На сватба в България
25 октомври 2011
Драга редакция, това, което пиша, за да споделя с вас и читателите ви, е и смешно, и тъжно... Но е истина.
Че някои от българите са използвачи, това не е новина, но явно голямата част от тях са си останали в България и само чакат нещо да им падне на аванта, а те да минат метър.
За какво иде реч?
Синът ми дойде тук 20-годишен. Поработи 6 години, но си намери приятелка и заради нея през февруари се прибра. Остави работата на мечтите си – в един автосервиз на известна марка коли, за да... се хване да гледа животни. Вярно, по проекти на САПАРД, добре финансирани, заедно с брата на момичето, но си е работа в обор. По настояване на нейните родители трябваше да се направи сватба. И то не каква да е – най-хубавата и пищна в нашия малък град. С кетъринг и украса, с лимузина, в най-хубавия ресторант, с 200 души гости... До тук – нищо лошо. Прави се за здраве и щастие. Всичко това го плати синът ми със собствените си спестявания, а тъст му само викаше: „Спокойно, с парите от сватбата, дето ще получите като подаръци, ще си покриеш разходите и ще ти останат...”. Ние с мъжа ми сме трезвомислещи и бяхме далеч от тези блянове... Знаем и как се изкарват, и как се харчат пари. Ние искахме да се направи нещо скромно и синът ни да си инвестира парите, когато намери за добре в свой сервиз. Но както и да е!
Миналия месец голямата сватба събра роднини от едната и от другата страна, младите си поканиха доста приятели. В момента на даване на подаръците (който на мен не ми е допадал никога, защото има далеч по-нормални начини) повечето вадеха пликове.
Сватбата беше много весела, наистина. Всички се радвахме и забавлявахме. Да, но хорската простотия ходи и на такива събития. Оставям настрана пиянските изцепки на младите. Но те ме разочароваха и с друго – част от пликовете, които повечето подариха, бяха празни: само с картички, ненадписани, без пари вътре. Други – с по 5 или 10 лева, пак ненадписани – да не вземат да се изложат.
Смятам, че тази постъпка е върхът на наглостта и аз го разтълкувах като пълна подигравка. Мислех си, че е умишлено, защото доста от тези, които се пишат приятели на сина ми, винаги са му завиждали, че е имал възможности. Имал е и ще има, защото работи. А те мързелуват по цял ден. Споделих случилото се с бивши колежки, които за моя изненада ми казаха, че това било практика и се учудиха, че не знам за нея. На много сватби младежите се измъквали по този начин. Интересувало ги само, че има ядене, пиене и купон на аванта. Как може това безумие да е практика? Дали всичко идва от липсата на възпитание, или просто младите хора у нас са покварени? Не сме нито за подаръците, нито за парите. Но сватбите са традиция, която повелява младоженците да се даруват. Дори и нещо дребно да е, но да е от сърце! От една страна им влизам в положението – трудно им е да отделят някаква сума, но нека поне да си го кажат открито, а да не се подиграват така.
Затова бих призовала българите, които са решили да правят сватба в България, да внимават какви хора канят и да не си правят предварително сметки, защото със сигурност няма да им се получат!
Поздрави от Валенсия,
Диана
