Нова дума

Какво трябва да знаем при наемането на имот в Испания – II част

19 февруари 2015

В миналия брой на „Нова дума” адв. Дора Пощакова разясни каква е испанската правна рамка при сключването на договори за наем, къде се вписва и как се правят предварителни проверки за тежести на имота. Какво трябва да имаме предвид при сключването на договора и какви задължения се опитват да прехвърлят собствениците на имота на наемателите си – вижте в продължението на статията.

Честа е практиката наемодателят да задължава наемателя да се откаже от правата си на „tanteo“ (съгласно испанското законодателство това е вещното право на наемателя да може закупи предпочтително от собственика наетия имот, и, ако е налице друг кандидат купувач, да предложи същата цена за имота). Тук собственикът е ограничен в правото си да продава имота в смисъл, че не може да го продава свободно на лицето, което той би избрал без първо да го предложи на наемателя. Уредбата на това право се съдържа в чл. 25 от Закон 29.

Подобна е ситуацията с така нареченото право на „retracto“ (съгласно испанското законодателство това е правото на наемателя, състоящо се във възможността, веднъж закупен имота от трето лице, същият да бъде придобит от наемателя чрез механизма на суброгацията, съгласно правилата на чл. чл. 1521-1525 от испанския граждански кодекс и чл. 25 от Закон 29).

За по-голямата част от нашите читатели навярно това не са важни въпроси, но сме имали случаи, в които те са желаели да придобият жилището, в което живеят, но това е било невъзможно поради началният им отказ от горните права, съгласно подписания от самите тях договор за наем.

УРЕДБА НА ДЕПОЗИТА В ДОГОВОРА ЗА НАЕМ

Заплащането на депозит (или на испански „fianza”) е уредено в чл. 36 от Закон 29. Задължително е предоставянето на депозит в размер на един месечен наем при наемането на жилище и на два месечни наема при наемането на имоти с друго предназначение. При прекратяването на договора за наем собственикът е длъжен да върне депозита на наемателя. Последният няма право да увеличава размера на депозита през първите три години от действието на договора за наем. Ако собственикът не е върнал депозита в едномесечен срок от датата на прекратяването на договора за наем и фактическото предаване на ключовете, наемателят има право да начислява законна лихва върху дължимите суми. В случай, че собственикът не върне доброволно депозита, наемателят има право да търси правата си по съдебен ред.

 

Пълният текст на адв. Дора Пощакова е публикуван в брой 524 на "Нова дума".

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: