това няма да е доволна. Поне няма да съм вече в списъците с длъжници, ще мога да имам отново задграничен паспорт и да пътувам и извън ЕС.
Може би и други българи в Испания са попадали в моята ситуация. Ще се радвам да споделят на страниците на „Нова дума” как са се справили с проблема или и те като мен са чакали решение от най-високо ниво.
Симо Иванов
