Бегли щрихи от провинция Кадис
4 август 2016
Вероятно не са много сънародниците, които познават южния „ъгъл“ на Испания, свързващ чрез Гибралтарския проток Средиземно море с Атлантическия океан; регистрираните българи в провинция Кадис са само около 300 души.
В провинцията има 44 общини с над 200 селища – общо 1 250 000 жители. Най-населените градове са Херес де ла Фронтера, Кадис и Алхесирас. Туризмът е основният икономически сектор, следван от корабоплаването и пристанищната дейност, петрола, риболова, консервната промишленост. Атлантическото крайбрежие на провинцията е дълго 260 км и е част от „Брегът на светлината“ (La Costa de la Luz). В зоната и досега се виждат могъщите следи на финикийци, гърци, картагенци (Анибал е започнал оттук знамения си поход срещу Рим през Втората Пуническа война), римляни, ибери, бербери, араби, кастилци... Самата топонимия говори за миналото: например най-малко 6 населени места (Херес, Чиклана, Аркос, Конил, Вехер, Химена) носят презимето „de la Frontera“, тъй като се намирали на границата между вече освободените християнски земи и последното мюсюлманско владение на полуострова – Гранада.
...Избрахме за нощувка и начална спирка на едноседмичната обиколка из част от провинцията Zahara de los Atunes – малко, равно село (1000 жители) към община Барбате, основано от финикийците, станало модна туристическа дестинация през последните две десетилетия. Казват, че през юли и август тук идват над 100 хиляди местни и чуждестранни туристи, привлечени от отличния плаж, дълъг над 1,6 км (все още непревзет от бетона) със син европейски флаг, прозрачната вода, охлаждащия бриз, богатата кухня, сравнително мекия климат (средната зимна температура е 10 градуса, има над 3000 слънчеви часа годишно) и шумния нощен живот. Само за три-четири години край селото бяха построени няколко големи хотела, стотици „втори жилища“ и десетки, катерещи се по околните хълмове от планината Ретин луксозни вили, голяма част от които са на германци, англичани и скандинавци. Според специалистите първата част от името произлиза от арабско-андалуската дума, означаваща „безплодна, пустинна, камениста земя“.
Втората част от названието подсказва, че тук е едно от царствата на рибата тон: в Саара живеят отлични специалисти на останалия от времето на финикийците начин за улов на тази много ценена в целия свят (особено в Япония) риба, която може да достигне до 3 м дължина и 200 килограма – almadraba (на арабски – „място, на което се удрят и се борят“). Стените на един от най-търсените ресторанти разказват с фотоси и предмети за този вид улов. Два рибарски кораба опъват дебела мрежа на известно разстояние един от друг и пресрещат навлизащите от Атлантика през Гибралтарския проток в Средиземно море (или връщащи се от морето) пасажи. Когато мрежата натежи, корабите се приближават плътно един до друг, няколко опитни рибари скачат сред рибите, подбират най-едрите екземпляри и с дълги, завършващи с куки прътове ги избутват до палубата, където други ги поемат; по-дребните риби от всякакъв вид ги връщат живи обратно във водата.
Пълният текст на Йосиф Давидов е публикуван в брой 561.
