Весела ли е испанската вдовица?
1 октомври 2015
Мнозина от Вас ще си спомнят класическата оперета на прекрасния унгарски композитор Франц Лехарт „Веселата вдовица“ (1905 г., Виена). Според либретото на тази творба млада дама се омъжва за приказно богат банкер и после, овдовяла овреме, започва да преследва младежката си любов. Започвам изложението си с тази асоциация, защото както винаги това, което се случва в действителния живот, не винаги съвпада с описанията в романите или оперетите, колкото и да ни се иска да е така.
Напоследък в адвокатската ни практика назрява нов вид тенденция: брак между зрял чужденец/чужденка и испанец/испанка. „Ожени се за мен, гледай ме, пазарувай, слугувай и аз ще те осигуря“. Фразата е класическа. Много често обаче реалността се различава от съответните декларации на двете страни при встъпването в подобен брачен съюз.
Един от типичните случаи, който ще ползвам за удобство, е следният: високообразована бездетна рускиня на около 50-годишна възраст, се омъжва в Москва за свой колега испанец. И двамата работят в туристическия бизнес, но той изкарва повече пари и е материално стабилен. Двойката разпределя живота си между Москва и Мадрид. Тя работи и плаща всички разходи наполовина. Съпругата понася доста неща като всеки чужденец в Испания и в никакъв случай не е легнала на ръцете на мъжа си. В един момент си дава сметка, че е сключила брак в режим на разделна имуществена общност, без да е предупредена какво подписва в испанското консулство в Москва. Тук отварям една скоба – този вид брак не е непременно лош, но партньорите трябва да са наясно през цялото време какви права имат. Изключително несправедливо е да бъдем използвани или да не сме информирани, когато правим толкова важна стъпка в живота си. За сведение, много испански граждани в подобна ситуация категорично отказват да сключат брак.
С течение на времето руската съпруга си дава сметка, че новият апартамент в луксозен квартал, който тя ежедневно чисти и поддържа, е изключителна лична собственост на испанския й съпруг и че наследници на собствеността един ден ще бъдат изключително децата му. Да, той твърди, че ще й остави завещание, но това може да бъде проверено едва след неговата смърт, а и всяко последващо завещание отменя предишното. Ами ако не го направи? А при какви условия ще го направи? И заслужава ли той евтина доживотна слугиня, в каквато реално превръща източноевропейската си образована съпруга?
Тук отварям друга скоба: на мястото на руската съпруга би могла да бъде българка или българин, или който и да е друг чужденец. Законовите параметри на ситуацията не се изменят.
Пълният текст на адв. Дора Пощакова е публикуван в брой 539 на "Нова дума".
