Съществени промени в европейския режим на наследяването
25 юни 2015
Както вече оповестихме в някои наши предходни статии на имотна тематика, през 2015 година съществено се изменят правилата за наследяване в рамките на Европейския съюз, което е важна информация за цялата българска общност в Испания, а и по принцип за всеки българин, чийто живот или животът на близките му хора протича в няколко държави-членки на ЕС.
Най-общо казано, наследяването на имоти от гражданите на ЕС, живели и работили в друга държава от общността, се променя съществено, считано от 17.08.2015 г., когато влиза в сила новият европейски регламент, а именно Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, оттук насетне наричан за краткост „Регламента“.
Следва да припомним, че европейските регламенти са с наднационален характер, имат пряко и задължително действие за всички държави-членки на ЕС и не може да им се противопостави никоя национална норма, била тя българска, испанска или немска.
Също така, отбелязваме, че някои от нормите на Регламента вече се прилагат, а от 17.08.2015 г. той ще се прилага в своята цялост.
Приложното поле на Регламента ще обхваща всички аспекти на наследяването на имуществото на починалия, т.е. всички видове прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт (наследяване по завещание) или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание (наследяване по закон).
Регламентът не следва да се прилага за въпроси, свързани с приходи, или за административно-правни въпроси. Ето защо националното право следва да определя например по какъв начин данъците и други задължения от публично-правен характер се изчисляват и плащат, независимо от това дали се отнася за данъци, дължими от починалия към момента на смъртта му, или за други видове, свързани с наследяването данъци, които следва да се платят от наследственото имущество или от бенефициерите. Също така националното право следва да определя дали прехвърлянето на наследствено имущество на бенефициерите съгласно Регламента или вписването на наследствено имущество в регистър може да се облага с данъци.
Пълният текст на статията на адв. Дора Пощакова може да прочетете в брой 533 на "Нова дума".
ivanov 09/07/2015
a taka. pak shte ni precakat.