Нова дума

Село Голям манастир

Село Голям манастир

29 ноември 2012

Здравейте!

Родена съм в с. Голям манастир, община Тунджа, област Ямбол (Югоизточна България). Това село е отразено на картата с малки букви, но е с интересна история. Намира се на 40 км от Ямбол и на 14 км от Тополовград. Откакто навърших 14 години, живея в гр. Ямбол. Сега съм на 63 години, но споменът за моето село не е избледнял. Имам наследствена къща в центъра на селото и след смъртта на моите родители е необитавана и естествено се руши.

Тази година прочетох във в. „Нова дума” за програмата за развитие на селските райони, мярка 312, и се оказа, че моето село е включено в тази програма. От месец август започнах да подготвям документи за участие в нея. Трудно и бавно вървят нещата, но мисля, че съм стигнала до някъде и ако е рекъл Бог, в идващата година трябва да представя проекта „Къща за гости” в с. Голям манастир. Поради стратегическата позиция на Манастирските възвишения, в подножието на които е днешното село, се предполага, че в миналото са били изградени укрепления. От тях обаче до днес е запазена само част от крепостната стена под самия връх. До 1903 г. за селището има много оскъдна информация, основно от предания за местните хора. Една от легендите разказва, че под крепостта имало подземие, пълно със злато. Наблизо бил манастирът. Оттам започвало подземието. Мястото можело да се познае когато вали дъжд - там биели гръмотевиците...

От римско време, по данни от епиграфски паметници, е известен голям селищен център – Додопара. За него се предполага, че се намира на Манастирските възвишения, в близост до с. Голям манастир.

„... на горноманастирския връх било намерено гърне с около 100 сребърни монети от времето на владетеля Лизимах, които са в селото...” („Пътувания по България”, акад. К. Иречек, София, 1947 г.)

В началото на ХХ век от селото, попаднало в границите на България, започва преселване на гърци към Беломорска Тракия. Напуснатите къщи и плодородни ниви се заемат от българи – основно преселници от Тракия и Беломорска Македония. Борбени и трудолюбиви!

Предполага се, че селището е получило името си благодарение на църква между върховете, от която са останали само няколко стени.

Започва бурно развитие - построени са училище, детска градина, централен площад, читалище с киносалон, библиотека. Основният поминък са земеделието и добива на желязна руда. Залежите от руда на с. Крумово са изчерпани и мината е закрита. Населението нараства до 1980 г., когато започва преселването на младите хора в големите градове. Селото обаче запазва своя облик, въпреки затварянето на училището, и продължава да бъде любимо място за почивка сред тишина и чист въздух.

От време оно всяка година се прави събор на Великден, варят се курбани на мястото, където е съществувало манастирчето. (Там имаме снимки с моя брат, като малки.)

Започнали са археологични разкопки. Има обезлюдени къщи, а доста къщи се изкупуват от англичани!

 

Поздрави, Ст. Тончева – Валядолид

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари:

  1. Пожелавам ти успех в начинанието,но се съмнявам в крайния успех на проекта.Целта на един такъв проект е да бъде винаги резервиран и така да носи доходи.Манастирските възвишения не е нито като Еленския , нито като Котелския ,нито Троянския Балкан, няма нищо общо с Родопите,Пирин и Рила,лятно време температурата достига до + 45 градуса,а през зимата снегът е рядкост няма условия за ски,спорт и туризъм.Но ти не се притеснявай,парите са твои харчи ги както ти си пожелаеш.Проектански фирми има много в България все някоя ще ти похарчи парите.Една стара поговорка гласи ;Не е луд този който изял баницата, а е луд този който му я дал да я изяде.; Пожелавам ти успех в трудното начинание.