Да се докоснеш до магията на маите
22 януари 2015
Преди две години доста се изписа от „специалисти” за календара на маите. Нали някой гони печалби, чрез тираж. Пригласяха им и значителен брой болни мозъци, „предсказващи” за предстоящия край на света. Аз пък, нали съм си от племето Шопонезите (разбирай софийските шопи), твърдо се придържам към нашия си девиз: „Око да види, ръка да пипне!”.
Има-няма 12 часа и самолетът започна да снижава за кацане. С интерес следя маневрата. Пред погледа ми се разгръща безкрайната шит на джунглата. Тук-таме пътищата я прорязват като канали. Кацаме в Канкун, провинция Юкатан. Още в къщи, когато пътувах по географската карта, полуостров Юкатан изглеждаше малка част от Югоизточно Мексико. А в действителност си е колкото три Българии. Тръпнех от вълнение, защото в предстоящите дни ми предстоеше да се сблъскам с доста интересни (поне за мен неща). А те започваха още с името „Юкатан”. Тъй като е разположен на Изток, обграден от Карибско море, естествено там първо са стъпили испанските конкистадори. При срещата си с местното население, те ги попитали: „Как се нарича това място?”. Индианците им отговорили: „Юкатан”. Повторили въпроса, но и отговорът бил същият. Такова и име записали хроникьорите в дневниците на експедицията.
Доста години след това, когато испанците научили местния език, разбрали, че „юкатан” значи: „Не те разбирам!”. Макар сами да са се набутали в тази комична ситуация и въпреки грешката, името си останало и до днес.
Не разбирайки много неща, защото – както викаше дядо ми: „Човек се учи, докато е жив!” – търсещ отговори на многото си въпроси, с всеки следващи миг, се потапях все по-дълбоко в стария и нов свят на маите. Настанявам се в петзвездния „Оксидентъл”, за да си почина, и се адаптирам към часовата разлика. Направи ми впечатление, че хотелът не е от една сграда, а цяло селище. Състоеше се от множество самостоятелни хотелчета, басейни, барове, кортове, открити естради, магазини и т.н. Всичко това, с типичните за Юкатан сламени покриви, но отдолу… Само пет звезди! Е, има „малка” разлика от многоетажните казарми, но това е друга тема.
На сутринта микробус ни събира от няклолко хотела и така оформилата се група се оставяме в ръцете на опитния гид Сантяго за следващите дни. 73-годишният мексиканец за нас бе дар Божи. Защото освен задължителната програма бе взел присърце историята и културата на родината си. Ако бе по-млад, сигурно само щеше да претупва темите и да си гледа часовника, с надеждата да настъпи часа, когато може вече да забегне нанякъде. С течение на времето, виждайки ме, че само аз си водех бележки, Сантяго започна да ми обръща повече внимание, като все ме питаше: „Иван, имаш ли допълнителни въпроси?”.
И така, микробусът се понесе по не особено добрият асфалт, прорязващ надвесилата се над него джунгла. Далече от врящата столица Мексико сити, която е само от… 31 милиона жители, тук е коренно различен свят. Обединяващото ги е името Мексико, което идва от Мехика – старото име на ацтеките.
Времето ни е малко, затова ще разгледаме една незначителна част от огромната площ, на която се е разпростирала империята на маите. И как иначе, след като в нейните граници освен днешен полуостров Юкатан са влизали още щата Чиапас и Кампече, Гватемала, Хондурас, Салвадор и Белиз. И как иначе (когато само досега) са известни „едва”… 38 хиляди религиозни центрове!
А са реставрирани едва 3% от руините, което е достатъчно, за да ти се скъсат краката от ходене. Но полуостров Юкатан е богат също и с над 4 хиляди вида растения. От тях най-известен е кактусът, от чиито влакна се правят корабните въжета , много важна експортна стока за Мексико. Друг, от който се прави текилата. Растение, което спира кръвотечението на диабетици и много други. А да се работи в джунглата, никак не е лесно. В нея, освен хищниците, са господари и над 250 вида змии, от които 4 много отровни. И ако трябва да бъда честен, за дните, прекарани в Юкатан, не зърнах нито една поне случайно да пресича пътеките.
Пълният текст на Иван Халков е публикуван в брой 522 на "Нова дума".
