Нова дума

Най-старият манастир в Европа

Най-старият манастир в Европа

20 декември 2012

Чух за него и колкото и да ми бе ограничено времето при тазгодишното ми посещение в България, се отправих натам. По типично разнебитен български асфалт, на юг от Чирпан, пристигаме до мъничкото село Златна ливада. Недалеч от него, скрит от погледа ни, се е сгушил и манастирът. Кръстен на своя основател, той се нарича „Свети Анастасий Велики”. Кой е той ли? Свети Анастасий Александрийски е живял през 296-373 г. Казва се Александрийски, защото е бил архиепископ на Александрийската православна църква. Нашата църква го почита като „Велик” заради богословието и е считан за „Баща на православието”. Той е приносител на монашеството от Египет в Европа. И така, от него започва да се реализира идеята монасите да се оттеглят от светския живот. Така са създадени първите манастири в Египет от Похомий през 313 г.

През 343-344 г. тогавашния Александрийски патриарх посещава нашите земи във връзка с Великия събор в Сердика. На връщане пътят му е минавал през Константинопол. Но понеже по това време е имало спорове (а те са се решавали в тъмна доба с кинжали), се е наложило да търси алтернативни начини. Отсяда близо до Берое (Стара Загора) и основава манастир на стария (средновековен) път от Константинопол за Сердика. Мястото не е случайно. Над манастира се намира римска крепост, останките на която се виждат и до днес. Под него – близо до реката, има тракийски нимфей – лечебен извор. Славата му е била голяма между местното население от незапомнени времена. Явно основателите на божията обител имат дарбата да откриват и освещават точно такива места, които днес наричаме лечебни енергийни центрове. Затова и легендите за лековитата вода в манастирския кладенец са свързани с основателя светец и покровител на божията обител. Оздравителното поклонничество с атрибути и практики е познато от късната античност (приспиване в черквата с метални медальони на болното място и др.). Уникалността на този най-стар манастир в Европа се допълва и от постницата. Това е една дупка в скалите срещу манастира, в която светецът и неговите последователи, в дни на усамотение, пост и молитва, са прекарвали определено време. В днешни дни поклонниците като нас минават през нея за здраве и благоденствие. С подобно предназначение е и постницата (пещерата на свети Иван Рилски) над Рилския манастир.

Едва след нашия манастир „Свети Атанастий Велики” до село Златна ливада по старост се нарежда манастирът „Кандида каса” в Шотландия, освен през 360 г. След тях са двата манастира, основани през 373-375 г. от свети Мартин в сегашна Франция. Даже в днешно време това са само руини, посещавани единствено от туристи.

В своята близо 1700-годишна история нашият манастир е разрушаван многократно и е съграждан отново. Днес дори разполага с аларма и видео наблюдение, което ми се струва прекалено и в разрез с тайнството на изповедта. Цивилизация!

За съществуването на манастир „Свети Анастасий Велики” още през Средновековието сам по себе си говори и археологическият материал, събран и съхраняван в историческия музей в стара Загора. По-късни легенди разказват, че участници в освободителното движение, както и самият Апостол – Васил Левски, в тъмни доби, са търсили закрила под неговия покрив. По времето на комунизма манастирът е превърнат в овчарник. Но през 80-те години неочаквано възвръща своите функции. Наскоро завърнала се от Александрия и чула за лечебната му сила, лично Людмила Живкова се разпорежда манастирът да се построи наново. Тогава е построена голяма сграда, затова днес той е един от първенствуващите манастири. И ако се върнем назад във времето, ще видим, че за първи път е възстановен през XI-XII век. После отново в XVIII-XIX век. Тези своеобразни паузи се наричат „хиатоси”. Не може да бъде случайно възраждането на сгради на такова свято място, основано от самия светец. Неслучаен е и неизлечимият спомен в съзнанието на хората през вековете. Както и непрекъснатото му обитаване и до днешно време.

Една от съвсем новите придобивки за манастира е египетската икона на св. Атанасий, подарена по време на посещението у нас на александрийския патриарх Петрос VII. Друга голяма ценност е и Реймското евангелие.

Като природно-архитектурен ансамбъл манастирът напомня на „малък” Царевец, включително с останките на римската крепост на другия бряг на реката. Сега освен религиозен туризъм, манастирът предлага условия и за културен и еко отдих. Пикът на потока от български и чуждестранни поклонници е на 2 май, когато се събират по няколко хиляди души.

Това е нашата разходка из тази малко позната на хората християнска обител. Надявам се, че след като читателите на „Нова дума” прочетат написаното от мен за този най-стар манастир в Европа, ще намерят мъничко време и за него, когато се завърнат в родината ни в отпуск.

 

Иван Халков

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: