Нова дума

Да се докоснеш до магията на маите

Да се докоснеш до магията на маите

22 януари 2015

Преди две години доста се изписа от „специалисти” за календара на маите. Нали някой гони печалби, чрез тираж. Пригласяха им и значителен брой болни мозъци, „предсказващи” за предстоящия край на света. Аз пък, нали съм си от племето Шопонезите (разбирай софийските шопи), твърдо се придържам към нашия си девиз: „Око да види, ръка да пипне!”.

Има-няма 12 часа и самолетът започна да снижава за кацане. С интерес следя маневрата. Пред погледа ми се разгръща безкрайната шит на джунглата. Тук-таме пътищата я прорязват като канали. Кацаме в Канкун, провинция Юкатан. Още в къщи, когато пътувах по географската карта, полуостров Юкатан изглеждаше малка част от Югоизточно Мексико. А в действителност си е колкото три Българии. Тръпнех от вълнение, защото в предстоящите дни ми предстоеше да се сблъскам с доста интересни (поне за мен неща). А те започваха още с името „Юкатан”. Тъй като е разположен на Изток, обграден от Карибско море, естествено там първо са стъпили испанските конкистадори. При срещата си с местното население, те ги попитали: „Как се нарича това място?”. Индианците им отговорили: „Юкатан”. Повторили въпроса, но и отговорът бил същият. Такова и име записали хроникьорите в дневниците на експедицията.

Доста години след това, когато испанците научили местния език, разбрали, че „юкатан” значи: „Не те разбирам!”. Макар сами да са се набутали в тази комична ситуация и въпреки грешката, името си останало и до днес.

Не разбирайки много неща, защото – както викаше дядо ми: „Човек се учи, докато е жив!” – търсещ отговори на многото си въпроси, с всеки следващи миг, се потапях все по-дълбоко в стария и нов свят на маите. Настанявам се в петзвездния „Оксидентъл”, за да си почина, и се адаптирам към часовата разлика. Направи ми впечатление, че хотелът не е от една сграда, а цяло селище. Състоеше се от множество самостоятелни хотелчета, басейни, барове, кортове, открити естради, магазини и т.н. Всичко това, с типичните за Юкатан сламени покриви, но отдолу… Само пет звезди! Е, има „малка” разлика от многоетажните казарми, но това е друга тема.

На сутринта микробус ни събира от няклолко хотела и така оформилата се група се оставяме в ръцете на опитния гид Сантяго за следващите дни. 73-годишният мексиканец за нас бе дар Божи. Защото освен задължителната програма бе взел присърце историята и културата на родината си. Ако бе по-млад, сигурно само щеше да претупва темите и да си гледа часовника, с надеждата да настъпи часа, когато може вече да забегне нанякъде. С течение на времето, виждайки ме, че само аз си водех бележки, Сантяго започна да ми обръща повече внимание, като все ме питаше: „Иван, имаш ли допълнителни въпроси?”.

И така, микробусът се понесе по не особено добрият асфалт, прорязващ надвесилата се над него джунгла. Далече от врящата столица Мексико сити, която е само от… 31 милиона жители, тук е коренно различен свят. Обединяващото ги е името Мексико, което идва от Мехика – старото име на ацтеките.

Времето ни е малко, затова ще разгледаме една незначителна част от огромната площ, на която се е разпростирала империята на маите. И как иначе, след като в нейните граници освен днешен полуостров Юкатан са влизали още щата Чиапас и Кампече, Гватемала, Хондурас, Салвадор и Белиз. И как иначе (когато само досега) са известни „едва”… 38 хиляди религиозни центрове!

А са реставрирани едва 3% от руините, което е достатъчно, за да ти се скъсат краката от ходене. Но полуостров Юкатан е богат също и с над 4 хиляди вида растения. От тях най-известен е кактусът, от чиито влакна се правят корабните въжета , много важна експортна стока за Мексико. Друг, от който се прави текилата. Растение, което спира кръвотечението на диабетици и много други. А да се работи в джунглата, никак не е лесно. В нея, освен хищниците, са господари и над 250 вида змии, от които 4 много отровни. И ако трябва да бъда честен, за дните, прекарани в Юкатан, не зърнах нито една поне случайно да пресича пътеките.

 

Пълният текст на Иван Халков е публикуван в брой 522 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: