Нова дума

Основни положения по заплащането на Данъка върху доходите на физическите лица в Испания

zoom Основни положения по заплащането на Данъка върху доходите на физическите лица в Испания

10 май 2018

На ветераните, живеещи от години в Испания, им е добре известно, че вече тече поредната кампания за подаването на годишните данъчни декларации за доходите на физическите лица, получени през данъчната 2017 година. Тази година кампанията стартира на 4 април 2018 г. и ще продължи до 2 юли 2018 г.

Във връзка с поредната данъчна кампания, както винаги възникват серия от въпроси относно граничните случаи по приложението на закона, кръга на задължените лица, които следва да подадат съответната данъчна декларация, и други подобни. В настоящата статия ще се концентрираме върху няколко основни въпроса, които всяко данъчно задължено лице следва да познава.

РАЗЛИКА МЕЖДУ РЕЗИДЕНЦИЯ И ФИСКАЛНА РЕЗИДЕНЦИЯ

Подлежат на данъчно облагане в Испания физическите лица, които имат фискална резиденция в Испания. Не следва да се смесват понятията „резиденция“ и „фискална резиденция“.

Много често двете понятия се смесват, а те са различни и са уредени от различни нормативни актове. Удостоверението за постоянно пребиваване в Испания (N.I.E., познато в разговорния език като „испанска резиденция“), по отношение на гражданите на ЕС, се урежда от Кралски Декрет 240/2007. То касае гражданско-правните и трудово-правните аспекти на постоянното пребиваване на дадено лице в Испания, като възможността лицето да има банкова сметка, да сключи договор за наем, да бъде наето по трудов договор в Испания и прочее подобни дейности.

Фискалната резиденция е нещо различно. Тя се регулира от местното данъчно законодателство. Нейната фигура се очертава основно от испанския Закон за данъка върху доходите на физическите лица (Ley 35/2006, de 28 de noviembre, del Impuesto sobre la Renta de las Personas Físicas y de modificación parcial de las leyes de los Impuestos sobre Sociedades, sobre la Renta de no Residentes y sobre el Patrimonio, наричан оттук насетне за краткост „Закон за доходите“).

Съгласно чл. 9 от горния закон: „Ще се счита, че данъкоплатецът притежава обичайно пребиваване на испанска територия, ако са налице които и да е от следните обстоятелства:

a). Да пребивава над 183 дни през календарната година на територията на Испания.

 

Пълният текст на статията на адв. Дора Пощакова (тел. 629-061-545, www.poshtakova.com) е публикуван в брой 603 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: