Нова дума

Репортерът на всички времена Йосиф Давидов представи книгата си в Мадрид

zoom Репортерът на всички времена Йосиф Давидов представи книгата си в Мадрид

20 февруари 2020

„Репортер от Миналото време“ (издателство М3 Communications Group Inc.) завладя и Мадрид. Книгата на нашия колега – известния журналист Йосиф Давидов, която вече бе представена в няколко български града и в Албания, „получи“ своята промоция и в Посолството на Република България на 19 февруари. Денят, когато почитаме паметта на Апостола на свободата Васил Левски, събра десетки сънародници, за среща-разговор с Йосиф и с преводача Ефтим Станков, превел на български книгата на Хосе Ортега и Гасет „Европа и идеята за нацията“ (издателство „Колибри“), която също бе представена тогава (виж тук повече инфо). Младата и талантлива музикантка Катя Сариева поздрави присъстващите с две пиеси – „Живата вода“ и „Девойко, мори хубава“, изпълнени великолепно на арфа.

„Репортер от Миналото време“ е книга, която ме отведе в едни напълно непознати за мен години. Тя разказва за места, за които и до ден днешен за много от нас са – меко казано – екзотични. А пък за времето, за което Йосиф разказва, са наистина уникални. Мисля, че това е една книга, която ще ви отведе на места и във време, което не сте и си представяли, че съществува. Тя е портал на времето – изключително занимателна, с много шеги и интересни случки“ – така накратко посланик Иван Кондов сподели впечатленията си от книгата на Йосиф Давидов. Авторът говори за идеята за възникването на идеята: „Майка ми е събирала всички мои печатни публикации от 1967 до 1991 г. Сестра ми ги намери и ми ги прати в Мадрид. Като започнах да ги чета, си припомних, че всички около мен – като се започне от съпругата ми Живка Балтаджиева, премине се през директорката на издателство „Нова дума“, в което се пенсионирах – Богдана Мараджийска, главната редакторка Елина Керелезова, колегите ми ме подтикваха да напиша нещо за своите авантюри, особено из Черна Африка. Замислих се какво да бъде и тогава реших, че би било добре да описвам как съм постигнал един или друг репортаж, какви случки съм имал по пътя си, какви хора съм срещал през годините…“.

Йосиф Давидов предложи на журналистката Богдана Мараджийска, издател на вестника на българите в Испания, на който авторът продължава да сътрудничи, да разкаже вместо него за „Репортер от Миналото време“. Ето какво каза Богдана Мараджийска: „Да говориш за Йосиф Давидов е трудно, тъй като той говори много добре, и също така добре пише...

Част от преживяното от него по света би могло да се превърне в сценарий за холивудска продукция, но като добър журналист той винаги се е уповавал на факти, данни и на едно точно и съвестно отразяване на заобикалящата го действителност. Лично аз научих много от всеки един от стотиците му материали, някои от които имам навика да препрочитам. Аналитичната журналистика на Йосиф е превъзходна. Става дума за онази, която изисква от читателя да бъде подготвен и която не винаги е лесна за четене. Ако един вестник умира с издаването на следващия брой, то неговите анализи са единственото, което остава живо. Казвам го напълно отговорно и за пръв път в негово присъствие споделям, че за един голям кръг от хора той е един изключителен журналист на световно ниво, и не само защото е успял да интервюира десетки държавни глави в различни краища на света (едва ли има друг българин с подобни постижения), а поради до болка отговорния му начин на писане. Още повече сега, когато журналистите имаме навика да се документираме с един клик, на базата на леснодосъпната информация в Интернет, най-голямата и същевременно най-непроверената.

Йосиф владее безупречно това, което днес малцина спазват: не споделя впечатленията си от градове, в които е прекарал по-малко от 24 часа. Ако един журналист не се отнася съвестно към темата, която третира, ако предоставя само част от истината, онази, която е изгодна, то със сигурност няма какво да даде на читателите си. В най-добрия случай те ще останат безпричастни, а в най-лошия – заблудени. Йосиф пише, за да обогатява със знания, да подтиква към размисъл и към търсене на отговори на сложни въпроси, да оставя трайни следи в нашето съзнание. Интересното е, че в книгата „Репортер от Миналото време“, освен всичко това, ни предоставя възможността и да се позабавляваме.

Когато преди няколко години Йосиф сподели, че вече е намерил нишката за бъдещата книга и че тя ще тръгне от идеята за това как стига до определено събитие и място, а не толкова защо отива там (не поводът, а начинът), аз имах своите съмнения. Мислех си, че един такъв подход ще е интересен само за журналисти и има риск останалите читатели (онези, които не са били на планьорки) да се отегчат. Днес най-отговорно заявявам, че тя е един траен извор на достоверни знания за читателите на всяка възраст и от всички възможни професии. Разбира се, най-интересна е за журналистите, за нас тя е като един учебник по репортерство, но всички се наслаждаваме на тази разходка из историята, културата и етнографията на държави, до които едва ли някога бихме пътували – та там дори не се организират сафарита. Гвинея-Бисау, Мозамбик и Зимбабве са страни, за които сега почти нищо не се споменава в медиите. В учебниците по журналистика пише, че един загинал в нашия град е по-важна новина от хилядите загинали на хиляди километри. В книгата си Йосиф Давидов обаче съумява да счупи тази бариера, умело ни води до най-неочакваните места и ни разкрива тайнствени светове в момент, когато информацията се подчинява на големите икономически интереси.. 

И искам да приключа, отправяйки един призив към Йосиф: да продължи да пише така добре и в следващата книга да ни заведе до Латинска Америка. Ти би могъл да разкажеш толкова много, това е само началото.

73 държави. Има ли време за попълване на списъка? Разбира се, човек винаги трябва да намери време за онова, което истински желае.“ 

Емоционалното слово на Богдана Мараджийка беше изпратено с дълготрайни ръкопляскания. Последваха въпроси към Йосиф, като един от тях беше: „Кои и колко са хората, повлияли най-решително за професионалното ти развитие?“.

Давидов отговори: „През 1967 г. Кирил Нешев от сп. „Младеж“ с главен редактор Филип Панайотов ме научи да гледам, но и да виждам, да слушам, но и да чувам. По-късно, през януари 1972 г. в Пекин, големият австралийски журналист Уилфред Бърчет ми предаде урок по репортерство: репортерът трябва да бъде стабилен мост, изграден от знания и наблюдения, между събитието и читателя/слушателя/зрителя. А третият… е тук, в залата“. Всички разбраха, че става дума за поетесата Живка Балтаджиева, която повече от половин век е рамо до рамо с Йосиф, страдаща от неизвестността при някои от „авантюрите“ му, радваща се на неговите успехи и подкрепяща го безусловно.

Известният телевизионер Неделчо Юруков, който също беше в залата на посолството, призова Йосиф да напише още една книга и дори му предложи заглавие: „Репортер на всички времена“. 

Близо час Йосиф Давидов раздаваше автографи на десетките нови читатели на книгата си. Преди това обаче той благодари на българския бизнесмен Сезгин Джеферов, който беше организирал коктейл: „като жест към господин Давидов, с когото имам честта да съм приятел“.

Книгата „Репортер от Миналото време“ може да намерите в българското локуторио в Хетафе (Мадрид) на адрес: c/ Sánchez Morate, 4 (metro Juan de la Cierva).

Сподели в:  facebook twitter google+
Коментирай

Коментари: