Нова дума

Есенна носталгия

Есенна носталгия

6 декември 2012

Есен! Хубава дума. Много хубава! Как добре звучи! Есен... Otoño... защо не улови слуха ми, въображението?! Замислих се над това спонтанно. Децата ми седяха на килима и разглеждаха книжка с рисунки за оцветяване на четирите сезона. Именно затова споменахме двете думи – есен и otoño. Но първата някак звънна в ума ми, направи го по-светъл и в мислите ми се завъртяха цветове! Втората... втората увисна във въздуха безлично, далечно, като нещо почти лишено от съдържание... Как така?! И защо?! Защо, защо, защо? Трудна работа е да отговоря. Не защото не мога. Навярно не искам. Навярно... навярно... Навярно искам да бъда там, където Еl otoño е в женски род! Цялата топлота, цветност, многообразие... дъждът в меката утрин, парещият неочакван студ, мъглата, последвана от жарко неочаквано слънце... всичко това са, струва ми се, женски качества... За мен есента е жена! Може би, защото аз самата много често съм есенна, с цялото непостоянство и прелест на този сезон! А може би просто, защото така съм свикнала, защото така са ме учили, защото във всички български стихове, есента е ТЯ! Прости ми, otoño, но някак не мога да те почувствам! Опитвах се, знаеш го! Но тя... тя продължава да ме вика!

 

Марияна Влахова

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: